Dark Mode On / Off

Glen Grant 10 y.o. single malt whisky

 
 Откривам вдъхновението за статията в ранните минути след полунощ – не се колебая дълго и заставам пред екрана. Време му е за творчество, което ще представи впечатленията ми от 10-годишния Глен Грант /Glen Grant 10 y.o./. Светлата част от денонощието отново бе чудесна и реших да се възползвам от празничния 24.05., изкарвайки го навън с Яна, а в края му и да опитам уискито. И по вече изграден навик на гърба си носих бутилката с малцовата мелодия, която виждате на красивата снимка. Шишето купих доста отдавна, в края на 2017г., но до днес /вчера, тъй като вече съм в зората на 25.05./не го бях описвал. Чак аз се изумявам, че го оставих близо година и половина в шкафчето след отварянето му, преди да се сетя да ви разкажа за него. Може би за това си има космическо обяснение – дестилерията е основана през 1840г. Уискито е на 10 години, а това е статия 840. Играта с годините и номерата е напълно случайна и я открих неволно, докато се настройвах за писане, но въпреки това ми изглежда доста интересна. Още по-интересна е благинката, но преди нея ще подредя няколко реда с историята на марката.
 
 
 Преди вече никак не малко години, двама братя – Джон и Джеймс Грант, се занимавали с незаконно производство на уиски в шотландския район Спейсайд. Тъй като обаче изгодите за лицензираните дестилерии били повече от позитива на нерегламентирания добив на спирт, през 1840г. братята основали своята дестилерия Глен Грант, като преди нея били натрупали и опит в намиращата се на няколко километра дестилерия Аберлауър /Aberlour/.
 
 Към края на 19-ти век компанията попаднала в ръчичките на „Майора“ Грант /Джеймс Грант младши, син на един от двамата братя/, който бил находчив младеж, чиито идеи и реализации донесли слава и благоденствие на напитката в бъдещите години. Освен въвеждането на електрическото осветление в дестилерията /през 1861г./, „Майорът“ притежавал и кола, което за онези години си било епохално събитие. Последвали и иновации в технологията на производството на малцово уиски.
 
 Силните години на марката продължили и през 20-ти век, проявени и в сътрудничество с Гленливет. В първите години на 20-ти век на сцената се появила новата компания „Glenlivet & Glen Grant Distilleries Ltd“, към която през седемдесетте години се присъединили още „Longmorn-Glenlivet Ltd“ и „Hill Thompson & Co“, за да се появи новия субект „Glenlivet Distillers“. През 1978г. компанията „Seagrams“ купила Glenlivet и Glen Grant и ги добавила към „семейството“ на Chivas. По-късно „Seagrams“ били закупени от Перно Рикар и Диажио, за да се стигне до 2006г., когато дестилерията била придобита от „Кампари“.
 
 Освен чистата фактология за бранда могат да се споменат още няколко неща. Колкото и да е странна за нас, тъй като марката не е от най-познатите тук, дестилерията си е име в Шотландия. Визирам не само големия производствен обем от около 6 млн. литра, а и факта, че Глен Грант е една от първите иновативни компании от началото на 20-ти век, която е бутилирала и предлагала едномалцово уиски, на пук на статуквото от началото на миналия век.
 
 Особено ползотворно било и сътрудничеството с независимия бутилировач Gordon & MacPhail, който има установени добри отношения с компанията от близо век и на пазара могат да се срещнат пълнени от него бутилки на доста зряла възраст, отлежавали изцяло или частично в шери бъчви, при това на солидна стойност.
 
 Понастоящем гамата на дестилерията включва версия без посочени години „Major`s reserve“, 10-, 12-, 18-годишни уискита, 15-годишен дестилат, пуснат за летищните магазини, както и някои по-скъпи версии, посветени на юбилеи. По-сериозно Глен Грант е представен в гамата на независимите бутилировачи.
 
 
 Glen Grant 10 y.o. е уиски с алкохолно съдържание на законовия минимум от 40%. Оцветено е с карамел е150, което е отразено на задния етикет /mit Farbstoff/ и е студено филтрирано. Предполагам, че основният процент от ползваните бурета са екс-бърбън бъчви, първо и последващо пълнене.
 
 Аромат – мед, лимони покрити с мед, ванилия, свежест, зърно, банани, бананови бисквити, зряло дребно жълто грозде, сушен ананас, сладко от ананас или подобен продукт, който се добавя към насипните сладоледи, лимонада с мента, сладост, жълти ябълки, магданоз, нежна пикантност, спомен за плодов бонбон с лимонов мирис, зърнено десертче с лимон и мед, спомен за ванилов крем с плодове, йогурт с праскови, сладко от праскови, бадемов ликьор, шера. С вода – още жълти плодове, сладост, прегоряло сладко от жълт плод, сухари и билки. Вкус – масленост, пикантност, мед, сладост, зърно, натурални бисквити, жълти ябълки. Отприщва слюноотделянето, тревистост, свеж мотив, зелен лешник, джинджифил. С вода – сладост, зелен плод. Финал – къс до среден, сладникав, но се долавя и леката горчивина, която напомня на лимонова кора, мед, восъчна пита, леко суховат. Ванилия, зърно и банани. С вода – сладникав, плодов мотив.
 
 Оценка: 85-86/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: между 40 и 50 лв. по спомен.
 
 В обобщение: уиски с медено-плодов облик и нежна пикантност. Бих внимавал с добавянето на вода, за да не се загуби.    
 
 
 
  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram