Whiskeytemple_Vladimir 
Не е трудно да се досетим, че студеното време „вдъхновява“ отпиването на глътка – две вкусно уиски, с което вечерните часове стават още по-приятни. Освен с отпиването, на мен се пада и отговорността по описването на благинката, която виждате тук – това е смесеното уиски на шотландската компания „Whyte and Mackay“ /“Уайт и Макей“/, която в миналото е била и собственик на дестилерията Далмор /Dalmore/. Понасятоящем те са притежание на филипинския търговски субект „Емперадор“. А щом споменем името на Далмор, мнозина от нас се сещат и за уиски светилото Ричард Патерсън, който освен до скоро имаше основен принос за селекцията и смесването на бъчвите за Далмор, Джура, Фетеркерн /всички изброени са шотландски дестилерии/, както и за смесените дестилати на „Уайт и Макей“.
Професионалният опит на Патерсън е богат колкото за десетина книги и ако имате желание, може да го потърсите в Ю Тюб. Богата е и историята на фирмата „Уайт и Макей“, чието начало е положено в средата на 19-ти век в Глазгоу /през 1844г./ и вече почти два века тя се занимава с продажбата на уиски, стожер в която е достъпният в ценово отношение сегмент на смесените уискита. Моята връзка с днешното уиски е далеч по-скорошна и обикновена.
Преди няколко години с Яна се мотахме из България и попаднах на бленда, който представям днес. Цената му бе около 30-40 лева, които ми се сториха поносими с оглед на това, че бутилката бе стара и не я бях срещал в друг магазин. Да, блендове на „Уайт и Макей“ могат да бъдат открити, но точно тази литрова версия, която по мое изчисление е била напълнена в началото новия век, не ми бе попадала. И я взех.
Може и да обичам малцово уиски и бърбън, но нямам нищо против да разнообразя с някой бленд. Ако са компилирани добре, те биха могли да поднесат наистина интересни емоции и асоциации, дължащи се смесването на ечемично и царевично уиски. Но това зависи не само от възрастта на дестилатите, а и от уменията на блендърите, подбрали ползваните бъчви. При това смесено уиски, годините в бъчвата не са посочени, но архаичният вид на шишето и фактът, че в някаква степен би могло да бъде замесено името на Патерсън предопредели избора ми.
Уискито иначе не блести с мега-гига характеристики – като повечето блендове, предназначени за масова употреба, е пълнено при 40% алкохол, с подсилен цвят е и е студено филтрирано. Не става ясно в какви бурета старее /навярно основно в ползвани неколкократно бъчви от бърбън/, но пък задният етикет сочи, че е отлежавало „двойно по-дълго“ – след смесването на различните бурета с малц и зърнен дестилат, те са оставени да отлежат още известен период. Нищо нечувано, но пък достатъчна причина блендът да бъде наречен именно „Double matured“. Другата информация, описана на задния етикет е, че блендът съдържа някакъв процент малц на Далмор.
Аромат – спомен за мед, свежо усещане, ванилия, фъдж, жълт плод, асоциация с филия с мед и масло, портокалов мармалад, сладост, лимон, череши, подправки, тъмен плод, който се появява като асоциация след минути. Сладко от тъмен плод, следи като от шери, сок касис, къпини, прилика с бренди. С вода – винено усещане, мандарини и сушен тъмен плод. Вкус – сладост, слаба пикантност, фъдж, свеж зърнен мотив, мента, отново мед, зрял жълт плод и ванилов крем. С вода – зелени лешници и сладост. Финал – среден, сладост, нюанс на портокалова кора, портокалово масло, сгряващо усещане, зърно, зелен лешник и прилика със зрял жълт плод. С вода – цитрус, сладост, слаба пикантност.
Оценка: 84-85/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: беше около 30 лева.
В обобщение: балансирано смесено уиски с плодов характер и явна сладост.
