Dark Mode On / Off

Whyte & Mackay 21 y.o. blended whisky, 1970s version

 

 Не всеки ден ми се отдава шанс да опитам уиски от далечна епоха и затова, когато това се случи, се старая да му се посветя напълно. Бутилката от снимката е колбичка с подобно съдържимо и съхранява 21-годишния бленд „Уайт и Макей“ /Whyte & Mackay/, бутилиран някога през 70-те години на 20-ти век. Това автоматично ни връща някъде през 50-те години на изминалото столетие, когато са били дестилирани няколкото малца и зърнени уискита, влизащи в състава на скоча. Определението „течна история“ е напълно подходящо – отварянето на бутилката би могло да бъде сравнено с разлистването на старинна книга, носеща мъдростта на отминалите години. При мен достигна до мен късче от тази „книга“, която приятел сподели с мен, за да мога да поема на това пътешествие назад във времето. Докосването до подобно уиски предлага възможност да бъде опознат стила на уиски производството от изминалите дни, с малкото уточнение, че дългият престой на зърнения алкохол в стъклото /в случая 40-50 години/, може да го промени в съществена степен, като това е процес, известен с името „old bottle effect“.
 
 Блендът носи името на компанията „Whyte & Mackay“, която вече съм споменавал при други уиски ревюта тук. Началото ѝ било поставено в Глазгоу през 19-ти век от Джеймс Уайт и Чарз Макей, които се занимавали с търговията с уиски. Занятието им било успешно и обединението натрупало средства, за да разшири кръгозора си. 
 
 Несъмнен успех било придобиването на дестилерията Далмор /Dalmore/ през 20-ти век, когато се обединили с братята Макензи. Скоро след това установили контрол и върху Тамнавулин, Фетеркерн, Джура и зърнения комплекс на Инвъргордън. Работа в компанията започнал и Ричърд Патерсън. През новия век „Уайт и Макей“ били придобити от малайзийската компания „Емперадор“.
 
 Уискито е 40-градусово /70 proof съобразно системата в Британия през този период/. Не е ясно колко и кои са уискитата, ползвани за направата на бленда, както и в какви бъчви то е отлежавало. По мое мнение е имало и шери бурета. Не ми е известно дали е ползван карамел е150, но предполагам, че благинката е студено филтрирана.
 
 

 Аромат – спомен за ванилия, готварска сметана, влажна дървесина, слаба опушена нотка, стара хартия, следи като от шери, презрял банан, плодове от червената гама, черешово сладко, черешов топинг към сладолед, слаба пикантност, доза минералност, асоциация с мириса на влажен шкаф, сладникаво усещане, руло „Кеворк“ със заквасена сметана, кокос, какаов десерт, слаб островен характер /уискитата от тази школа/, карамел, шоколад, зряло тъмно грозде. С вода – кафе, тъмен плод, ментов шоколад, прегоряло дърво, сушени билки и още сладост. Вкус – щедра сладост, спомен за червени плодове, лека пиперливост, масленост, танини почти не долових, прах, нотки опушеност, нюанс сладка мандарина, сладки червени плодове, концентриран сок от червени плодове. С вода – сладост, пикантност, восък, отприщва слюноотделянето, прегоряло дърво. Финал – среден, пикантност, сладост, плодове киснати в алкохол, сладка тъмна бира, джинджифил, сладък цитрус, нотки опушеност, ядки, но не горчиви, боровинки, спомен за сладък детски сироп за кашлица с плодов нюанс. С вода – слаби танини, цитрус.

 
 Оценка: 90-91/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: открива се на аукционите.
 
 В обобщение: богат и хармоничен бленд.
 
 
  
Абонирайте се за публикациите от блога с електронната си поща
Важно: след като го направите, ще получите писмо от Feed Burner. В него е приложен линк, който трябва да отворите, за да активирате абонамента си.


Delivered by FeedBurner

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram