За кое уиски бихте се сетили, ако ви кажа опушеност или торф – Лафройг, Лагавулин, Ардбег? Може би повечето от нас биха свързали зададените параметри в условието именно с трите емблематични дестилерии за шотландския остров Айла. А защо не Къ Ила /Caol Ila/? Днешното нейно представяне е трето за страниците на блога и ми се струва, че скоро ще се срещна отново с нейни представители, тъй като 12-годишната Къ Ила ме изненада повече от приятно. Няколко мои приятели ми бяха разказвали за почти чудодейните `и характеристики /метафорично/, но тъй като не е често срещано уиски за повечето заведения, все не ми се отдаваше възможност да се убедя в правотата на думите им. За щастие в клуб „Бакарди“ от известно време снага издигаше литровата версия на ботлинга, която измъкнах преди около месец за бърза сесия в късните зимни часове. И не само че снимките добиха желаното качество, но и самото уиски още тогава, в момента на отварянето му, демонстрира силата си. Но тъй като не всеки ден ви представям малц от дестилерията и историята `и не е до там позната, нека ви разкажа нещо от миналото, преди да се насоча към самото едномалцово уиски.
Дестилерията Къ Ила /Ку Ила/ спада към островните шотландски производители. Намира на о-в Айла, където се подвизават още 8 функциониращи малцови джентълмени. Разположена е в близост до Port Askaig /Порт Асгейг/ – малко селище с няколко човека население. Както може би се досещате името на дестилерията носи духа на древните галски корени и означава „Звукът на Айла“. Построена е от Хектор Хендерсън през 1846г., който към онези години притежавал и дестилерията на Camlachie в Глазгоу.
Идните години не били благодатни за Хендерсън и през 1854г. Норман Бюкянън, притежаващ дестилерията на Jura /Джура/, я придобил. През 60-те години на 19-ти век собствеността перминала в ръцете на „Bulloch Lade & Co“, които останали начело на дестилерията до 20-те години на 20-ти век. Изпаднали в несъстоятелност и дестилерията била придобита от консорциум от заможни хора, наименован „Caol Ila Distillery Company Ltd“, по-късно заменен от предшественика на настоящия собственик „Diageo“ /Диажио, които са собственици на още много шотландски дестилерии, в т.ч. и на марката Johnnie Walker/.
Следващите десетилетия донесли войни и хаос, през който човечеството страда, какво остава за уиски индустрията. След Втората световна война производството се увеличило, за да се стигне до началото на 70-те години, когато старата сграда на дестилерията била разрушена и била изградена нова и по-модерна. Към този период Къ Ила спряла сама да си малцира ечемика и започнала да го купува от съоръженията на комплекса Port Ellen.
В края на 20-ти век и началото на 21-ви се появили и официалните бутилки с означение Caol Ila, идващи от самата дестилерия, а не от независим бутилировач, което било продиктувано от стремежа на Diageo да наложи продуктите на марката и сред феновете на малцовото уиски. Защо на малцовото? Дотогава, а и към настоящия момент, по-голяма част от близо четирите милиона литра годишно производство се насочват към смесените уискита на Johnnie Walker, така че приятели, всеки от нас се е докосвал до уиски на Caol Ila в изминал период, макар и да не е подозирал това. Към настоящия момент на пазара могат да бъдат открити 12, 18 и 25-годишно уиски на Ку Ила, т.нар. „Distillery edition“, както и по-нови дестилати без означение на години, които идват при по-висок градус, но и при по-незряла възраст.
Гамата на дестилерията гравитира около опушените уискита, при които торф е участвал в сушенето на необходимия ечемик. Освен тези дестилати през 2006г. на пазара се е появило и „неторфено“ уиски на Къ Ила – Highland Caol Ila 8 y.o. single malt whisky. Като продължение на тази практика всяка година вече се бутилира и неопушена Къ Ила, част от специалната лимитирана серия на Диажио.
Попаднах и на друга информация – сочи се, че складовете на дестилерията на о-в Айла са достатъчно големи и просторни. Независимо от това, както и при Lagavulin, полученият спирт се товари в цистерни и се мести към складове на големия о-в Шотландия, собственост на Diageo. С други думи, новите дестилати на Къ Ила отлежават вън от о-в Айла. И за финал – през 2006г. Къ Ила е добавена към серията на „Класическите малцове“ на Diageo, част от която са още Cragganmore, Dalwinnie, Glenkinchie, Lagavulin, Oban, Talisker, Cardhu, Clynelish и Glen Elgin.
Да се върнем към началното питане. Ако се вгледаме по-подробно в историята на марката, ще се досетим защо Къ Ила не е едно от първите уискита, които бихме асоциирали с прославения остров – производител на силно опушените дестилати. Основното `и предназначение е да спомага изграждането тялото/ облика на различните разновидности на смесените уискита на Диажио, сред които Джони Уокър е тотален хегемон и се нуждае от милиони литри малц, включително и от този на Caol Ila. Наличието на това уиски в състава на бленда несъмнено способства за издигане на нивото му, но пък в някаква степен ощетява любителите на чистото малцово уиски, сътворявано в дестилерията. Ще ми се да видя повече достъпни и разнообразни интерпретации на Къ Ила и то не само сред гамата на независимите бутилировачи, където тя е добре представена, но и като елемент от политиката на официалния `и собственик.
Това са моите желания. Нека ги оставим настрана и да поговорим за конкретното 12-годишно младо уиски. Бутилирано е при 43% алкохолно съдържание, студено филтрирано е и е с подсилен цвят /пише го в немските сайтове, а местното законодателство изисква ползването му да бъде отразено/. Да си призная, цветът на мен ми стои естествено и не бих предположил, че е ползван карамел, имайки предвид и тъмното стъкло на шишето, което прави употребата му неоправдана дори и спрямо незапознатите със света на уискито купувачи, въздействие върху възприятията на които би могло да бъде търсено с един прозрачен ботлинг. Явно обаче Е150 е ползван в някаква степен. Искаше ми се да мога да ви кажа в какви бъчви отлежава Caol Ila 12 y.o. или до какво ниво е опушен малца за него, но подобна информация отсъства от сайта на производителя. Вместо нея има съвети за смесването на уискито с друг вид алкохол под формата на коктейл … По мое мнение основният процент е комбинация от бъчви от бърбън първо и последващо пълнене с евентуално участие на ползвани вече бъчви от шери, но в по-малък дял. Гадая въз основа на бележките си. Ето ги и тях.
Аромат – ванилия, свежест, бяло грозде, кайсии, манго, ананас, лек солен нюанс, карамел, слаб медицински профил, мента, джинджифил, лимон, захаросана лимонена кора, марината, ванилов крем, жълти стафиди, крем брюле с поръсено смляно кафе, захарен памук, леко накиселяващ плод, зелени домати, банани като част от сладкиш, нагарчащи билки и бадеми. Постепенно се разви и спомен за млечен шоколад и по-тъмен плод, горчица, мед, орехова обелка /йод/, жълт зрял пъпеш, още ванилия и дървесност. С вода – жълти плодове, круши, тоник, ванилия, сушени банани или бисквити с мирис на банани. Вкус – обилна сладост, нотки лимонада. Интензивен за градуса си, доза масленост, свежест, свежи плодове от жълтата гама, банани, ананас, праскови, жълти сливи, осезаема опушеност със солен привкус, накиселяващ лимон, чили и приятна дървесност. С вода – засилва се дървесността, танини, но пикантността спадна. Финал – среден, спомен за нагарчащ цитрус, лека сухота, лимонада, мента, сладникаво бяло вино, приятна пикантност, свежест, слаба опушеност, бяло грозде, слабо нагарчащи ядки, цитрусова кора, лимон, сгряващо усещане, сушен жълт екзотичен плод. Отприщва слюноотделянето. С вода – по-стихнал, с развити нотки лимони.
Оценка: 87-88/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: около 60 лв за 0,7 л.
В обобщение: богато и щедро на плодови заемки младо уиски, което носи и приятна доза опушеност.
Whiskeytemple_Vladimir 
