Whiskeytemple_Vladimir 
Няколко дни след Whisky Show Bulgaria 2019 намирам време да оформя впечатленията си за събитието под формата на статия. Във Фейсбук вече споделих мислите си по въпроса, които ще пресъздам и тук. Шоуто тази година бе проведено в София – през 2018г. негов домакин бе Пловдив и тогава го посетихме заедно с Яна. Тази година тя не успя да присъства, но се надявам през 2020г. да сме отново на линия в малцов комплект, защото събитието ми хареса и намирам за неразбираема апатията на софийската уиски общност.
Инициативата изначално беше подложена на критика от мнозина по причини, които се крият в персонално отношение към организатор, без значение на това, което екипът зад шоуто бе приготвил, а то бе сериозна селекция от редки и екзотични уискита – не само от Шотландия, но и от Япония и Нова Зеландия. Гостите на събитието не бяха хиляди – дали заради неинформираност за него, липса на средства или поради решение за бойкот. Всеки е свободен в избора си, но не намирам за логично човек да твърди, че обича по-нестандартните и редки напитки, да има възможност и да не посети подобен род фест. Липсата на средства е напълно нормална причина за пропускането му, но познавам хора от София, а и от страната, които се числят към по-напредналите ентусиасти, за които сумата за вход и за няколко кредита не би представлявала затрудение – тяхното отсъствие не мога да си обясня. Аз изкарах едни 16-17 часа за двата дни там и то след като в деня на откриването пропътувах 400 км от Шумен.
Обичам уискито в различните му проявни форми и като ентусиаст с малко повечко опитани вече благинки, търся по-редките и екзотични отвари – затова и пътят не ме изплаши. Именно, защото се водя от обич към напитката, не се вълнувам кой стои зад дадена идея, а за важно възприемам единствено реализирането ѝ. А тук тя бе на високо ниво по моите разбирания и в предстоящите статии ще ви разкажа за напитките, с които шоуто ни запозна. Затова и отделих никак не малка сума за опитване на благинките.
Не мога да пропусна друга особеност на шоуто – както и през 2018г, и през изминалите два дни нямаше бутилка, която да не може да бъде отворена и опитана. Не знам за вас, но за мен е недопустимо голяма компания със съответния бюджет всяка година да залага единствено на най-достъпните си представители, които вече сме опитвали многократно или които откриваме в почти всеки магазин, а наистина интересните за уиски ценителите да стоят затворени като част от шефската колекция или единствено да бъдат налични за продажба в съответния магазин. Уискито е напитка за споделяне и е редно да можем да опитваме това, което искаме да купим. Затова за измислени този род събития. Наличието на думичката „уиски“ в заглавието го намеква – зад него обаче някои компании обичат да рекламират почти цялото си алкохолно портфолио – на Whisky Show 2019 това не бе така и времето ни не бе губено с щуротии, а уискито бе разливано на всеки, проявил желание, срещу съответната сума.
Не мога да пропусна друга особеност на шоуто – както и през 2018г, и през изминалите два дни нямаше бутилка, която да не може да бъде отворена и опитана. Не знам за вас, но за мен е недопустимо голяма компания със съответния бюджет всяка година да залага единствено на най-достъпните си представители, които вече сме опитвали многократно или които откриваме в почти всеки магазин, а наистина интересните за уиски ценителите да стоят затворени като част от шефската колекция или единствено да бъдат налични за продажба в съответния магазин. Уискито е напитка за споделяне и е редно да можем да опитваме това, което искаме да купим. Затова за измислени този род събития. Наличието на думичката „уиски“ в заглавието го намеква – зад него обаче някои компании обичат да рекламират почти цялото си алкохолно портфолио – на Whisky Show 2019 това не бе така и времето ни не бе губено с щуротии, а уискито бе разливано на всеки, проявил желание, срещу съответната сума.
Напитките бяха с различна стойност и мисля, че повечето цени бяха доста приемливо – за сведение, 10 мл. от Benriach 35 y.o. струваха 5 лв. Това бе бутилката, която опитах в Пловдив през 2018г. Без излишно словоблудство, искам да похваля и начина, по който бе осигурена прехраната – във всяка карта на посетител имаше включени 22 лева за консумация в ресторанта до залата, който освен със супер музикален подбор, може да се похвали и с много вкусни ястия. Храната също намирам за изключително важен компонент на уиски фестовете – всички знаем, че алкохол следва да се консумира умерено и то след доволно засищане. Да не говорим, че в един момент гладът надава глас и е хубаво да има място, откъдето човек да презареди с енергия, по възможност, без да оставя камара с пари за надценени щуротии.
Говорейки за енергия, искам да изкажа и адмирации за всички участници и хора зад щандовете. Млади и по-зрели момичета и момчета обслужваха всеки от тях, като особено приятна емоция остави Младен от бар Caldo в София, с когото приятелски нищехме трендовете в уиски вселената по света, а и в България. Аз също съм бил зад щанд и знам какво означава да стоиш на едно място в продължение на часове. Чудесни бяха и двамата гости от Шотландия – чаровната Джулиет от Гленалахи /Glenallachie/ и неуморният Стюарт Бюкянън от семейството на Глендронак/ Гленгласа/ Бенриах. Всяка минута с тях бе готина. И двамата респектираха със знанията си, но същевременно създаваха приятелска атмосфера и отговаряха на всякакви питания от компетентността им.
Видях се и с някои от вас и успяхме да поговорим на дълго и широко по някои вълнуващи ни теми – благодаря за вниманието ви, приятели!
Надявам се следващото издание да получи по-голямо внимание. Заслужава го то, заслужаваме го и ние. Някой може да изтъкне, че в чужбина има и по-богати и реномирани фестове, но не всеки от нас може или пък е длъжен да ги посещава – време е вече ентусиастите тук да се обърнат и към нашенско събитие от такъв порядък.
Наздраве и до нови срещи!
За пръв път присествам на подобно събитие. Мога да кажа, че всяка минута беше страхотна. Запознах се с приятни хора, които споделят страста на уискито. Имаше прекрасна селекция и успях да опитам Van Winkle special reserve 12. Адмирации за работата, екипа и атмосферата. Това за мен беше завършено преживяване. Нямам търпение да ви посетя и догодина.