Whiskeytemple_Vladimir 
Ако знаем нещо за блендовете или т.нар. „смесени уискита“, то е, че се състоят от ечемично уиски, добито през дестилация в меден казан и зърнен спирт /непокълнал ечемик, царевица или пшеница/, произведен благодарение на колонна система, разположена в голям индустриален комплекс. Днес ще ви разкажа именно за зърнено уиски, дело на шотландската производствена мощ в лицето на комплекса Гърван /Girvan/. Там в края на 80-те години е получено уискито, което независимата компания „Дъглас Ленг“ /Douglas Laing/ е закупила впоследствие и бутилирала като част от търговската си серия „Old Particular“. И ето че през 2019г., благодарение на щедър приятел /Велизаре, наздраве!/, успях да опитам и наснимам шишето с 30-годишната благинка.
Около шотландското уиски, особено около старото малцово, понастоящем се вихри интерес без аналог в досегашната история, което доведе и до значителен скок в стойността му за последните години. Все още незасегната от този поток стои зърненото уиски и негови представители със значителна възраст зад гърба си могат да бъдат открити на поносими цени. Причината за това се дължи на няколко фактора, най-значимият от които е огромният произвеждан обем – ако малцовите производители в челните позиции по обем добит спирт постигат десетина милиона литра годишно, то само един от няколкото зърнени комплекси генерира в пъти повече. Това се дължи на използваната технология на колонна дестилация, която се описва като непрекъснат дестилационен процес и която има за цел да удовлетвори световния град за младо зърнено уиски, което от своя страна ще изгради количеството в достъпните блендове.
Колонната система за дестилиране на спирт има един недостатък, който може би също оказва влияние върху потенциалните купувачи. Алкохолът, който се добива въз основа на т.нар. „колона на Кофи“ носи градус, доближаващ го почти до неутралния спирт, при който се отнемат значителен обем от аромати – ползването на медни казани за малцово уиски води до получаване на по-богат зърнен дестилат. Добавете към това и селекцията на буретата, които често са многократно вече ползвани, съответно не до там активни и ще получим по-ясна картина защо зърненото уиски бива пренебрегвано. За щастие все повече независими бутилировачи насочват вниманието си към този сегмент, полагайки усилия да презентират зърненото уиски в по-удачна форма.
В подобен вид е облечено и старото уиски, което виждате на снимките. Било е дестилирано през юли 1988г. и е бутилирано през септември 2018г. Отлежавало е в ползвана вече бърбън бъчва /refill barrel/ с номер № DL12800. Не е студено филтрирано, а цветът му не е манипулиран с карамел е150. Градусът му също не редактиран с добавяне на вода преди бутилирането и е цели 51,5%.
Аромат – свежи плодове /круши, ябълки, нектарини, жълти сливи/, ванилия, мирис като от ирландско pot still уиски, тревистост, бял шоколад, кокос, ванилов сладолед, кокосов десерт, прасковен компот, зелени лешници, пикантност, тирамису, светъл карибски ром. Напомни ми и на бърбън. Долавя се свежест, дори спомен за зелена чушка, карамел, сладко от манго, бананов сладкиш, плодова пита със свежи жълти плодове, ванилова есенция, влажна дървесина, лимонада с мента. С вода – игрив, дори по-агресивен, по-младежки. Смлян пипер, ром, асоциация със запечен карамелизиран жълт плод. Вкус – маслен, пикантен, сладък, като постепенно дървесността взема надмощие и предлага пикантност като от лютив джинджифил. Танини, свежи жълти плодове /праскови, нектарини, сливи, круши/, нотки ирландско уиски. С вода – пиперливост, праскови, по-слаба сладост, солен карамел. Финал – среден до траен, лимонена кора, нагарчащи лешници, кафе, мента, танини, слаба сладост, сметана, спомен за чипс със сметана, слаба асоциация с бял шоколад, зелен мотив. С вода – нагарчащи ядки, дървесност.
Оценка: 85-86/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: неизвестна.
В обобщение: уиски с плодов нос и по-осезаемо дървесно влияние при вкуса и финала.
