Whiskeytemple_Vladimir 
Преди няколко дни Фейсбук ме извести, че и тази година есенна София ще стане арена на малцови двубои, които ще се проведат в края на месец октомври в рамките на Whiskey fest 2019 /датите не помня, но се пада в последната събота и неделя/. Надявам се да имам повод да го посетя – през 2018г. го пропуснах, заменяйки го с уиски шоуто /Whisky Show Old & Rare/ в Пловдив, което представи уиски емоции от друг калибър. Дали тази година ще присъствам на феста в столицата зависи от няколко фактора, един от основните от които е програмата и видовете уискита, които ще се представят. Но това тепърва предстои да се уточни. Говорейки за уиски сбора се сещам за изданието му от 2017г., в рамките на което с Яна посетихме уиски презентацията на „Бакарди“, внасящи няколко шотландски уискита, сред които е и Олтмор /Aultmore/. Списъкът с подбраните уискита не бе никак лош, а цената на входа бе повече от съблазнителна /30 или 40 лв., възможно е да бъркам/ и не можех да пропусна отдалия ми се шанс. Част от напитките /Aultmore 12, Craigellachie 13 и 21/ вече описах в блога, но 17-годишното Крагелахи и 18-годишният Олтмор /Aultmore 18 y.o. single malt whisky/ все още не съм. Именно с пълнолетния малц ще се опитам да поправя пропуска си – самото уиски отлях по време на дегустацията и го опитах преди броени дни.
Няколко думи за дестилерията Aultmore.
Основана е в края на 19-ти век в шотландския район Спейсайд, лоно на повечето дестилерии на острова, а в превод означава „Големия пожар/ пламък“. Годината е 1896г. – времената на засиленото търсене и предлагане на уиски, известни като „уиски бум“, завършили трагично с „Кризата Патисън“. За основоположник на дестилерията се приема Александър Едуард, който я изградил с доста труд през 1895/1896г., като година по-късно потича и първият дестилиран алкохол. Едуард притежавал и дестилериите на Oban /по-коректно е да се каже, че я е управлявал/ и Benrinnes, а участвал и в изграждането на Craigellachie /Крагелъхи/, Benromach /Бенромах/ и Dallas Dhu /Далъс Ду/, но последващите проблеми около фалита на братята Патисън и трудните пред- и следвоенни събития, довели до спад в производството и накрая – до преустановяване на производството през новия 20-ти век.
През 20-те години на 20-ти век била закупена от „John Dewar“ за около 20 000 паунда и попълнила семейството на „DCL“ /по-късно станали част от „Diageo“/. През 50-те и 70-те години дестилерията била доразвита с цел задоволяване засилваща се нужда от уиски, а през 1968г. била преустановена практиката ечемикът да се малцира на место, в т.нар. „malting floor“ и тази дейност вече била осъществявана в големите индустриални комплекси.
Предшественикът на „Diageo“ /алкохолният гигант, притежаващ сега марката Johnnie Walker е плод на обединение на няколко големи компании/ представили на пазара и 12-годишен дестилат, част от серията „Flora & Fauna“, а в средата на 90-те години и 21-годишно уиски, част от серията „Rare malts“. Заради голямата концентрация на дестилерии в ръцете на „Диажио“ компанията се видяла принудена да се раздели с част от тях /под натиск на Шотландската уиски асоциация/, в това число с марката „Dewar`s“ и компанията „John Dewar & Sons“, която преминала в края на 90-те години под контрола на „Bacardi“. През 1998г. „John Dewar & Sons“ закупили /повторно/ Aultmore.
Новите собственици насочили огромната част от произвеждания алкохол към смесеното уиски Dewar`s и само малка част от близо 3-те милиона литра спирт, които могат да се произвеждат в Олтмор се предлагат под формата на едномалцово уиски.
Официалната гама на компанията включва Aultmore 12, Aultmore 18, Aultmore 21 /намира се в магазините по някои от летищата/ и Aultmore 25.
На снимката по-горе виждате и една от по-лимитираните версии на Aultmore 21 y.o., която открих и опитах на летище „Хийтроу“ през 2018г., чакайки полета си до Шотландия. Уискито бе свежо и тревисто, с интересни нотки восък и дървесност, но подробни бележки не си водих. Бутилка също не закупих, тъй като го бяха оценили на над 200 паунда, които по мое мнение то не оправда.
Далеч по-приятен за мен бе Олтмор 18, който вече се намира и тук на цена от около 200 лв. /ако не бъркам, внася се официално/. Уискито е презентирано в натуралния си цвят и не е студено филтрирано. Това е приятна изненада от страна на собствениците, защото за другите свои продукти /Бакарди притежава още Deveron, Royal Brackla, Craigellachie и Aberfeldy/ или поне за част се търси съдействието на оцветителя карамел е150, а напитките се подлагат на студена филтрация /изключение е Craigellachie/. Градусът при Олтмор също е далеч по-смислен – 46%. Потърсих информация за вида на отлежававането му в официалния сайт на „Бакарди“, но такава не открих. Вместо това реших да се допитам до whiskybase, където бе отразено, че уискито старее в ползвани вече бърбън и шери бурета.
Аромат – спомен за печени ябълки, жълти сливи, жълти стафиди, канела, лека кисела нотка като от кайсии или жълти ябълки, ванилия, восък, зърно, свежест, спомен за бонбон с мирис на жълт плод /лимонов бонбон/, сладко от кайсии, зряло жълто грозде, жълти и зелени круши, приятна пикантност, мед, зърнена закуска със сушени жълти плодове /ананас и манго/ и мед, зряло манго, фъдж, а след минути се появи и по-тъмен спомен и тъмен плод. Долових още асоциации с амарето и лека парфюмност. С вода – гравитира около свежите плодове, зърно. Вкус – сладост, пикантност, отприщва слюноотделянето, свежест, масленост, ядки, мента, малц, лимонов мотив, кокос, жълти и зелени ябълки, цветен нюанс, а при последващите отпивания пикантността стана по-явна. С вода- слаби танини, лимонена кора. Финал – среден до траен, не особено интензивна сладост, слабо нагарчащи ядки, отново свежи ябълки, малц, пикантност, влажна дървесина, зелени лешници, джинджифил, тревистост. С вода – пикантност, нагарчащи ядки и спомен за лимон.
Оценка: 85/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: около 200 лв.
В обобщение: свеж и плодов Спейсайдър с приятен пикантен облик.
