Whiskeytemple_Vladimir  |
| източник: whiskybase.com |
Знаете ли как се образуват перлите? Онези скъпи търкалца, които сме свикнали да виждаме в ръцете на майсторите ювелири и за които по състоятелните дами са готови да пръснат луди пари. Обяснението, което може да срещнете е, че формирането на тези скъпоценни благинки е резултат от дразнене, предизвикано от прашинка или друга твърда частица, попаднала в сърцевината на стридата, която пък започва да я застила със седеф и така след дълги години се заформя нова сюжетна линия. Разбира се, съществуват и изкуствено създадени версии на перлите, при които човекът дирижира процеса, добивайки по-евтини имитации. Ако се вгледате в етикета на снимката на бутилката от горната снимка ще видите поетичното възприятие на художника за това как трябва да изглежда мидата. Не разполагам с цяла бутилка, а само с мостра от нея и затова се наложи да ползвам изображение от whiskybase.com, което донякъде разваля удоволствието и дразни малцовия ми фън шуй /сещам се за един виц – прочетох книга за фън шуй и сега не зная къде да я оставя/. Независимо от това, предполагам схващате идеята на встъплението ми – ако говорим метафорично, можем да кажем, че стъклото е мидата, а течността в нея е перлата, която вълнува моето, а навярно и вашето внимание. Това е и идеята зад името на самото уиски – Rock Oyster /Рок Ойстър – скална стрида/, предлагано от компанията-бутилировач Дъглас Ленг /Douglas Laing/ като част от търговската серия „Regional malts“ /регионални малцове/. Рок Ойстър може и да звучи като името на рок група от 80-те години, но си е сериозно островно смесено уиски, особено за хладно време като това, което ни очаква в следващите месеци. Как е „добита“ тази малцова перла?
––––––––––––
П.С. Какво означава да имаш сериозни приятели? Нагледният пример: споделих на приятел, Иван Вандов, който освен малцофил е и фотограф, че не разполагам със снимка на Рок Ойстер 18 и той веднага покри гърба ми с направена от него. Помествам я тук, тъй като я получих след като вече бях подготвил статията и качването `и в началото би нарушило изложението ми. Благодаря, Вандов и наздраве!
––––––––––––
П.С. Какво означава да имаш сериозни приятели? Нагледният пример: споделих на приятел, Иван Вандов, който освен малцофил е и фотограф, че не разполагам със снимка на Рок Ойстер 18 и той веднага покри гърба ми с направена от него. Помествам я тук, тъй като я получих след като вече бях подготвил статията и качването `и в началото би нарушило изложението ми. Благодаря, Вандов и наздраве!
Не изкуствено, а с изкуство. Компанията Дъглас Ленг си строи дестилерия на о-в Айла, но все още не произвежда сама уиски. Тя го закупува от дестилерии, както е процедирала и в предходните около 60 години назад, след което го бутилира било като едномалцово уиски, сочещо конкретния производител, било като го смесва с други бъчви за целите на предлаганите смесени, купажни уискита. Такива са силно опушения Big Peat /Биг Пийт/, Timorous Beastie /мишокът Тимъръс Бийсти/, Scallywag /Скалиуаг/, The Epicurean /Епикюриън – наименование, вдъхновено от епикурейците/, The Gauldrons /Галдронс – в превод „Заливът на бурите“/ и процесният Рок Ойстър. Всяко едно от тези шест смесени малцови уискита презентира особености от уиски районите на Шотландия. Биг Пийт е силно опушен и представя о-в Айла, известен с Лафройг, Лагавулин и Ардбег. Галдронс /ако го произнасям правилно/ е гласът на района около град Кемпбълтаун и полуостров Кинтайър, където се намира емблематичната дестилерия Спрингбанк /Springbank/ и нейния съсед Глен Скоуша /Glen Scotia/, Тимъръс Бийсти носи духа на свободните и непокорни Висини, Епикюриън населява по-тихите равнинни области от Низините, докато Скалиуаг обобщава малцовете от сърцето на Шотландия – областта Спейсайд, където може да се загубите в гората от дестилерии. А къде е Рок Ойстер? „Стридата“ обединява малцови уискита от островите. Айла, Джура, Оркни и Аран даряват бъчви за каузата му /единствено Скай с неговата дестилерия Талискер се стаява в тъмното/.
На пазара се предлагат вече три разновидности на Rock Oyster. По-достъпната версия, която не посочва възрастта си, вече съм я представял тук. Освен нея в по-ограничени количества се среща и бутилираното при висок градус уиски Rock Oyster cask strength, а от скоро гамата може да се похвали и с пълнолетен роднина. Именно 18-годишния Рок Ойстер ревюирам днес. И той, както другите изброени негови събратя от „House Oyster“ /заигравам се с „Game of Thrones“/ не е оцветяван с карамел е150, не е студено филтриран и е бутилиран по подобие на стандартния ботлинг при 46,8 % алкохолно съдържание. Може да откриете и т.нар. „sherry edition“, който отново обединява уиски от островите, но то прекарва известен период в бъчви от шери. Не мога да ви кажа с категоричност в какви бъчви отлежава Rock Oyster 18 y.o. – четейки бележките си бих предположил, че основното стареене е преминало в бъчви от бърбън първо и последващо пълнене, към което не е изключено да са били добавени и шери отлежали дестилати за постигане на комплексност и разнообразие на течността. Нека се насочим към впечатленията ми.
Аромат – сладост, нотки кожа, тютюн, намек за сладко бяло вино, далечен спомен за прах, мед, осезаема пикантност, опушеност, напомняща ми на дим и опушено месо, сладко-опушен сос „барбекю“, сладки плодове, сладки цитруси /мандарини и сладък лимон/, зърно, солена нотка, ванилов крем, ванилов или подобен нему крем от кроасан, доза минералност. Постепенно се появи и спомен за по-тъмен плод, както и сладки от рода на меденките с канела, слепени със сладко от сливи, сладко от круши. Леката опушеност донесе и приятна асоциация с мириса на бинт, билка, сладки стафиди, сладко от бели череши, карамелов дъвчащ бонбон. С вода – повече дим, сладко от сушен екзотичен плод, ванилия, гума и сладко от кайсии. Вкус – интензивен, сладост, прах, грозде, цитрус, пикантност, восъчна пита, слаба опушеност, спомен за препечена филия с масло и мед, зърно, намек за медицински крем /не съм ял подобно чудо, но това е асоциацията/, слабо нагарчане като от горчиви ядки и асоциация с гума. С вода – повече сладост, по-слаба пикантност, прах, малц, бинт и лимон. Финал – среден, нагарчащи ядки, сгряващо усещане, пикантност, цитрусова кора, слаба сладост, мента, хмел и спомен за бира, слаба опушеност, свежи жълти ябълки. С вода – повече сладост, но не силна, свежест и пикантност.
Оценка: 86-87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: около 160 лв.
В обобщение: добре смесено уиски със слабо опушен нрав и шарен ароматен профил.
