Whiskeytemple_Vladimir  |
| снимка: Преслав Стефанов |
Изминаха много дни и нощи от последното представяне на официална версия на малцово уиски от дестилерията Гленливет /The Glenlivet/. Последната среща мисля, че бе посветена на 25-годишния представител на бранда, след което описах и трактовка на компанията „Сигнътъри“ /Signatory/. С днешния материал се връщам към корените на легалното производство в Спейсайд, положено именно от основателя на Гленливет, като ще ви разкажа за „натуралната“ ѝ версия, както се превежда и името Надура /Nadurra/. Приятел /Преслав, наздраве!/ бе повече от отзивчив и сподели с мен не само малца, но и двете снимки към статията, за което му благодаря. А откриването му щеше да бъде трудна задача, тъй като тази версия на Надура е била пусната на пазара през далечната 2008г. и към датата на написване на статията вече е заменена от версии без означение на възрастта си, които вместо години на етикета разполагат с търговско име – „First fill Selection“.
Идеята зад поредицата „Nadurra“ е, както гласи и информацията от самия сайт на дестилерията, да се предлага уиски, което не е студено филтрирано и не е разреждано с вода /версиите за магазинната мрежа по настоящем са сведени до 48% алкохол след добавянето ѝ/. По тази техника е презентирана и вече старинната 16-годишна версия от 2008г., съдържаща дестилат, произведен в началото на 90-те години, който е отлежавал в бурета от американски дъб, първо пълнене /от американски дъб се правят и шери бъчви за уиски индустрията, но тук може би са ползвани екс-бърбън бурета/. Благинката в цялата партида от 2008г., с номер 0308E, носи еднакво алкохолно съдържание от 56,2% алкохол. Споменах вече, уискито не е студено филтрирано, а whiskybase сочи, че не е оцветено с карамел е150, независимо, че сайтът на дестилерията не съдържа подобни данни. Само за информация – вече са налични три версии с името „Надура“. Едната ползва олоросо бъчви, другата буретата от американски дъб, а третата разновидност е с опушен нрав. Но нека не губим фокуса си и да се насочим към личните ми впечатления от напитката.
Аромат – плодова медена бомба, зърно, сушени жълти екзотични плодове, папая, манго, ананас, банани, зрял пъпеш, сочни праскови, нотки зелена круша, печени ябълки, ванилия, сладост, интензивна пикантност, портокалов мармалад, намек за прах, лека киселинност като от печени ябълки и круши, зелени билки, винен мотив като от бяло десертно вино, нюанс ацетон, домашни меденки с канела, дори гофрета с карамел, бял шоколад, мая, слаба парфюмност. С вода – пудра захар и ванилия, прасковен ликьор и още от описаните вече плодове. Вкус – обилна сладост, мощна пиперливост, мотив на зрял и сочен цитрус, мед, ванилия, зърно, зрели жълти плодове, восъчна пита, ябълки и круши. С вода – сладост, по-слаба пикантност, но все още напомняща на лютив джинджифил, ванилия, танини и нотки лимонена кора. Финал – среден до траен, цитрусова кора, сухота, нагарчащи ядки, пикантност, восък, слаба сладост, мед, но без присъщата му сладост, лимон, нотки ябълки и зелени круши, сухо бяло вино. С вода – дървесност, пиперливост, сухота, слабо усещане за свежи плодове, отново цитрусова кора, масло. Стои дори някак агресивно и буйно.
Оценка: 88/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: неизвестна.
В обобщение: мощна плодово-ванилова бомба, доминирана от асоциациите с жълти екзотични плодове. Вкусът и финалът носят повече дървесност.
