Whiskeytemple_Vladimir 
Месец юли се оказва доста силен откъм сериозни уискита, които описвам в блога. Месецът още не е привършил и съм ви подготвил поредна порция от стар и качествен малц /избягвам да използвам определението „качествен“, за да не загуби смисъл, но някои благинки го заслужават/, сред които са 30-годишното Балвени, което виждате по-горе и 30-годишния Гленгойн, който опитах преди няколко дни. Казано накратко – очакват ни две срещи с много специални напитки, които въплъщават сериозния опит на майсторите, ангажирани в производството им. Днес, както вече споменах, че опиша редкия малц на посестримата на Гленфидик дестилерия, разположена в един двор с нея в малкото градче Дъфтаун, което неколкократно съм възхвалявал тук. Не мога да си позволя цяла бутилка, тъй като стойността ѝ наближава 2000 лева, но през изминалия ноември тя бе отворена в рамките на Уиски шоуто, провело се в Пловдив – постъпка, която силно адмирирам, тъй като уискито е напитка за усвояване със сетивата ни.
За нещастие съм подготвил едва две снимки, но мисля, че ще успеят да ви пренесат за кратко в света на отминалите десетилетия, защото толкова са изминали от дестилиране на едномалцовото уиски. И именно, защото ни се представя сериозен продукт аз счетох, че забавната, но леко разконцентрираща атмосфера на мероприятието ще ограничи възприятията ми – отлях уискито в малко стъкълце и го опитах преди няколко седмици в домашна среда.
Не мога да бъда категоричен за годината на бутилиране на уискито. Знам, че 30-годишната версия на Балвени е менила външния си вид /основно подредбата на лицевия етикет/, но предполагам, че това е актуалната ѝ визия. Не обърнах внимание и на изгравирания на стъклото код. Balvenie 30 y.o. носи 47,3% алкохол и надявам се естествен цвят. Не открих информация в сайта на дестилерията дали уискито е студено филтрирано, но прочетох, че за направата му се ползват бъчви от шери /навярно сред тях има и такива първо пълнене/, както и ползвани вече бурета от бърбън. А подборът им тук е бил повече от уместен. Защо?
Аромат – нотки восък, кюспе, червени плодове, червена ябълка, червен портокал, червени сливи, череши, касис, ягоди, асоциация за сладкиш със сметана/ ванилиия и червени плодове. Долових и нотки презрял банан. Виненото влияние е очевидно. Разграничава се приятна дървесност, нотки канела, захарно петле, сладко от кайсии, портокалов ликьор, слаб мотив на прах, йогурт с манго или кайсия, локум роза или малина, амарето, а след време и усещане за тъмен плод. С вода – пикантност, намек за червен плод, кайсии. Живва. Вкус – сериозна пикантност, восък, мед, дървесност, сладост, сладък портокал, нюанс на прах. Възрастта си личи, но се долавя и по-свеж мотив като от свеж плод. С вода – дървесност, сладост, екзотичен жълт плод и восък. Интензивно усещане за танини отсъства. Финал – среден, дървесност, пикантност, танини, печени ядки, сладникав портокал, прегоряла дървесина, препечен плод. С вода – танини.
Оценка: 89/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: над 1800 лева.
В обобщение: зряло уиски с богат нос и не до там богат и разнообразен профил при вкуса и финала, но това, което предлага пасна на предпочитанията ми.
