Whiskeytemple_Vladimir 
Това, което правим в настоящето ще формира бъдещето. Когато опитваме старо уиски като това, което ще опиша след минути, ние подлагаме на задочна проверка от дистанцията на времето труда на тези преди нас. Началото на днешната статия не би могло да бъде по-философско, тъй като благинката от горната снимка е родена далеч назад – съдейки от информацията за възрастовата аудитория на блога, бих заключил, че тя е дестилирана преди рождението на почти всички нас. Магията е започнала някога през 1961г. в дестилерията Гленливет /The Glenlivet/, където в трудните години на почти изцяло ръчния труд, лишен от улесненията на съвремението ни, е бил дестилиран ечемичният спирт, положен впоследствие от компанията „Гордън и Макфейл“ /Gordon & MacPhail/ в шери бъчва, в която капките малц ще прекарат идните години преди бутилирането си през 2015г. на около 54 години. Не знам за вас, но на мен това ми звучи почти нереално – това уиски е и най-старата благинка, която съм представял тук.
Искам да внеса кратко уточнение. Може би се досещате, че това уиски е изключително рядко и не е по възможностите на всеки – аз не бих могъл да си го позволя. За моя радост обаче в края на 2017г., в рамките на Whiskey fest Sofia 2017, се проведе уиски дегустация, водена от моя приятел Младен Василев от бар „Калдо“, на която бяха презентирани пет уискита, последното от които бе този Гленливет, бутилиран от независимия бутилировач като част от търговската серия „Distillery labels“ и носещ името „George & J.G. Smith’s label„ – това е било наименованието на компанията на основателя на дестилерията Гленливет. И тъй като денят бе тежък, а и защото уискито заслужаваше спокойно обследване, аз си го прелях и опитах преди няколко дни. Имайте предвид, че подобни дестилати изискват внимание и търпение – заради дългия контакт с дървото в съзнанието изплуват по-субективни асоциации, които не са характерни за по-младите им събратя. А тук влиянието на дървото беше осезаемо.
Благинката произлиза от ползвано вече шери буре, пълнено е при 43% алкохолно съдържание. Цветът не е манипулиран с карамел е150, но мисля, че е уискито е студено филтрирано.
Аромат – грейпфрут, спомен за препарат за полиране на мебели, черен чай, слаб нюанс на прегоряло дърво, феноли, напомнящи на слаба опушеност, намек за червени плодове, плодова дъвка, гроздов сок, винено влияние, слаб спомен за бананов десерт, смлени подправки, шери, сушени плодове, екзотичен плодов мотив като от сладко от манго, сок от праскови, еклер с ванилов пълнеж, тирамису, восък, зърно, зърнена закуска с ананас, мирис като от селскостопански двор, асоциация с мирис като от бояджийски цех /лепила и бои/, канела и кола. С вода /добавих капка/ – сушени подправки, нюанс екзотични сушени жълти плодове, сушени кайсии. Вкус – восък, слаба пикантност, слаб опушен мотив, слаба сладост, дървесност, грозде, ядки, мента. С вода – танини, слаба пикантност и все така осезаемо влияние на бъчвата. Финал – среден до траен, танини, нагарчащ грейпфрут, кафе, горчиви бадеми, мента, охлаждащо усещане. Не особено богат послевкус, при който дървото е водещо. С вода – цитрусова кора, кафе, тъмен шоколад.
Оценка: 87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: възлиза на няколко хиляди евро.
В обобщение: гигант от старата школа, който се усеща зряло. На нос се долавят плодови нотки, които биват заместени от дървесните заемки при вкуса и финала.
