Dark Mode On / Off

Redbreast Lustau Edition single pot still whiskey

 
 Днес отново дърво и камък се пука навън, но това не пречи на уиски пътешественика. Вече наближава ранна вечер и реших да се потопя в нещо ирландско, за да дам почивка на сетивата си от зачестилите срещи с шотландски напитки. За целта си налях от сингъл пот стил уискито Редбрест Лустау /Redbreast Lustau/, което опитвам благодарение на щедростта на приятел /Наздраве, Ивелине!/. Марката „Редбрест“ отдавна дебютира в блога, но заедно със 21-годишния представител, Лустау версията все още ми бягаше. А това, което я прави специална, е това, че е по-млада от останалите продукти на гамата и за да ѝ се придаде по-завършен характер, уискито преминава през финален период на доотлежаване в бъчви от олоросо шери, първо пълнене, от бодега Лустау в Испания.
 
 
 Преди няколко дни във Фейсбук профила на Whiskeytemple ви запитах за вашите уиски предпочитания – мнозина отхвърлиха ирландското уиски като вариант за изпитване на наслада, но подобно на моите разбирания, открих и по-умерени ентусиасти, отчитащи достойнствата на всяка школа. А стане ли дума за т.нар. „single pot still“ уиски, не бих могъл да подмина ирландските напитки, произведени в дестилерията Мидълтън, но носещи името „Редбрест“, по простата причина, че те могат да бъдат доста интересни. Такъв се оказа и Лустау, със сигурност и заради влиянието на шерито на едноименния испански винопроизводител, макар и да не измести фаворита ми от гамата – Redbreast 15 y.o.
 
 Бодегата /винарната/ Лустау е производител на вино шери, възникнал през 1896г. и основан от Хосе Руиз Бердехо. Това сочи официалният сайт на Лустау. Постепенно започналото като хоби начинание се разраснало и през 1931г. дъщерята на Бердехо, Мария, прехвърлила производството в Херес.
 
 Бъдещите години донесли благоденствие в търговските начинания на Лустау, като особено благополучни били 80-те години. 
 
 През 90-те Лустау се обединил с реномирания търговец „Луис Кабалеро“, през 2000г. били закупени няколко автентични сгради от 19-ти век, ползвани за съхранение на вино, които от снимките, които видях в интернет, изглеждат много красиво.
 
 Понастоящем Лустау произвежда не само олоросо шери, но и подсладения му вариант Cream, при който към олоросо се добавя педро хименез, сладките десертни вина moscatel /москател/ и pedro ximenez, palo cortado /паоло кортадо/, amontillado /амонтиядо/, fino и manzanilla /манзания/. 
 
 
 Именно към бурета, в които се е съхранявало за известен период олоросо, са се насочили и хората от Мидълтън. Ще внеса едно уточнение. Може би знаете, че испанската шери индустрия ползва шери бъчвите си с десетилетия и едно от изискванията, към бъдещото шери олоросо е то да произлиза от района Херес и да е преминало през системата солера. При нея, казано най-общо, се подреждат редове с бъчви, като на върха на пирамидата стои най-младият дестилат, а на дъното са разположени вече готовите за пълнене бъчви. При всяко тяхно бутилиране в техните бурета се добавя по-млад дестилат от горния ред, а на негово място – още по-млад от буретата над него. Този процес на отлежаване продължава с десетилетия и буретата рядко излизат от употреба. В сайта sherrynotes технологията е обяснена по чудесен начин и ако нямате проблем с английския език – хвърлете един поглед.
 
 Как протича процеса на финиширане на Редбрест в бурета на Лустау, щом те са част от солера системата и се ползват изключително дълго от винарните? Истината е, че шотландските производители, както и техните ирландски събратя, купуват бурета, които не са част от солерата, а за направени специално за уиски индустрията и в които съхранявано за кратко съответното испанско вино, разновидност на шери. Подготвяйки статията си за Redbreast Lustau попаднах на информация, че шерито на Лустау е било прехвърлено в нови бъчви от бъчварската работилница „Antonia Paez Lobato“, след което те са изпразнени от винения сок и са прехвърлени в Ирландия за заключителния етап на стареенето на Редбрест.
 
 
 Тази разновидност на ирландското пот стил /смес между малциран и зелен ечемик, дестилирана три пъти през медните казани в Мидълтън/ уиски не носи означение на възрастта си, независимо, че някои колеги от западна Европа, получили информация от дистрибутори или хора от самата дестилерия, сочеха, че за благинката са ползвани уискита на възраст между 9 и 12 години. Изначално матурацията ѝ протича в екс-бърбън бурета, а финалният период на финиширането в буретата с Лустау е около година. Уискито е 46-градусово, не е студено филтрирано, но имам съмнение, че цветът му е подсилен с карамел е150.
 
 
 Аромат – свежест, костилков плод /нектарини, кайсии, праскови/, банани, ананас, нотки кафе, ацетон, доза пикантност и пот стил заемки. Мирисът ми се стори тревист и цветен, като се усеща младолико. Долавя се сладост, усещане като прясно разрязана краставица, лека парфюмност, а постепенно разгадах и нежни тъмни нотки. Щрихи ванилия, ванилов крем, шоколадов бонбон с карамел, смлян пипер и нотки печен десерт /кекс/. С вода – захаросани сушени жълти плодове, сладост и подправки. Вкус – масленост, щедра сладост, пудра захар, пикантност, жълтеникав плод, джинджифил, негорчиви ядки. Отприщва слюноотделянето. С вода – сладост, свеж плодов мотив и орехи. Финал – къс до среден, сладост, отново спомен за пот стил облика на напитката, нюанс на портокал, джинджифил, масленост, свежест, тревистост, сладка млечна царевица. С вода – пикантност и сладост.
 
 Оценка: 82-83/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: на запад е около 60 евро.
 
 В обобщение: леко и пивко младо уиски, което се усеща игриво и не до там богато, особено съпоставено с Redbreast 15.
 
  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram