Дори и в нещастието понякога може да бъде открит повод за усмивка – поне, когато става дума за уиски. Приятел имаше проблем с бутилката си с John Walker & Sons Odyssey blended malt whisky – при поставянето на акцизния бандерол кутията и тапата на шишето са били наранени, и тъй като той носи душа на малцофил, реши да сподели последните си милилитри от тази скъпа течност с мен /Младене, наздраве!/. Успях и да ги снимам с доскорошния си стъклен дом, за да мога да ги ползвам в поредното уиски представяне, което вече е в ход. Както вече се досещате от името на напитката, тя е част от семейството на смесеното уиски Джони Уокър /Johnnie Walker/, но спада към луксозните му представители. Това личи не само от интересната кутия, която не съм снимал, но и от цената на благинката, която вече наближава 1500 лв. Сигурен съм, че не бих си купил цялото стъкло, а не съм слещал течността в уиски баровете тук. Но благодарение на приятелската подкрепа ревюто вече е факт. Добре, какво друго знаем за малцовата отвара?
Признавам – не много. Тази версия на Джони Уокър е бленд/ смес от три малцови дестилата, произходът на които обаче не се споменава. След като я опитах бих предположил, че някои от тях биха могли да бъдат малцове от Спейсайд /Линкууд, Краганмор, Роял Лохнагар, Мортлах/, както и малц на Клайнлиш, но това са единствено мои догадки – не ги тълкувайте като факт. Със сигурност обаче знаем, че малцовете са само три /при някои от по-достъпните версии са десетки/ – отразено е на лицевия етикет като „Triple malt“.
Не съм наясно в какви бъчви отлежават трите уискита. Такива данни не предлага нито задният етикет, нито сайтът на Джони Уокър, в който може да прочете рекламните послания за благинката – аз ги намирам за безинтересни, тъй като не касаят същността ѝ и няма да ви занимавам с тях. Долових обаче влияние на шери бъчва.
Уискито не носи означение и на възрастта си. Отсъства и текст относно характера на цвета – възможно е да е подсилен с карамел е150. Съдейки от ниския алкохолен градус /40%/, мисля, че уискито е студено филтрирано. По мое мнение ценителите заслужават малко повече яснота и тази информация не следва да бъде премълчавана, особено имайки предвид високата цена на смесеното уиски.
Уискито не носи означение и на възрастта си. Отсъства и текст относно характера на цвета – възможно е да е подсилен с карамел е150. Съдейки от ниския алкохолен градус /40%/, мисля, че уискито е студено филтрирано. По мое мнение ценителите заслужават малко повече яснота и тази информация не следва да бъде премълчавана, особено имайки предвид високата цена на смесеното уиски.
Аромат – восък, печени ядки, билки, слаб опушен нюанс, спомен за шери или порто влияние, пикантност, канела, червен горски плод, винени нотки. Мирисът не се усеща младежки. Долових спомен за смола и тамян, кола, печени карамелизирани ядки, сушени готварски подправки, доза минералност, плодов сок или асоциация с плодов концентрат от червени или тъмни плодове, сладко от кайсии, кленов сироп, прегорял плод, ментов бонбон, препарат за полиране на мебели, тирамису, нотки бренди, какаови бисквити, ягодов крем, напитка с мирис на боровинки. С вода – още сушени подправки, сушени тъмни плодове, шери заемки, нотки тъмен ром, какао, портокал. Вкус – сериозна пикантност, спомен за сушен жълт плод, сладост, нотки прах, дървесност, но без танини, спомен за зрели мандарини, тревистост, какао, доза свежест и бонбони виолетки. С вода – сладост, пикантност, свеж мотив, желирани бонбони. Финал – среден, нотки кафе, прах, портокал, мандарини, слаба сладост, следвана от усещане за сухота, пикнатност, ядки и последваща шоколадова сладост. С вода – дървесност, пикантност, сладост, свеж жълт или зелен плод, намек за прах.
Оценка: 87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: над 1300-1400 лева.
В обобщение: вкусен бленд, който се усеща зряло. Долавя се и винено влияние.