Whiskeytemple_Vladimir 
В почивния за част от нас ден някои дестилерии не познават спирка и продължват с производството на уиски, на което ние ще се наслаждаваме в идните години под формата на вкусен малцов дестилат. Има и други, чиито продукти остават в сянката на по-реномираните си колеги, тъй като основната им функция е да захранват смесените шотландски уискита, в които малц и спирт, получен от друга зърнена култура през колонен дестилатор си правят компания. С подобна отвара ще ви занимая днес – тя е призвана именно да дарява характер на смесеното, купажно /blend/ уиски Балантайнс /Ballantine`s/, което не се нуждае от значително представяне. Именно заради съдбата си на „малцов донор“ Гленбърги /Glenburgie/ остава встрани от лаврите, с които други дестилерии от района Спейсайд се кичат. Едва преди няколко месеца настоящите собственици на Гленбърги решиха да уважат и любителите на едномалцовите красоти, пускайки на пазара три 15-годишни ботлинга с уиски от три свои дестилерии-донори на малц: Гленбърги /първият официален 15-годишен ботлинг е пуснат през 2002г./, Милтъндъф /Miltonduff/ и Глентохърс /Glentauchers/. И за да разсея съмнението, което се прокрадва във вас относно предмета на статия № 669 в блога Храм на уискито, нека поясня, че днес представям 10-годишна версия на Гленбърги, бутилирана от компанията „Гордън и Макфейл“ /Gordon & MacPhail/. Не съм сигурен дали тази разновидност се внася тук, тъй като получих бутилката и дозата уиски от приятел /Здравко, наздраве!/, който май я беше докопал отвън. Но преди да ви разкажа за преживяванията на рецепторите ми, ще ви запозная с историята на бранда, тъй като той дебютира в блога.
Гленбърги се намира в района Спейсайд в Шотландия, в близост до Бенромах /Benromach/ и Глен Морей /Glen Moray/. Възниква под името „Килнфлат“ /Kilnflat/ през 1810г. Едва към края на 20-те години на 19-ти век започнало по-засилено производство. През 70-те години преустановила дейност, но през 1878г. била закупена от нов собственик, който освен нов живот вдъхнал и ново име на дестилерията, която получила актуалното наименование „Glenburgie“.
Първите години на 20-ти век не били особено благодатни и Гленбърги отново затворила врати през 20-те години. Десетилетие по-късно била закупена от канадската компания „Хиръм Уолкър“ /Hiram Walker/, който добавил към традиционните медни казани и чифт от т.нар. „ломонд казани“ /Lomond stills/, които представляват комбинация между тялото на меден казан и шия на колонен дестилатор, разделена на отделни звена. Чрез тях се целяло производството на уиски, различаващо от се от добиваното през меден казан или колонен дестилатор. Ломонд казаните снабдявали компаниите с малцово уиски за блендовете, но рядко полученият чрез тях алкохол бил бутилиран и като малцово уиски. При Гленбърги то носело името „Glencraig“ /Гленкрейг/. Производството му било преустановено през 1981г., когато казаните Ломонд били премахнати.
В края на 80-те години на 20-ти век „Хиръм Уолкър“ бил закупен от предшественика на компанията „Алайд Домек“ /Allied Domecq/, които пък към днешна дата са заменени от алкохолния гигант Перно Рикар, притежаващ и смесеното уиски „Chivas Regal“. В началото на 21-ви век дестилерията отново преустановила дейността си, а през 2004г. старата сграда била разрушена, а на нейно място била изградена съвременната. За да отговаря на засиленото търсене на уиски, Гленбърги получила и още медни казани.
Сега нека насочим вниманието си към конкретния представител на марката, който противно на наложилата се тенденция от последните години, не крие възрастта си. Уискито е 10-годишно, бутилирано е при 40% алкохолно съдържание и е студено филтрирано. Тъй като се предлага от „Гордън и Макфейл“, а и защото отлежава изцяло в шери бъчви, бих приел, че цветът му не е подсилван с карамел Е150, независимо, че подобно означение липсва на етикета.
Аромат – свеж цитрусов полъх, спомен за цветя, малц, свежи жълти сливи и ябълки, намек за шери, интензивен за ниския градус, праскови, прасковен компот, желирани бонбони с плодов вкус. Плодовите нотки приятно се съчетават със свежестта и цветните мотиви. Долових и намек за жълто грозде и стафиди, зрели зарзали, нюанс на варена сладка царевица, доза парфюмност, сушени тропически плодове като манго и ананас. Постепенно се появи и нежен спомен за млечен шоколад и по-тъмен плод, нотки сок мултивитамин, гроздов сок и подправки. С вода – повече зърно, свежест, палачинки и намек за кайсии. Вкус – маслен, обилно сладък, приятно пикантен, свежо плодов, праскови и кайсии, грозде, стафиди, досущ като сладко бяло десертно вино, крем карамел. При второто отпиване се появи и спомен за цитрусова кора, повече крем карамел и крем брюле. С вода – сладост, пуканки, но с вода някак губи от чара си. Финал – къс по продължителност, сладникав, слабо усещане за нагарчане като от прегорял крем карамел, свежест, свежи ябълки и зарзали, малц, хмел. С вода – танини, препечено, свежест, плодов сок от жълт плод.
Оценка: 84/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: неизвестна.
В обобщение: младо уиски с вкусен и изтънчен мирис, но тялото му ми се стори някак рехаво и несъответстващо на високите очаквания, които ароматът оставя. Струва ми се, че при 46% алкохол и при липса на филтрация течността би била далеч по-запомняща се.
