снимка: Преслав Стефанов |
Изпращам юли с представянето на млад Макалън, бутилиран може би в края на 90-те или началото на новия 21-ви век. Какъв по-добър финал на месеца?! Мострата от него получих от приятел /Наздраве, Преслав!/, благодарение на който преди няколко дни ви разказах за вкусната Надура на Гленливет. Тя, както и този продукт на една от най-реномираните дестилерии в Шотландия, е почти неоткриваема, тъй като е била в продажба назад в годините. Ако говорим за Макалън, то и преди съм описвал тяхно 10-годишно уиски от по-ново време, но днешната разновидност си лъха на ретро стил и бих заложил на това, че е била актуална преди около 15-20 години. Това, както и видът на отлежаването ѝ /изцяло в бъчви от Херез, Испания, в които преди това е съхранявано шери/ я направи още по-интересна. Не знам кога точно е била отворена бутилката и дали вече съдържащото се в нея уиски не се е променило прекалено много, но към момента на опитването му /случи се преди около две седмици/ аз усетих стилния му характер, макар и разводнен до скромните 40% алкохол.
Мога единствено да си представям този дестилат при поне 46% – и сега ми хареса, а с по-високо алкохолно съдържание и липса на студена филтрация би бил още по-вкусен. Подобни желания обаче остават единствено в сферата на нереалното. Другото, което харесах в него бе старинната му визия и обикновената бутилка, която контрастира на актуалните силно моделирани да впечатляват потенциалния купувач стъкла. Нищо претенциозно. Идеята зад продукта е била ясна – отвори и сподели с близките си, за да се насладят на съвместния труд на винарите от Испания и майсторите от Шотландия, сътворили Macallan 10 y.o. Sherry oak single malt whisky.
Аромат – нотки кола, плодов сок от вишни или боровинки, канела, мед, сладко от ягоди, смола, свеж спиртен мотив, сладост, слаба парфюмност, червени сливи, винено влияние, зърно, тъмни стафиди, сушени фурми, смлени орехи, билки, дори мирис като от мицел и мухъл /в приятен аспект/, спомен за влажен и прашен под, плодово боле, сладко от малини, карамел, намек за тютюн, сладко от сливи, спомен за зрял тропически плод или нектарина. С вода – смола, етерични масла, шери нотки, плодов нюанс. Вкус – сладост, масленост, слаба пикантност, спомен за червен горски плод, локум, слаб мотив джинджифил. Отприщва слюноотделянето. Долових още зрели кайсии, орехи и малко повече дървесност при второто отпиване. С вода – сладост, съчетана със спомен за солена лакта. Финал – къс до среден, портокал, но не горчив, сгряваща пикантност, ядки, но не горчиви, слаба сладост, приятна дървесност, какао. С вода – свеж плодов облик, слаба пикантност, жълти и червени ябълки.
Оценка: 85-86/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: неизвестна.
В обобщение: спокойно и зряло за възрастта си уиски, силно повлияно от испанското вино.