Dark Mode On / Off

Nikka Taketsuru 17 y.o. blended Japanese whisky

 
Дали по случайност или по умисъл, днешната ни среща бива посветена на японското 17-годишно смесено уиски Ника Такецуру /Nikka Taketsuru/, в състава на което влиза малц от японската дестилерия Йоичи /Yoichi/, чиято версия без посочени години описах преди една година също в неделен ден. Не съм целял този ефект, но съвпадението е налице. Ако не бъркам, именно ревюта на Йоичи беше и последния ми досег с японско уиски – не визирам онези нашумели в момента благинки, в състава на които е възможно дори да няма дестилат, произведен в Япония. Японската правна регулация позволява закупуването на зърнен спирт от останалите части на света и означаването му като „японско уиски“, благодарение на което пазара опозна тези псевдо японски благинки. Може да ви звучи странно, но засиленото внимание към японската уиски индустрия отвори вратата за напитки с неизвестна история, които яхват вълната и трупат дивидент от това.   
 
 Днес обаче ще поговорим за бленд на японската компания „Ника“, в състава на който влизат 17-годишни малцове и зърнен спирт от дестилериите Миягикьо и Йоичи. Имайте предвид обаче, че Ника притежава и шотландската дестилерия Бен Невис /Ben Nevis/, което поставя резонния въпрос дали в бленда не е включено и нейно уиски. Конкретният състав е производствена тайна и нямам достъп до него. Нека си кажем няколко думи за Nikka.
 
 
Компаниятa Ника е основана от Масатака Такецуру, който почти навсякъде определят за „бащата“ на уиски индустрията в Япония. Такецуру произхождал от семейството на производител на саке. Знаете, че сакето е слабо алкохолна японска напитка, която векове наред радва народа от островната държава. И така до средата на 19-ти век, когато Япония се отваря към света, в частност към САЩ. Засилват се търговските отношения и в японската култура навлиза, макар и не до там силно в началото, западното влияние. Една от проявните му форми е била и уискито като напитка, а и като начин на възприятие на света.
 Именно в средата на 19-ти век в пристанището на Токио акостира американския кораб, управляван от Матю Пери /съименник на актьора от „Приятели“/, с чиято поява се свързва първия по-съществен контакт между източната японска култура и западното уиски. В края на века японски компании вече пробват да дестилират уиски, но им липсва опит и знания и напитката, добивана основно от царевица и ориз не се получава много добре.
 
 И така през новия 20-ти век на сцената се появяват две лица – на Тори и Такецуру, които променят тези неудачи и поставят началото на успешния процес на производството на японско уиски. Такецуру в началото на 20-те години на века работил в „Settsu Shuzo Company“ и имал професионален уклон към химията. Била му поставена задача да изучи технологията на производство на уискито, поради което той си събрал багажа и потеглил към Шотландия. Основно опит попил в Hazelburn /към онези години отделна дестилерия в Кембълтаун, а сега бранд на Springbank/.
 
 По време на престоя си там се запознал Рита Коуан /Rita Cowan/, която ако не се лъжа била сестра на братята Haig, произвеждащи уиски, което като марка е достъпно и нашия пазар. Харесали се и се оженили, като Коуан му вдъхвала голяма доза себеувереност. След като приключил обучението си Такецуру и Коуан се върнали в Япония, но през 1922г. „Settsu Company“ фалирала. Тогава Такецуру, натрупал вече опит като технолог, се присъединил към компанията „Kotobukiya“, основана от Шинджиро Тори, която по-късно щяла да стане Сънтори. Именно с помощта на Такецуру била построена и първата японска дестилерия за уиски – тази на Ямазаки.
 
 След около десетина години, Масатака основал собствена компания за производство на уиски, чиято първа дестилерия била Yoichi /основана през 1934г./, разположена на о-в Хокайдо, който по климат наподобявал този в Шотландия. Компанията се казвала „Dai Nippon Kaju“, което се превежда като „Великата японска компания за производство на сок“.
 
  През 1952г. името било променено на Nikka Whisky, което обединява в себе си първите срички на NIppon и KAju. Бизнесът потръгнал и през 1969г. на о-в Хоншу била построена и втората дестилерия на Ника – The Miyagikyo. През 1998г. към медните казани в Miyagikyo били добавени и два колонни дестилатора, чрез които се произвежда зърнен алкохол, включително водка и джин.
 
 
Моята история с Ника обваща вече период от няколко години, през които в блога съм описвал няколко нейни уискита. 17-годишното Такецуру, по подобие на другите същински японски уискита с посочена възраст, вече не се произвежда, а причината за това е недостиг в наличностите. В резултат на това и цената му се покачи. По тази причина не разполагам с бутилка, а ревюто ми се базира на мостра, която си отлях по време на Уиски фест 2017. Едва онзи ден се сетих за нея и реших да я представя.
 
 Уискито носи 43% алкохол. Студено филтрирано е и имам подозрения, че е с подсилен цвят. Подборът на бъчвите не упоменат на етикета, но усетих шери влияние.
 
 Аромат – нотки мед, сушени подправки, обилна сладост, следи от шери, плодов букет от сушени тъмни и червени плодове, асоциация с мириса на стара хартия, карамел, шоколадова вафла, слаба минералност, спомен за мириса на клечка от кибрит, червени и сини сливи, плодово сладко от сливи, тъмни стафиди и още шоколадова сладост, шоколадов сладкиш. Слаб свеж плодов мотив, напомнящ ми на червени и жълти ябълки, нотки тъмен ром, нищожна следа от опушеност, зелен домат, слаба парфюмност, малини и асоциация с горски плодове. С вода – горните нотки се долавят и тук, съчетани със сладко от праскови, спомен за тъмна бира. Вкус – масленост, слаба опушеност, отчетлива сладост, нотки препечена филия, минералност, тъмни щрихи като от шери, слаба пикантност от подправки, какао, какаов крем, отприщва слюноотделянето. С вода – още по-явна сладост, манго, нотки опушеност. Финал – среден, нотки препечено, сухота, слаба сладост, свеж нюанс, пикантност, мента, комбинация от свежи и сушени плодове, мед. Долових и усещане като от сладка тъмна бира, шоколад, но не тъмен. Намек за опушеност. С вода – сухота, сладникав, отново спомен за препечена филия с мед, мента, лешници, но не горчиви.
 
 Оценка: 87-88/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: неизвестна.
 
 В обобщение: комплексно уиски с доминиращо шери влияние.      

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии