Whiskeytemple_Vladimir 
Насочваме се към финалния етап от зачестилите ревюта на японски уискита, чието начало поставиха Hibiki Japanese Harmony и Yamazaki 12 y.o. single malt whisky. В тази и в следващата статии ще ви представя два по-стари японски дестилата на компанията Ника /Nikka/, които за нещастие ще бъдат спрени от производство /или както му казват на запад – discontinued/ – визирам Miyagikyo 15 y.o. single malt whisky и Yoichi 15 y.o. single malt whisky. Вече съм писал по темата „недостиг на уиски в 21-ви век“ /разбира се, това звучи като скучноват научен труд и не съм ползвал такова заглавие/, което е основната причина редица дестилерии да спират стари свои уискита и евентуално да ги заменят с по-млади /често без означение на възраст, или т.нар. „NAS“ – уискита, no age statement/.
Миягикио /Miyagikyo/ е дестилерия, собственост на компанията Nikka Distilling company. Основана е от Масатака Такецуру, който почти навсякъде определят за „бащата“ на уиски производството в Япония. Коя би била майката не мога да предположа, но за Такецуру знам, че по подобие на основателят на Сънтори – Шинджиро Тори, е бил японец от по-странна „порода“, силно отворен към западния свят, в т.ч. и към производството на уиски. Такецуру произхожда от семейството на производител на саке. Знаете, че сакето е слабо алкохолна японска напитка, която векове наред радва народа от островната държава. И така до средата на 19-ти век, когато Япония се отваря към Света, в частност към САЩ. Засилват се търговските отношения и в японската култура навлиза, макар и не до там силно в началото, западното влияние. Една от проявните му форми е била и уискито като напитка, а и като начин на възприятие на света. Именно в средата на 19-ти век в пристанището на Токио акостира американския кораб, управляван от Матю Пери /съименник на актьора от „Приятели“/, с чиято поява се свързва първия по-съществен контакт между източната японска култура и западното уиски. В края на века японски компании вече пробват да дестилират уиски, но им липсва опит и знания и напитката, добивана основно от царевица и ориз не се получава много добре. И така през новия 20-ти век на сцената се появяват две лица – на Тори и Такецуру, които променят тези неудачи и поставят началото на успешния процес на производството на японско уиски. Такецуру в началото на 20-те години на века работил в Settsu Shuzo Company и имал професионален уклон към химията. Била му поставена задача да изучи технологията на производство на уискито, поради което той си събрал багажа и потеглил към Шотландия. Основно опит попил в дестилерията на Hazelburn /към онези години отделна дестилерия в Кембълтаун, а сега бранд на Springbank/. По време на престоя си там се запознал Рита Коуан /Rita Cowan/, която ако не се лъжа била сестра на братята Haig, произвеждащи уиски, което като марка е достъпно и нашия пазар. Харесали се и се оженили, като Коуан му вдъхвала голяма доза себеувереност. След като приключил обучението си Такецуру и Коуан се върнали в Япония, но през 1922г. Settsu Company фалирала. Тогава Такецуру, натрупал вече опит като технолог, се присъединил към компанията Kotobukiya, основана от Шинджиро Тори, която по-късно щяла да стане Сънтори. Именно с помощта на Такецуру била построена и първата японска дестилерия за уиски – тази на Ямазаки. След около десетина години, Масатака основал собствена компания за производство на уиски, чиято първа дестилерия била Yoichi, разположена на о-в Хокайдо, който по климат наподобявал този в Шотландия. Компанията се казвала Dai Nippon Kaju, което се превежда като „Великата японска компания за производство на сок“. В началото се ползвали именно бъчви, в които се съхранявал плодов сок. През 1952г. името било променено на Nikka Whisky, което обединява в себе си първите срички на NIppon и KAju. Бизнесът потръгнал и през 1969г. на о-в Хоншу, в близост до градчето Sendai била построена и втората дестилерия на Ника – The Miyagikyo distillery /Такецуру няколко години търсел идеалното място за разположението `и и след като се убедил, че климатът и водните запаси на необходимото ниво изграждането стартирало/. Дори в началото на живота си дестилерията била известна като Sendai distillery. Идеята на тази дестилерия била да има спомагателно значение и малцовото `и уиски да бъде насочвано към смесените, бленд уиски на Nikka, което и се случило. През 1979г. производственият обем бил увеличен, за да достигне актуалните 2 млн. литра алкохол годишно /не уиски, защото преди отлежаването в бъчви спиртът не може да бъде наречен „уиски“/. През 1998г. към медните казани в Miyagikyo били добавени и два колонни дестилатора /Coffey stills, носещи името на ирландеца Ейнъс Кофи, който ги изобретил, или по-точно доразвил труда на Робърт Стейн/. От Ника осъзнали, че не могат да задоволят нуждата от малцово уиски само посредством Yoichi и затова в последните няколко години на пазара се появили и едномалцови уискита от Miyagikyo, както и смесените малцови уиски /pure malt/ Taketsuru pure malt, в чиито състав са комбинирани представители на Йоичи и Миягикио. През 2001г. Asahi Brewery company, най-големият търговец и производител на бира в Япония и собственик на Nikka, преименували Sendai distillery на актуалното Miyagikyo distillery.
Миягикио /Miyagikyo/ е дестилерия, собственост на компанията Nikka Distilling company. Основана е от Масатака Такецуру, който почти навсякъде определят за „бащата“ на уиски производството в Япония. Коя би била майката не мога да предположа, но за Такецуру знам, че по подобие на основателят на Сънтори – Шинджиро Тори, е бил японец от по-странна „порода“, силно отворен към западния свят, в т.ч. и към производството на уиски. Такецуру произхожда от семейството на производител на саке. Знаете, че сакето е слабо алкохолна японска напитка, която векове наред радва народа от островната държава. И така до средата на 19-ти век, когато Япония се отваря към Света, в частност към САЩ. Засилват се търговските отношения и в японската култура навлиза, макар и не до там силно в началото, западното влияние. Една от проявните му форми е била и уискито като напитка, а и като начин на възприятие на света. Именно в средата на 19-ти век в пристанището на Токио акостира американския кораб, управляван от Матю Пери /съименник на актьора от „Приятели“/, с чиято поява се свързва първия по-съществен контакт между източната японска култура и западното уиски. В края на века японски компании вече пробват да дестилират уиски, но им липсва опит и знания и напитката, добивана основно от царевица и ориз не се получава много добре. И така през новия 20-ти век на сцената се появяват две лица – на Тори и Такецуру, които променят тези неудачи и поставят началото на успешния процес на производството на японско уиски. Такецуру в началото на 20-те години на века работил в Settsu Shuzo Company и имал професионален уклон към химията. Била му поставена задача да изучи технологията на производство на уискито, поради което той си събрал багажа и потеглил към Шотландия. Основно опит попил в дестилерията на Hazelburn /към онези години отделна дестилерия в Кембълтаун, а сега бранд на Springbank/. По време на престоя си там се запознал Рита Коуан /Rita Cowan/, която ако не се лъжа била сестра на братята Haig, произвеждащи уиски, което като марка е достъпно и нашия пазар. Харесали се и се оженили, като Коуан му вдъхвала голяма доза себеувереност. След като приключил обучението си Такецуру и Коуан се върнали в Япония, но през 1922г. Settsu Company фалирала. Тогава Такецуру, натрупал вече опит като технолог, се присъединил към компанията Kotobukiya, основана от Шинджиро Тори, която по-късно щяла да стане Сънтори. Именно с помощта на Такецуру била построена и първата японска дестилерия за уиски – тази на Ямазаки. След около десетина години, Масатака основал собствена компания за производство на уиски, чиято първа дестилерия била Yoichi, разположена на о-в Хокайдо, който по климат наподобявал този в Шотландия. Компанията се казвала Dai Nippon Kaju, което се превежда като „Великата японска компания за производство на сок“. В началото се ползвали именно бъчви, в които се съхранявал плодов сок. През 1952г. името било променено на Nikka Whisky, което обединява в себе си първите срички на NIppon и KAju. Бизнесът потръгнал и през 1969г. на о-в Хоншу, в близост до градчето Sendai била построена и втората дестилерия на Ника – The Miyagikyo distillery /Такецуру няколко години търсел идеалното място за разположението `и и след като се убедил, че климатът и водните запаси на необходимото ниво изграждането стартирало/. Дори в началото на живота си дестилерията била известна като Sendai distillery. Идеята на тази дестилерия била да има спомагателно значение и малцовото `и уиски да бъде насочвано към смесените, бленд уиски на Nikka, което и се случило. През 1979г. производственият обем бил увеличен, за да достигне актуалните 2 млн. литра алкохол годишно /не уиски, защото преди отлежаването в бъчви спиртът не може да бъде наречен „уиски“/. През 1998г. към медните казани в Miyagikyo били добавени и два колонни дестилатора /Coffey stills, носещи името на ирландеца Ейнъс Кофи, който ги изобретил, или по-точно доразвил труда на Робърт Стейн/. От Ника осъзнали, че не могат да задоволят нуждата от малцово уиски само посредством Yoichi и затова в последните няколко години на пазара се появили и едномалцови уискита от Miyagikyo, както и смесените малцови уиски /pure malt/ Taketsuru pure malt, в чиито състав са комбинирани представители на Йоичи и Миягикио. През 2001г. Asahi Brewery company, най-големият търговец и производител на бира в Япония и собственик на Nikka, преименували Sendai distillery на актуалното Miyagikyo distillery.
След като сравнително подробно ви представих историята на дестилерията и на компанията Ника е редно да спомена още нещичко, което ми се струва пре-любопитно. Докато подготвях материалите за тази статия и се чудех коя от направените от мен снимки да ползвам, забелязах нещо интересно, за което не успях да намеря данни в интернет. Виждате, че навсякъде в статията съм използвал името „Miyagikyo“. Това е и действителното име на дестилерията и на нейните продукти. Но, ако се вгледате в етикета на бутилката /може да цъкнете върху него и снимката ще се уголеми/ ще забележите, че уискито и родната му дестилерия са изписани като „Miyagikyou“. Това разминаване отдавам единствено на допусната грешка при отпечатването на етикета, което пък някак успя да ме развесели. Може би, защото не съм очаквал да видя подобно „грешка“ на японски етикет. Все пак, наясно сме с пословичната им прецизност. Но горното е между другото – не мисля, че има повод за притеснение за качеството на уискито, както може би ще се убедите и от кратките ми анотации на следващия ред.
Аромат – силен, леко спиртен, плодов, карамел, спомен за ацетон, шери нотки, силно ферментирали плодове – сливи, круши, ябълки, праскови и кайсии /все едно съм отворил капака на буре с джибри/, дървесност, спомен за тъмни сушени плодове, тревист, спомен за бадемов ликьор /Амарето/ и марципан, към „тъмните“ нюанси бих добавил и спомен за Демерара ром. Отдадох не малко време в изследване на мириса на напитката, като след 20 минути ароматът продължи да бъде така отчетливо силен /пикантен/, земна нотка /слаб спомен за торф/, черен пипер, нотка кафе, която се бори да си проправи път през пикантността, сладост, ликъорност. След продължителния контакт с въздуха се засили споменът за шери. Течността е 45-градусова и добавих няколко капки вода. Мирисът се доразви и долових кайсиеви ядки, още дървесност, нотка „шкаф“ и слаба парфюмност. Вкус – суховат, силно повлиян от шерито, силно пикантен /представете си комбинация от джинджифил и мента/, слаба сладост, сушени плодове /може би фурми/, нотка „пръст“ /въпреки че уискито не би следвало да е торфено, открих подобни следи/, с времето пикантността сляга и се откроява споменът за шери. С вода – пикантността намалява, но не изчезва, отключва се повече сладост и плодове и странно усещане в устата, което оприличавам на трохи, дължащо се може би на използваните бъчви. Финал – траен, силен, сгряващ, слабо горчив, пикантен, сладникав, спомен за ядки и шоколадова сладост, която прогресира, спомен за торф, нещо препечено. С вода – първоначално горчивина, заменена от обилна шоколадова сладост и още нотка препечено.
Оценка: 85/100. Цена: не се предлага официално тук, а ако го откриете някъде си пригответе солидна сума.
Оценка: 85/100. Цена: не се предлага официално тук, а ако го откриете някъде си пригответе солидна сума.
В обобщение: не лошо уиски. Приятен аромат, който в началото ми се стори обаче прекалено силен и агресивен /създава впечатление за по-младо уиски/. Вкусът и послевкусът са малко разочаромащи, тъй като не носят нещо, което да иззигне и отграничи уискито от останалите подобни дестилати. Цена: в България го има единствено в бар Masterpiece, откъдето се запасих и аз. Имайки предвид, че вече е спряно от производство и разпространение очаквам цената на запад да скочи драстично /200 евро ?/.
