Whiskeytemple_Vladimir 
Денят става още по-слънчев с ревю на едно „пролетно уиски“, за каквото намирам 14-годишното Балвени /Balvenie/, което ще представя днес. Може би знаете, че дестилерията се намира на метри от тази на Гленфидик /Glenfiddich/ и връзката с нея е не само териториална, но управленческа – родът Грант основава Балвени няколко години след като полага началото на Гленфидик и вече ги управлява в трето столетие /и двете се появяват в края на 19-ти век/. Благинката описах преди секунди като „пролетна“ с оглед усещанията, които остави в мен и заради асоциациите, които породи. Отново ще вметна, че всяка дегустация и описване на уиски е строго личен и субективен акт, и за другиго впечатленията биха били други.
Вероятността да срещнете това Балвени не е много голяма. Дебютира на пазара преди вече доста години, ако не бъркам около 2009г., като първоначално се е предлагало в магазинната мрежа на летищата. По-късно „плъзва“ и на някои вътрешни пазари, но от години вече не се предлага – поне не и в този си вид. Ако желаете да опитате нещо подобно нему, може да потърсите другото 14-годишно Балвени, налично и в България, носещо името /простете, ако бъркам/ Balvenie 14 y.o. Caribbean cask, описано вече от мен в блога. Разликата между тях е не само поколенческа, а и се открива в алкохолното съдържание на новата версия и на тази, която виждате по-горе. Ако новото 14-годишно Балвени предлага едва 43% алкохол, то при Balvenie 14 Golden cask, за което пиша днес, алкохолните единици са 47,5%. Ще се съгласите, че разликата е значима и снижаването на градуса си обяснявам с желание да се спести количество алкохол, като същевременно се увеличи броя на предлаганите бутилки – тенденция, позната и на други производители.
Съществува още една важна отлика – старата версия /Golden cask/ не е студено филтрирана. Това за уиски ценителите е плюс, тъй като позволява на течността да се усети по-богато при опитването ѝ. И за да не останете с погрешно впечатление, двете версии си приличат по вида ползвани бурета – финалният период на стареенето им преминава в бъчви, ползвани някога за отлежаването на карибски ром. Не мога да се ангажирам с категоричност, но ми се струва, че и при двете напитки е възможно да е ползван оцветител карамел е150. И преди да премина към дегустационните си бележки, искам да внеса уточнение – под статията ще откриете линк към ревото ми на Balvenie 14 y.o. Roasted malt. Това е друга благинка на дестилерията, също вече изчезнала от пазара по подобие на Golden cask.
Аромат – нотки ванилия, лимон, зърно, сладкарски подправки, свежи ябълки, сливи и круши, тревистост, амарето, пикантност, сладост, усещане като от мокра дървесина, карамелизирана ябълка, щрудел, игрив профил, носещ и слаба спиртност. Крем нишесте с лимонов аромат, зелени билки, дори магданоз, плодова дъвка. С вода – лимонада, свежест и още билки. Вкус – обилна сладост, мед, джинджифил, мента, сладки захаросани лимони, слабо нагарчащи ядки /бадеми/, зърно, жълти ябълки. Сладостта остава водеща и при второто отпиване. С вода – още сладост, ванилия, танини, лакта, жълт плод, зърно и чили. Финал – среден до траен, сгряващ, пикантен, носи асоциация с бяло вино. Долових слаби танини, съчетани с почти медена сладост. Нотки ванилов крем, свежи плодове, мента, лимонова кора, бадеми и свежест като от магданоз. С вода – сладникава цитрусова кора, чили и слаба сладост.
Оценка: 83/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: неизвестна.
В обобщение: свежо уиски с плодово-зърнен профил.
