Whiskeytemple_Vladimir 
Неусетно измина почти година от посещението ни в дестилерията Бенриах /Benriach/ в Шотландия, но споменът за чудесния тур там все още стои в съзнанието ми. Както и миризмата на свинефермата, с която граничи производителя – беше силна жега и прасьовците бяха оставили своите ароматни следи в широкото поле. Но това не би ме спряло да посетя Бенриах поне още няколко пъти, когато ми се отдаде възможност. Истината е, че неприятната животинска миризма се компенсира от „парфюма“ на дестилерията – онзи мирис на ферментиращо зърно, което впоследствие преминава през медните казани, за да се превърне в края на пътя си във вкусния малц, с който марката се гордее. С едно такова уиски ще ви занимавам днес – то, заедно с още 5, бе част от заключителната част на визитата ни, но тъй като не бях в настроение за дегустация на място, си го отлях в шишенца, които пренесох до България. Преди няколко дни отворих добре запечатаното стъкло с 22-годишното малцово уиски, което заснех в посетителския център на производителя, насладих му се, а сега идва отговорната задача да ви разкажа за него. Но преди снимките на самото уиски и на бутилката, от която ми бе налято, ми се иска да ви представя района около Бенриах в няколко снимки – повече от тях може да откриете в статията за посещението ни там.
Може би сте запознати с технологията на отлежаване на шотландското уиски /в частност на ечемичното, малцовото/, но ще спомена за прецизност, че полученият спирт винаги отлежава в дъбови бъчви, които могат да бъдат чисто нови /изключително рядко срещан похват, ползван предимно за финален завършек на процеса/, ползвани вече бурета от уиски индустрията в САЩ, винени бъчви от съответните райони-производители, в такива от бира, а все по-често и в такива, в които преди това е съхраняван друг твърд алкохол /бренди, коняк, арманяк, ром/. Дестилерията на Бенриах, заедно с тази на Гленморанджи и Глен Морей, е може би една от тези, които най-често ползват бурета, които преди това са съхранявали алкохол, различен от бърбъна и тенеси уискито. Поне за финалния период на матурация на алкохола си. В това може сами да се убедите, ако прегледате вече спряната от производство серия от 16-годишни уискита с различни финиши, заменена от 15-годишни интерпретации с подобен подход, както и по-зрялата линия от 22-годишни уискита с разноцветни етикети, към които се числи и благинката, която виждате в днешния материал.
При нея първоначалното бърбън стареене е дообогатено с престой в бурета от ром от карибския район /на задния етикет е отразено, че той произлиза от Ямайка/. Затова и този стар малц е означен като Benriach 22 y.o. Dark rum cask finish. Подборът на видовете бъчви е обяснен на задния етикет. Не е отразено каква е поредността на пълнене на буретата от бърбън и ром.
Бенриах разполагат и с друг аналогичен ботлинг /носи името Dunder/, при който обаче зърненият спирт е бил сушен с горящи торфени буци, което му е придало специфичния облик на опушеност. При Бенриах Дарк ръм финиш торф не е бил ползван. Уискито е бутилирано при 46%, в натурален цвят и в отсъствие на студена филтрация.
Аромат – мирис като от торбичка с плодови бонбони, лимон, грейпфрут, мед, ананас, жълти ябълки, банани, грозде, зърно, обилна сладост. Пролет в чаша. Разви се и цветен мотив като от роза, както и лек почти винен уклон. Долавя се пикантност, нотки евкалипт, бонбони с цитрус и мента, ванилия, ванилов крем с плодове – кайсии и праскови, йогурт с жълти плодове и мед, захаросана лимонена кора, намек за зелени билки, крем нишесте с аромат на цитрус, спомен за желирани бонбони „гумени мечета“, крем шампанско от кроасан. С вода – свеж плодов нос, ванилия, бисквити с ванилово-плодов аромат, жълти ябълки, аромат на тютюн от станиолчето на кутията с цигари. Вкус – сладост, киселинност като от цитрус /лимон/, но без интензивна горчивина, грозде, жълти стафиди, джинджифил, масленост, отприщва слюноотделянето, ванилов крем, намек за слабо нагарчащи ядки. С вода – слаба дървесност, обилна сладост, лактов бонбон, свеж плод. Финал – среден, винена асоциация, маслен, сладникав, слаба горчивина, билки, тоник, лимон, цитрусово масло, пикантност, а след време и лека сухота. С вода – танини, слаба пикантност, прилика със свеж плод.
Оценка: 87-88/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: около 400 лв.
В обобщение: пролетно уиски с изявен плодов характер.
