В Деня на труда, откриващ месец май, реших да ви срещна с дебютираща в блога дестилерия, Тамнавулин /Tamnavulin/, която е представена на търговската сцена с един официален представител – Tamnavulin Double cask single malt whisky. Това е и благинката, за която пиша днес – приятел сподели милилитри с мен, за което му благодаря /Наздраве, Дидо!/. Double cask /ще поясня какво крие името му малко по-късно/ се внася и тук, и е напълно възможно да сте го срещали или опитвали преди мен. Тъй като това е непозната дестилерия, ще ви разкажа за историята `и, след което ще обсъдим дали младият малц успя да ме впечатли.
Официалният сайт на Тамнавулин сочи за година на основаването `и 1966г., а за местоположение – градчето Томнамулин, намиращо се в шотландския район Спейсайд. Името Tamnavulin в превод от галски означава „мелницата на хълма“ и е вдъхновено от намиращата се в пределите на дестилерията някогашна сграда за разчепкване на вълна.
Предназначението на дестилерията била да снабдява смесените уискита с необходимото количество малцов алкохол, което прави и към днешна дата. В началото на 90-те години компанията собственик „Инвергордън“ /Invergordon/, притежаваща към този момент още дестилериите на Джура /Jura/, Брухлади /Bruichladdich/ и Тулибардин /Tullibardine/ била закупена за над 380 млн. паунда от „Whyte & Mackay“, които през 1995г. затворили Тамнавулин.
Дестилерията била върната към пълноценен живот едва през 2007г., когато „Whyte & Mackay“ били закупени от индийската компания „United Spirits“, която инвестирала в обновлението на Тамнавулин и в повишаване на максималния производствен капацитет, достигащ вече близо 4 млн. литра. През 2014г. „Whyte & Mackay“ били продадени отново, но този път купувач била филипинската компания „Emperador“. Цената вече била около 430 млн. паунда.
С това изчерпваме значимите събития около дестилерията, която спокойно можем да опишем като модерна, имайки предвид кога е основана. Заради предназначението `и на малцов снабдител за нуждите на блендовете не можем да открием богатство в официалните версии. Преди години налична е била 12-годишна интерпретация, както и бутилки от серията „Stillman`s dram“, предлагани на по-зряла възраст, но тази практика е оставена далеч в миналото. По-добър шанс да опитаме зрял Тамнавулин биха ни дали някои от версиите на независимите бутилировачи като Cadenhead, Douglas Laing или Gordon & MacPhail, но повечето от тях са трудно откриваеми.
Напитката, с която Тамнавулин бива представена днес на пазара /знам, че се подготвят една или две допълнителни версии/ е млада и не сочи означение на възрастта си /NAS – no age statement/. Спокойно бих я определил като уиски, което не е насочено към ценителите, а към по-широкия кръг на уиски консуматорите – уискито е оцветено с карамел е150 /пише го на задния етикет – тук все още това не се изписва на български и надписът е на немски/, бутилирано е при 40% алкохол и е студено филтрирано. Всички тези негови белези издават каква аудитория се търси с него. Носи името Double cask – това ще рече, че след първоначалния период на стареене в бърбън бъчви, бива прехвърлено в бурета от шери, в които финишира съзряването си.
Аромат – мед, зърно, слаба парфюмност, жълти круши, сладост, следи от шери, канела, зелен тревист мотив, компот от праскови, карамел, фъдж, карамелов топинг, презряли банани, ананас, слаба спиртност, какао, далечен спомен за череши или плодово боле, лимонена кора, ванилия и ядки. Усеща се младежки. С вода – свеж плодов мотив, зърно и ванилия. Вкус – масленост, зърно, прах, слаба сладост, пикантност, спомен за пепел, мента и тревистост. С вода – танини, лакта, пипер и тревистост. Финал – къс, слаби танини, пикантност, зърно, мента, метална нотка, цитрусова кора, масленост, слаба сладост, слабо нагарчащи ядки, свеж плод, зелени сливи и пипер. С вода – по-силна горчивина, слаба пикантност и нотка пластмаса.
В обобщение: младо уиски, което не успя да ме впечатли.
Whiskeytemple_Vladimir 
