Dark Mode On / Off

Young malts of Scotland /Eden Mill & Kingsbarns/

 Не всеки може да се похвали, че е живял във времена на уиски бум и съпровождащото го възникване на нови уиски производители. 21-ви век ни поднася далеч по-благоприятна среда от тази в изминалите кризисни етапи в човешката история, която почти като пролетен дъжд изхранва уиски дестилериите от нов порядък, вдъхвайки им сили и живот – не онези огромни корпоративни структури с централи и офиси в няколко страни, а дори и континенти, а малките играчи, изповядващи далеч по-занаятчийска философия при организиране на процеса си на работа. На две такива дестилерии реших да посветя днешната статия – нарекох я „Младите малцове на Шотландия“ /името е на английски с оглед търсещите машини/ и в нея ми се иска да ви разкажа за делото на Eden Mill /Еден Мил/ и Kingsbarns /Кингсбарнс/, които съм почти сигурен, че няма да ви говорят почти нищо, тъй като едва в края на 2018г. и началото на 2019г. успяха да изкарат първото си 3-годишно уиски. 

 Всяка една от тях ще получи в бъдеще и свое индивидуално ревю, но днес искам да ви предложа бърза съпоставка между два силни по мое мнение спирта, които в много отношения намирам за по интересни от някои от най-масовите 10-, 12-годишни блендове или малцове – затова и си купих бутилки от тях, които не са евтини, но духът на истинския уиски изследовател и ентусиаст го налага. Ще ви запозная с няколко думи и с историята им, след което ще направя паралелен очерк между двете красоти.

 Освен сходната възраст на самите дестилерии, основани преди няколко години, следващата допирна точка се крие в местоположението им – и двете се намират до градчето Сейнт Андрюс, в шотландския район Низини /Lowland/ и ги делят едва няколко мили. Как и кога възникват? 
 Еден Мил се помещава в някогашна дестилерия /основана през 19-те век от рода Хейг/, преустроена по-късно във фабрика за хартия, която през 2008г. престава да функционира и запада. Сградата и територията му биват закупени от университета в Сейнт Андрюс, който имал желание да вдъхне нов живот на помещенията. През 2012г. Пол Милър закупува някогашната дестилерия/ фабрика и я превръща в пивоварна, а през 2014г. успоредно с това започва и дестилацията на алкохол, който вече можем да наречем уиски. Дестилерията се слави като една от най-малките в Шотландия и като първата, която помещава на едно място добива на бял спирт за джин, уиски и бира.
 Кингсбарс също намира убежище в изоставени сгради. Неин основател е Дъглас Клемент, който през 2009г. събрал 100 000 паунда за започване на изграждането на дестилерията в някогашна ферма. Началните средства основно били набрани от познати на Клемент, който преди това се занимавал с голф. Впоследствие шотландското правителство му осигурило субсидия 670 000 паунда, която обаче не била достатъчна за постигане на крайната цел. Идеята му обаче спечелила рода Уимс /Wemyss/, които познаваме като компания – независими бутилировачи. Именно Уимс придобили изцяло начинанието на Клемент през 2013г. На първи декември 2014г. новоизградената дестилерия отворила врати и производството на уиски започнало.
 Какъв е подходът към напитките при двете дестилерии? Кингсбарнс ползва ечемик от района на Файф, но в сайта не бе посочен сорта му. Еден Мил залага на „Golden Promise“ /сорт, ползван някога от Макалън, Каруизауа и Гленгойн/ и „Propino“, но не се споменава откъде е добит. Кингсбарнс залага основно на бърбън бъчви, първо пълнене от Хевън Хил в САЩ, а остатъкът е отреден на бъчви от вино /Португалия/, които са изстъргани и обгорени, преди в тях да бъде положен спиртът на дестилерията. Еден Мил залага на комбинация от ползвани вече олоросо шери бъчви, бърбън бъчви и малки по размер бурета, в които преди това се е съхранявало шери педро хименез. За малцовата благинка на Кингсбарнс има категорична информация, че не е студено филтрирана и че не е оцветена с карамел е150. Не успях да открия подобна за Еден Мил. Градусът на Кингсбарнс е 46%, а на Еден Мил е 46,5%. И двете уискита са на 3 години – законовият минимум в Шотландия, за да бъдат обозначени като „уиски“. Нека се насочим към дегустационните ми бележки.
 Аромат на Kingsbarns – свеж, зърнен, слабо спиртен, богат на плодови асоциации, лимони, грейпфрут, банани, пъпешова есенция. Долових още нотки ванилия, бананови сладки, прилика с бананов сладолед и десерт, тоник, мед, натурални бисквити, мая, свежи зелени ябълки, сладко от жълт плод, захаросана лимонена кора, ванилов крем, крем от кроасан или от сладкиш „Наполеон“, зелена трева, фъдж и нотки анасонов бонбон. С вода – свежест, прилика със зелена чушка и лимон.
 Аромат на Eden Mill – стои по-тъмно, носи усещане за желирани плодови бонбони, кола, канела, сушени подправки, тъмен плод, компот от червен плод, смлян пипер, доматено пюре, слаба спиртност, пикантност, усещане за дървесина, долавя се и свежия зърнен профил. Усетих още нотки сушени подправки, а след минути се засили усещането за шери. Появи се и слаб спомен за шоколад и череши, сок от червен плод, тирамису, капучино. С вода – ананас, гумени мечета, тъмен плод, карамел и боров аромат. 
 Вкус Kingsbarns – щедра сладост, мед, зелени ябълки, зърно, джинджифил, масленост, пълнозърнест хляб, зрели круши, сладки свежо плодови нотки. С вода – цитрус, сладост, лакта и усещане за свеж плод.
 Вкус Eden Mill – сладост, слаби танини, кайсиеви ядки, цитрусова кора. Сладостта се засили при второто отпиване. Пикантност, следи от вино и зърно. С вода – зърно и цитрус.
 Финал Kingsbarns – къс, суховат, слабо нагарчане като от лимон, свежи ябълки и круши, мед, мента, етерично цитрусово масло, зърно, банани, кайсиеви ядки, слаба спиртност. С вода – сладост, прилика със сок от жълт плод, сол и джинджифил.
 Финал Eden Mill – къс, танини, сгрявяща пикантност, цитрусова кора, кафе, слаба сладост, намек за тъмен плод, канела, препечено и прегоряло. Впоследствие сладостта се засили. С вода – сухота, слаба киселинност. 
 Оценки не съм поставял. Ще го направя при последващото индивидуално представяне на всяко едно от уискитата. Разликата между тях е очевидна и се дължи основно на технологията на отлежаване. И двете обаче ми харесаха.
  
 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии