Whiskeytemple_Vladimir 
Статията започва с думи на признателност и благодарност към приятел – малцофил, който щедро задели милилитри от бутилката си, за да мога да ви представя поредното уиски другарче, „родено“ в края на 80-те в шотландските Висини. Не стига това, но и снимките са негово дело – наздраве, Фил! Благинката е четвъртвековна и възрастта `и изисква необходимото внимание и интерес, който успях да проява в домашна среда. Произлиза от дестилерията Дауини /Dalwhinnie/, която няколко пъти е била отразявана в блога. В последното ревю на нейно уиски разглеждах най-стария `и официален ботлинг, Dalwhinnie 36 y.o., който бе силно повлиян от дървото. Малцът от статия № 821 е по-млад от него с 11 години и това определено се усети в хода на дегустацията. Нека ви разкажа малко за считаната за една от най-високите дестилерии в Шотландия, после ще си поговорим и за спецификациите на отварата.
Основана е в края на 19-ти век от Джон Грант, Александър Макензи и Джордж Селар под името „Strathspey“. Собствеността скоро се сменила, а с това дошло и помяната в името – производителят бил назован Dalwhinnie, което в превод означава „сборна точка“ или „сборен пункт“.
В началото на 20-ти век, някъде около 1905г. Дауини била придобита от „Cook & Bernheimer“ от Ню Йорк, които платили около 1300 £ за нея. На управленския пост останали в годините преди Втората световна война, когато контролът вече бил поет от шотландска компания /през 1926г. тя се сляла с „DCL“, които в по-ново време ще станат част от алкохолния гигант „Диажио“/. Очаквано, през военния период уиски там не се е произвеждало.
Следвоенният период донесъл обновление, а през 1988г. уискито на Дауини било добавено към търговската серия „Класическите малцове“. Основният процент от дестилирания спирт се насочва към смесените уискита на „Диажио“, а единствената общодостъпна официална версия е 15-годишното уиски.
Настоящият собственик притежава голям процент от малцовите дестилерии в Шотландия, от които годишно подбира някои по-стари бъчви с уиски, предлагани като част от ограничената серия „Diageo Special Release“. Дауини няколко пъти е получавала подобно внимание през последните няколко години, заемайки място в тази търговска ниша – уискито, което виждате по-горе е било част от този „дриймтийм“ през 2012г., когато няколко нейни бъчви са били бутилирани на 25 годишна възраст. Буретата са били направени от американски дъб, който вече е бил ползван са съхранение на уиски неколкократно. За да живне, вътрешността на подбраните бъчви е била остъргана и обгорена /rejuvinated casks/, което е премахнало вече не до там активното дърво и е открило пътя за по-интензивен контакт между спирта, дестилиран през 1987г. и сърцевината на дъбовия храм. От подбраните бъчви през 2012г. са били напълнени общо 5358 бутилки – аз опитвам тази с № 3563. Алкохолното съдържание на цялата партида е било еднакво – 52,1%. Имам съмнения, че е възможно да е ползван оцветител карамел е150. Не разполагам с категорична информация дали уискито е студено филтрирано – след като му добавих вода обаче не се замъти.
Аромат – интензивен, пикантен, напомнящ на джинджифил. Нотки цитрус, лимон, може би мандарина, билки, доза спиртност, череши, асоциация с ром и плодове киснати в ром, мед, цветя, стафиди, сушени фурми, смлян пипер, индийско орехче, сладост, асоциация с праскови, сладко от жълт плод, сладко от манго, печени жълти ябълки, ванилия, ванилов сладолед, дървесина. Приликата с ром продължи своето развитие и през следващите минути. Долових и прилика с крем брюле, млечен шоколад, плодови бонбони, маршмелоу и още сушени жълти плодове. С вода – нотки екзотични жълти плодове, дървесина, лимон, лимонени сладки, намек за сушен тъмен плод, канела и слаба прилика с млечен шоколад. Вкус – интензивен, сладък, пикантен, дървесен, но в началото танините отсъстваха. По-явно ги долових при второто отпиване, но не дразнеха. Усеща се и прилика с жълт плод, цитруси, восък. Отприщва слюноотделянето. С вода – сладост, пикантността спада, като се засили впечатлението за жълт плод и за билки. Финал – среден, танините тук се доказват. Послевкусът донесе усещане за слаба опушеност, нотки лимонена кора, малц, сладост, но не силна, дървесност, сухота и отново заигравка с плод от жълтата гама. С вода – танини, дървесност, нотка бадеми и слаба опушеност.
Оценка: 87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: беше под 500 лв.
В обобщение: зряло уиски, при което влиянието на дървесината се усеща, но то е съчетано с по-свежи плодови щрихи.
