Напоследък доста се поразглезих, опитвайки някои много приятни шотландскси отвари – поздравления за техните създатели. По този повод преди няколко дни се замислих, как отдавна не съм попадал на разочаровало ме уиски – в блога вече са описани няколко такива, които не покриха субективния ми стандарт за лично предпочитание. Днес ще ви срещна с дестилат, който без колебание прибавям към категорията на не до там привлекателните за мен напитки от Шотландия. Уискито носи името Pittyvaich /Питивейк или Питивек/ и е произведено във вече несъществуващата едонименна дестилерия в Дъфтаун.
Питивейк е основана от компанията „Артър Бел и Синове“ през 1975г. с идеята да осигурява допълнително количество малц за бленда „Bell`s“. С подобно предназначение е била и дестилерията Дъфтаун /Dufftown/, разположена в близост да нововъзникналия малцов играч. Била снабдена с двойка медни казани и не след дълго започнала да произвежда желания малцов дестилат.
През 80-те години „Артър Бел и Синове“ били закупени от компанията „Гинес“, която след няколко трансформации станала един от основоположниците на настоящия алкохолен гигант „Диажио“ /Diageo/. Неговият предшественик, „United Dsistillers“, управляващ Pittyvaich към края на 80-те години, пуснал на пазара първото едномалцово уиски на дестилерията – това било Pittyvaich 12 y.o., част от търговската серия „Flora & Fauna“. Няколко години след това, през 1993г. производството било преустановено, навярно по икономически съображения като последица от отминалата британска икономическа криза, а през 2002г. Питивайк била разрушена.
Към днешна дата в складовете на „Диажио“ се съхраняват бъчви с Pittyvaich, което обяснява защо периодично в продажба биват пускани стари нейни интерпретации като част от серията „Diageo Special Release“. Питивайк се открива и като част от портфолиото на независимите бутилировачи.
Сами се убеждавате, че дестилерията не може да се похвали с някакви съществени постижения. Напротив, слави се като една от най-кратко съществувалите – производственият процес бива преустановен приблизително 18 години след изграждането `и. Уискито, което днес ще ви представя не е официален ботлинг на „Диажио“, а е бутилирано от компанията „Douglas McGibbon“, под търговското име „Provenance“ – тази фирма е основана от рода Ленг и се управлява от Фред и дъщеря му Кара Ленг, които стоят и зад независимия бутилировач „Дъглас Ленг“ /Douglas Laing/. Спиртът е дестилиран през 1994г. – поне така твърди етикета на шишето. Това донякъде ме озадачава, тъй като източниците на информация сочат, че дестилерията е прекратила производството на малц през 1993г. Навярно то е продължило и след тази година и конкретният момент, в който медните казани са стопирани е неясен. Алкохолът е отлежавал 12 години в ползвана вече бърбън бъчва /refill hogshead/ с № DMG 3231, която е била бутилирана през зимата на 2006г. Цветът на уискито е естествен, а течността не е студено филтрирана. Съдържанието на алкохол е 46%.
Аромат – началото бе белязано от профил, типичен за повечето малцове от района, предлагани на аналогична възраст след отлежаване в ползвани вече бъчви. Нотки зърно, сладки свежи жълти плодове, мента, лимон, зелени и жълти круши и ябълки, мирис като от станиолчето на кутията с цигари, восък, зелен мотив, доза парфюмност, нотки одеколон, спиртност, киви, фъдж, жълти стафиди, запечени ябълки с масло, асоциация със сладко бяло вино, ванилия, заквасена сметана, йогурт с жълти плодове, сушени кайсии, а след минути се появи спомен за ананас, последван от странна асоциация с влажна дреха /нетипичен мирис, който не ми допадна/. С вода – още ананас и манго. Вкус – слабо сладникаво усещане, лимон, лимонена кора, зелени ябълки, слабо накиселяващо усещане, кокос, ванилия, джинджифил, като долових и интензивна дървесност. Плодовият мотив се засили и ми напомни на препарат за съдове. С вода – рехав, нотки лакта, неприятно за мен усещане като от влажна дървесина. Финал – среден, сухота, почти нулева сладост, отново нехарактерното усещане за влажно дърво, нотки зелени ябълки и круши, нагарчащи ядки, мед, но без сладостта му, восъчна пита, слънчогледови семки, дори кюспе и субективна асоциация с марля. С вода – танини.
Оценка: 79/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: неизвестна.
В обобщение: небалансирано младо уиски, което определено не ми хареса.