Whiskeytemple_Vladimir 
Завършвам предварителния обзор на петте малцови уискита с винени финиши, които опитахме на 07.10. в Шумен по време на четвъртата уиски дегустация, на която по утвърдената вече практика домакини бяхме екипа на Храма на уискито, с уиски от дестилерията на Дауини. Обозначавам това ревю като предварителен обзор, както и предходните четири /Arran Sauternes cask finish, Tullibardine Burgundy cask finish, Glencadam 12 y.o. Portwood и BenRiach 15 y.o. Madeira cask finish single malt whisky/, тъй като тези ревюта се базират на впечатления, формирани веднага след отваряне на бутилките. По тази причина не съм поставял оценки на дестилатите – ще предложа по-подробни впечатления от тях след време, когато въздухът успее да взаимодейства по-пълноценно с алкохола. Но да се върна към Дауини.
Дауини е дестилерия, разположена в района Хайлендс или Висините в Шотландия. Основана е в края на 19-ти век, под името Strathspey. Тъй като собствениците фалирали и се наложило да я продадат на нови господари, които сменили името на актуалното Dalwhinnie в началото на 20-ти век. Идните години донесли много управленски промени, за да се стигне до придобиването `и от предшественика на алкохолния гигант Diageo, който освен за смесените си уискита /Black & White blended whisky/ пуснал на пазара и едномалцови вариации на Дауини, част от линията „Класически малцове“, обединяваща продукти на някои от дестилериите, принадлежащи на Диажио. Преимуществено за отлежаване се използват бърбън бъчви, като за някои от по-специфичните представители, като този от снимката, отлежавал около 15 години в бърбън бъчви, преди да бъде прехвърлен в бъчви от шери олоросо, се ползват и шери бъчви.
По тази причина се спрях на него. Уискито е бутилирано при 43%, с подсилен цвят и е студено филтрирано, което е жалко. Но за сметка на това е на 16 навършени години. За разлика от базовото Dalwhinnie 15 y.o. single malt whisky, струващо около 50 лв, това от снимката се търгува за около 100 лв, което ми се струва неоправдано висока цена.
Какво открих при дегустацията му?
Аромат – ябълки, зелени при това и доста карамел, далечен спомен за шери, дървесност, спиртна нотка отсъства, слаба нотка торф/ земна нотка, мед и осезаема сладост, по-късно допълнена от спомен за сладко от сливи и кайсии, при което продължава да бъде доста свежо и ябълково. Вкус – слаба горчивина, леко торфен/ опушен, пъпеш, сладост, дървесност и пикантност. Финал – среден по интензитет, слабо горчив, носи спомен за тъмни плодове, ментово усещане, сладост.
Тези бележки се базират на проба веднага след отваряне на бутилката, затова и няма да поставя конкретна оценка, а по-скоро ще посоча диапазон, в който на база на тази първа дегустация бих позиционирал уискито: между 80 и 85/100. При последващото представяне ще дам конкретен израз на мнението си за уискито.
