Whiskeytemple_Vladimir 
От сърцето на шотландския остров Айла днес пристига поредната уиски среща – ще ви срещна с 6-годишното опушено уиски на дестилерията Брухлади /Bruichladdich/, което носи търговското име Порт Шарлът /Port Charlotte/. Откриете ли малц с името Octomore или Port Charlotte имайте милост и не го поднасяйте на човек, който пие единствено коктейли или бели напитки – тези уискита на Брухлади са силно повлияни от взаимодействието между торф и сушен с него ечемик и е силно вероятно да докарате уплаха на консумиращия ги. Затова е по-добре да започнете разказа си за островните уискита от Айла с едно неопушено Брухлади. Но днес ще нагазим в мочурището, за да опитаме наистина опушената млада благинка на споменатата вече дестилерия.
Практиката да се предлага опушен скоч от Брухлади, ако не бъркам, започва през новия 21-ви век. Между Порт Шарлът и Октомор, по-слабо е влиянието на торфа при Шарлът. С това име на пазара могат да бъдат открити различни версии, но една от тях отдава заслуженото на ечемика, добит на самия остров Айла и който впоследствие е бил дестилиран самостоятелно от вносно зърно, било то от чужбина или от останалите кътчета на Шотландия. Уискито, което е произведено на базата на местен ечемик се обозначава като „Islay barley“. В превод означава именно това – ечемик от Айла.
За конкретната версия на Порт Шарлът, дестилирана през 2011г., е ползвано количество от три ферми на острова – Дънлосит, Съндърланд и Кил … не съм сигурен как да произнеса името ѝ, но го виждате изписано по-горе на кутията. Идеята да се заложи на регионалното земеделие е не само симпатична и добре издържана от рекламна гледна точка, но играе ролята и на своеобразна благодарност към труда на ангажираните в този сегмент. Може да срещнете и други представители на Шарлът, но е възможно да са подбрани други ферми. Третото обяснение за избора на островен ечемик е, че хората от дестилерията вярват, че произходът му има значение за качеството на финалния продукт – разбиране, което е широко застъпено във винената индустрия.
Сайтът на дестилерията изобилства от факти за това уиски и на мен това много ми харесва. От дадените там данни става ясно, че 6-годишното уиски е отлежавало в два вида бурета – в първо пълнене бъчви от американско уиски /бърбън, но не изключвам и тенеси уиски, общо 75% от всички бурета/ и някогашни винени дъбови храмове, второ пълнене /виното е било сира и фигеро/. Нивото на опушеност на малца е 40 фенолни единици на милион, което го нарежда някъде около Лафройг 10. Напитката е представена в натуралния си цвят, не е студено филтрирана и носи 50% алкохолно съдържание.
Аромат – сладост, спомен за тропически плодове, грозде, ферментиращи жълти плодове, прах, огнище, зелена растителност, асоциация със сладко бяло вино, мента, евкалипт, пиперливост, мокра почва, слаб спомен за червен плод /ягоди и сушени сини сливи/, нафталин, пластмаса, жълти круши, асоциация с мириса на плодова салата, зрели нектарини, киви, ванилия, ванилов крем, еклер и ромова есенция. С вода – свежест, мента, плодова сладост, опушеност, смлян пипер и още ванилия. Вкус – интензивен, маслен, спомен за фъстъци, сладост и то силна, пиперливост, спомен за въглен, тропически плод, лимонена кора, ванилия, ароматно жълто грозде. Отприщва слюноотделянето. С вода – мощна сладост, жълт плод и отново опушеност. Финал – среден до траен, сладост, слаби заемки цитрус, пикантност, доминира усещането за сладки жълти плодове, тревистост, опушеност, слаба минералност, зелени орехи, йод. С вода – слаби танини, цитрусово нагарчане и прах.
Оценка: 90/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: струва ми около 60 паунда.
В обобщение: уиски, в компанията на което бих прекарал часове – намирам го за богато и добре балансирано, независимо от крехката си възраст.
