Whiskeytemple_Vladimir 
В настоящата статия искам да ви запозная с един нов мой малцов любимец, произлизащ от остров Айла. Да, това е онова парче земя, с което скотите разполагат, за да даряват света с най-опушените дестилати – онези, при които почвеният слой торф взема участие в сушенето на покълналия ечемик, преди последващите етапи от уиски производството. Благинката в красивата бутилка от началната снимка е дестилирата от собствениците на дестилерията Брухлади /Bruichladdich/ – Брухлади произвежда три вида уискита, според нивото на опушеност на уискито. Октомор и Порт Шарлът са силно опушени, докато при едноименното Брухлади влиянието на торфа не би следвало да се усеща. Някога през 2003г., по-конкретно през месец юли, в споменатата вече дестилерия е произведено и уискито, което приковава вниманието ни днес. То е опушено и собствениците са решили да го кръстят на някогашната дестилерия Port Charlotte. В даден момент бъчвата с уискито е била продадена на хората зад марката „Skenne whisky“, които по днешните стандарти обозначаваме като „независим бутилировач“. Именно те са прехвърлили уискито или част от него в бъчва, която преди това е съхранявала бордо и са го бутилирали през ноември 2017г. на навършени 14 години. „Скен“ е представител на занаятчийското съсловие в уиски бранша, което освен на лъскав външен вид при сглобяването на търговския вид на бутилката са акцентирали и върху две важни нейни спецификации – уискито не е подсилвано с карамел е150, т.е. цветът му, колкото и червеникав да ви се струва, се дължи единствено на периода отлежаване във винената бъчва. Другата отличителна черта е, че уискито не е студено филтрирано и е пълнено в стъклото при зашеметяващите 60,4% алкохолно съдържание. Това е бил градусът на алкохола в бурето към момента на бутилирането му и той не е разреждан с вода – затова течността се обозначава като „cask strength whisky“. Повече за практиката на базирания в Единбург бутилировач може да научите от самия им сайт. Последните две спецификации на този Порт Шарлът, върху които искам да насоча вниманието ви са, че уискито е пълнено само от една бъчва с №17/642, от която са произлезли 90 бутилки. Защо толкова малко? Навярно бъчвата е била поделена с друг бутилировач или е пълнена на части, но не мога да бъда категоричен.
Аромат – интензивен, но не в негативна светлина, особено като отчитаме възрастта на уискито. Долових нотки пушено месо, сол, морски бряг, сладост, усещане като от малинов сладкиш, кейк или чийзкейк, приятна асоциация с нафталин, маслинова паста и огромно винено влияние, пикантност, прилика с ягоди, евкалипт, чушка, кайсии и кафе. Постепенно сладкарския уклон в мириса еволюира в спомен за ванилов крем с червен плод, ягодово сладко, нотка шоколад, слаб спомен за накиселяващо сладко, сушени боровинки, десерт с йогурт и сушени червени плодове, тамян, смола и не до там интензивен опушен нюанс. С вода – повече дим, сажди, препечено, още кайсии, сушени най-вече и прилика със сладко от описания плод. Вкус – интензивен, обилно сладък, сгряващ, някак маслен, напомнящ ми на крем брюле. Отприщва слюноотделянето и носи асоциация с кайсии, сладко от червен плод, приятна дървесност и слаби танини. С вода – сладост, лакта, свеж плод, слаба пикантност, не особено натрапчива опушеност и печени фъстъци. Финал – слаби танини, кафе, портокал, слаба сладост, прах, опушеност, малц, грозде, сухота, сок от портокал, букет от червени плодове. Среден до траен по интензитет. С вода – нотки портокал или грейпфрут, чили, джинджифил, сладост, препечено, дим, гума, слабо накиселяващо усещане, сухота и спомен за манго.
Оценка: 90/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: вече е разпродадено, но е струвало около 130 евро.
В обобщение: ако харесвате силното винено влияние, съчетано с не до там обилната опушена следа, то това уиски би било добър избор за вас, както и за мен.
