До Коледа остават около 5 месеца и вече в главата ми се въртят коледни сладкиши. Като казвам коледен сладкиш разбирайте предимно щолен, композиран от неизвестен брой елементи, основният дял сред които заемат напоените в алкохол боровинки и стафиди, портокалите и портокаловите корички, подправките и лепкавата сладост. А от опит знам, че подобен сладкиш е най-вкусен при домашното му сътворяване. Чакайте, чакайте! Сигурно се чудите защо съм облякъл червените празнични гащи? Не, не съм Дедпул, просто обичам онова време от годината и произтичащия от него избор на уиски с по-тъмен нрав и цвят. Досещате ли се? Да, не? Говоря за шери отлежалото уиски. Но не 3-4 пълнене на бъчвата след шерито, а за първото стареене в бъчвата от шери след източването на самото вино. Точно тези интензивни и богати на подправки и сушени плодове уискита пасват най-добре на разбирането ми за празничния сезон. Е, още сме в разгара на лятото, но това не ме спря да опитам едно такова уиски. Малцово уиски, произлизащо от шотландската дестилерия Блеър Атъл, която дебютира като производител в блога Храм на уискито. Дестилерията Blair Athol /Блеър Атъл/ се намира в шотландските Висини, в областта Пъртшайър. Ако пътувате между Стърлинг и Инвърнес ще подминете разклона към нея /ние го направихме, тъй като пътувахме с автобус/. В близост до нея са дестилериите на Аберфелди, Дауини и Едрадауър. Основана е през 1798г. от Джон Стюарт и Робърт Робъртсън, които я кръстили „Aldour distillery“ – навярно по името на източника, от който е черпела водата си /Allt Dour/.
Малко по-късно затворила врати, за да се стигне до 1825г., когато придобила актуалното си наименование, вдъхновено от близкото едноименно селце. Самата дестилерия се намира в близост до друго селце – Pitlochry. До края на 19-ти век се сменили няколко нови собственика. През тези години Блеър Атъл все още сама си малцирала ечемика. Ползван бил торф, част от който бил доставян от о-в Оркни, където се намират дестилериите Highland Park и Scapa. Към днешна дата малцираният ечемик се доставя от индустриалните комплекси на Диажио.
През 30-те години на 20-ти век била закупена от компанията „Arthur Bell & Sons“ /Артър Бел и Синове/, които се нуждаели от малцово уиски за произвеждания от тях бленд Белс /Bell`s/. През 1949г. я осъвременили. Капацитетът на дестилерията бил увеличен, а в края на 80-те години бил отворен посетителски център. Направи ми впечатление, че на разположение на туристите са няколко вида обиколки, като най-скъпата /165 паунда/ осигурява и драмче от Port Ellen /митичният малц от Айла – Порт Елън/ или Lagavulin 37 y.o. През 80-те години „Артър Бел и Синове“ били закупени от Гинес, а по-късно те формирали настоящия алкохолен гигант Диажио /Diageo/, който я управлява и към момента.
Почти цялото произвеждано количество малцово уиски /около 2 млн. литра годишно/ се насочва към смесените уискита на Диажио /най-вече Белс/, а единственият официален ботлинг е 12-годишният представител на серията „Flora & Fauna“. Макар и рядко, Блеър Атъл се среща и сред независмите бутилировачи.
Именно на независимия бутилировач Signatory /Сигнътъри/ трябва да благодаря за уискито, което описвам днес. Той е закупил бъчви /в случая бъчвата/, от която е пълнено уискито и ги е съхранявал до момента, в който е преценил, че са готови за бутилиране. Нека уточня, че уискито е бутилирано от Сигнътъри, но е поръчано ексклузивно от френския търговец и дистрибутор „La Maison du Whisky“ /LMDW/, който внася голям процент от класните напитки в Европа. Търговецът има и свои уиски барове, сред които и такъв в Сингапур. LMDW наскоро навърши 60 години и по този повод пусна няколко редки дестилата, но този е пълнен преди това. Част е от серията „Artist“, под която LMDW предлага някои интересни едномалцови отвари. На задния етикет на бутилката е отразена и художествена творба, кореспондираща с търговското име на линията.
Самата течност е 25-годишна. Пълнена е само от една шери бъчва, първо пълнене /#7494 first fill sherry/, в натурален цвят и в отсътвие на студено филтриране. Алкохолното съдържание е изключително високо, 59,5% и не е разреждано с вода преди бутилиране /уискито носи градуса на бъчвата – cask strength/. Алкохолът е дестилиран през 1988г., а е пълнен в стъклото през 2014г. Общо са произведени 567 бутилки. Цената `и в сайта на LMDW е била 180 евро, но вече е изчерпана. В обобщен вид тази информация добива следния облик: Blair Athol 25 y.o. single malt, single sherry cask #7494, cask strength whisky.
Аромат – отчетливи прилики с вкусно бренди или тъмен ром, осезаемо влияние от шерито, нотки шоколад, напоени в алкохол червени и тъмни плодове и стафиди, тютюн, кожа, мирис като от стара хартия, сушени фурми и смокини, лек свеж нюанс и спомен за зрял екзотичен плод, в това число и зрели мандарини. Обилна сладост и категорично влияние от виното. Канела, карамфил, индийско орехче, какао, дървесност, слаба пикантност, презряло манго, сладко от тъмен плод, лавандулово масло, орехи, тирамису. Долавя се и спиртността. Спомен за червени ябълки, а нотките тютюн и сушени плодове създават впечатление като от ориенталски тютюн за наргиле. Асоциация с мокра пръст и мухъл, но не в неприятен контекст, щрихи кола. С вода – шерито излиза на преден план, дървесност, пикантност, тъмни плодове, кафе, бренди, тъмен ром, намек за презрял екзотичен плод. Вкус – мазен, интензивен, сладък, богат на тъмни сушени плодове и следи от шери, мед, слаби танини, пикантност, дървесност и сгряващо усещане, отчасти дължащо се и на изсмукващия влагата от езика спирт. Спомен за касиси и нар, може би и боровинки, прах като прашен под, чили и джинджифил. С вода – сладост, пикантност, тъмен зрял плод, нар, отново намек за прах и дървесност, оставяща усещане като от трохи. Финал – среден до траен, сладникаво-нагарчащ, силно повлиян от шерито, тъмни плодове, мед, тютюн и кожа, шоколад /течен шоколад с повечко какао/, лека сухота, спомен за червен и тъмен сушен плод, сладка тъмна бира, приятна пикантност, восък като от едновремешните дъвки, ядки, но не силно нагарчащи, далечна зелена нотка. С вода – сгряващ, плодов ликьор от тъмен плод, пикантни подправки, карамелизирана захар, ядки и сладост.Оценка: 90/100 /последвайте линка за още подобни статии/.
В обобщение: старо уиски, което пасна на предпочитанията ми, при което дървесност и вино доизграждат усещането от самото уиски.
Whiskeytemple_Vladimir 
