Само за няколко дни или седмици имам възможността да ви представя двете крайности в производството на уиски в дестилерията Бунахабън /Bunnahabhain/. Няколко статии назад описах изкушаващата 25-годишна Буна, която бе силно повлияна от престоя си в бъчвите от шери – на цвят, на аромат и вкус. При нея почти отсъстваха и опушените нотки, които оставя торфеният слой, ползван в процеса на сушене на ечемика. Днес, благодарение на приятел /Наздраве, Велизаре!/, съм ви устроил среща с нейната противоположност – с по-млад дестилат, бутилиран без разреждане с вода, при който доминиращи са именно опушените нотки, които са и една от типичните черти на шотландските островни уискита. Представям ви Bunnahabhain 2004 Moine Brandy cask finish.
Тази опушена версия на Бунахабън отдавна вече изчезна от магазинната мрежа на запад. Тук не се появи. Беше представена в края на 2017г. и това, което ми направи впечатление бе не само името `и /Moine се превежда като „опушено“/, но и фактът, че благинката е обозначена като ограничена по тираж. Кое я прави по-специална от останалите, стандартни версии на марката? По всяка вероятност комбинацията от бъчви, в които уискито е отлежавало.
За първи път срещах малц на Буна, който да залага на частично отлежаване в бурета от бренди – за съжаление никъде не открих информация откъде произлизат те. В опит да бъдат по-оригинални и забележими много шотландски производители прибягват до по-нестандартни бурета, в които да положат спирта си за по-кратък или дълъг период – освен по-традиционните винени бъчви с произход Испания, Португалия или Франция постепенно се налага и практиката да се използват бурета, в които някога е отпочивал сайдер, калвадос, бренди или ром. Решението да се заложи на подобни разновидности предполагам е обосновано не само с чисто изследователски интерес, но мисля, че е продиктувано и от икономически такъв – цените на бъчвите от шери, на наистина качествените от тях, са доста високи и това налага търсене на алтернативи. Резултатът е, без значение от конкретните подбуди, че уискито от снимката по-горе е първата опушена Буна, бутилирана с името „Moine“, която старее в бурета от винената алкохолна напитка.
Какво друго ми направи впечатление? Уискито е младо – дестилирано на 10.12.2004г. и е бутилирано на 22.06.2017г. при навършени пълни 12 години. Месеците в повече съгласно шотландското законодателство не се изписват на етикета, но за нас е видно, че уискито се е било насочило към 13 години дървесен покой. Подробна информация за технологията на отлежаването получих от сайта на дестилерията. В раздела, посветен на конкретното уиски бе посочено, че в буретата от бренди то изкарва 3 години, което ни подсказва, че основната матурация в някогашните шери бъчви е заела период от около 9 години. Точно така – първоначално уискито е отлежавало в бъчви от шери /не се уточнява вида и поредността на пълненето им/, а не в бърбън бурета. Ето че освен влиянието на торф, в уискито би следвало да се долавя и магията на виното и брендито.
Не бих могъл да подмина и стилната непрозрачна визия на бутилката. В случая тя е избрана неслучайно, а именно, за да не се повлияваме от цвета на напитката. Имайте предвид, че Бунахабън не се оцветява с карамел е150, за разлика от част от нейните конкуренти от о-в Айла /Лагавулин, Къ Ила и Лафройг го ползват/ и това е отразено на етикета. Създателите на уискито са търсели не подсъзнателното въздействие върху възприятията ни посредством цвета на уискито, а избор, продиктуван от обективните спецификации на самата благинка – възраст, вид на отлежаване и алкохолно съдържание. В случая то е повече от щедро, тъй като красотата е напълнена при 55,3% алкохол. Уискито не е и студено филтрирано. Лицевият етикет ни дава още данни за ботлинга – номер на бутилката /1063-4152/, подпис на мениджъра на дестилерията и склада, в който са съхранявани бъчвите за лимитираната версия /№ 8/.
Аромат – интензивен. Отчетливо морско усещане, прилика с Caol Ila 12 y.o., сладост, солидна опушеност, растителен нюанс, нотки яйчен крем, ромова есенция, пикантност, намек за екзотичен плод, бяло сладко грозде, опушено месо киснато в сладка марината, крем шампанско или крем брюле, снакс или чипс с мирис на бекон, балсамико. Мирисът оставя сладко-солено усещане, асоциация с подправки и слаб спомен за шоколадова вафла, солен карамел. Нотките ванилия са също добре разграничими. Ароматът ми напомни на марината от маслини, печене фъстъци и шоколадов десерт с тях, но всичко това обвито в доста пушек. С вода – дим, опушеност, солено опушено месо, дори загниваща растителност, евкалипт. Вкус – пикантност, прах, щедра сладост, нотки жълти плодове, жълто грозде, отприщва слюноотделянето, намек за ананас, мед и странно усещане като от пластмаса. С вода – още повече сладост, но съчетана с киселинност. Умерена пикантност, асоциация с опушени екзотични плодове /ананас/ и минералност. Финал – среден до траен, сладост, опушеност, тревистост, пикантност, усещане за сочен и зрял жълт или зелен плод потопен в мед, слаби танини, ядки, бекон, дим, сладникав цитрус и усещане като от нар, което се появи след минути. С вода – танини, евкалипт и последваща сладост.
Оценка: 87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: беше около 80 паунда.
В обобщение: уиски за студено време – бих го описал като сладко-солена опушена плодова мъгла.