Няколко пъти с Яна отсядахме в една и съща къща за гости в градчето Дъфтаун, намираща се около 500 метра от Гленфидик /Glenfiddich/ и все не намерих време да посетя бара на дестилерията, играещ ролята и на зона за кафе. Не че не исках – програмата ни бе толкова натоварена и изпъстрена с други дестилерии и барове, че за фирменото заведение не остана време. А там може да откриете доста богата селекция от Балвени и Гленфидик, включваща и не малко ограничени като тираж бутилки от близкото и по-далечното минало. Уви … В интерес на истината, „на косъм“ бях да пропусна и възможността да опитам уискито, което ще ви представя днес – Glenfiddich 26 y.o. single malt whisky, известно и като „Excellence“ /Превъзходство/. Вече няколко поредни уиски феста го подминавах неволно и едва след приключването им си давах сметка, че съм пропуснал нещо доста интересно. През 2017г. обаче си бях вързал конец на пръста, за да не забравя и този път /образно казано/, и още в началото на събитието си набавих нужното количество за ревю. По наложена вече традиция обаче забравих за мострата, която прекара значителен период в уединение в шкафчето ми. Едва преди около месец, ровичкайки из него, я открих и веднага се заех с изследването на ценните капки малц, които се оказаха доста вкусни и моят съвет е да не подминавате бутилката на предстоящия фест, ако го посетите.
За историята на дестилерията и за значимостта `и за уиски индустрията неведнъж е ставало дума в блога. Не възнамерявам отново да ви преразказвам миналото `и – ако проявявате интерес, повече за него може да откриете в раздела „Дестилериите А-К“ със страниците над публикацията или през етикета „Glenfiddich“ под статията. Вместо това с бърз темп ще се насочим към особеностите на тази стара разновидност.
Уискито отлежава за целия си период на стареене в бъчви от американски дъб, които преди това са съхранявали бърбън – намеса на испански дъб или на винени бурета тук няма. Колкото и да харесвам тъмните нотки на виненото отлежаване, понякога ми се иска да се насладя на по-изчистен профил, какъвто биха могли да изградят именно екс-бърбън буретата. Благинката е студено филтрирана и е бутилирана при 43% алкохол. Има вероятност да е ползван карамел е150 за подсилване на цвета `и – в сайта на Гленфидик този въпрос не се коментира.
Аромат – интензивен и пикантен, носещ усещане за цитрус, спомен за сладникав сушен жълт плод. Напомни ми на сладникав портокал или мандарина, портокалово сладко /мармалад/, локум, билки, букет от екзотични подправки, слаб спомен за прах и асоциация с ядки. В някаква степен ми напомни и на дюла, както и на препарат за полиране на мебели – субективна нотка, която съзнанието може да разчете в някои по-стари уискита. Мирисът се доминира от плодовете, като към изброените бих добавил още нотки жълти круши. Разгадах и нотка свежест и дори парфюмност, след която се разгърна по-осезаема асоциация със сушени екзотични плодове /ананас, кайсии, папая, манго, банан/, последвани от допълнителна сладост. С вода – без особена промяна. Вкус – пикантен, интензивен за градуса си, като донесе асоциация с мед, жълти стафиди, круши, кайсии, ананас, солидна сладост, приятна дървесност и слабото усещане за прах от аромата. Бих добавил още щрихи сладникав цитрус и мармалад от портокали. С вода – повече сладост, жълти плодове, прах, свежест като от магданоз и по-слаба пикантност. Финал – среден до траен, предлагащ сладост, примесена с усещане за слабо нагарчащ цитрус, джинджифил, жълто грозде, банан, пъпеш, масленост, сгряваща пикантност, мед, круши, а след време лека сухота и дървесност. С вода – слаби танини, зряло жълто грозде и затопляща пикантност.
Оценка: 87-88/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: между 600 и 700 лв.
В обобщение: добре хармонизирано уиски, предлагащо баланс между дървесност и плодови заемки.