Dark Mode On / Off

Auchentoshan 2008 – 2017 Distillery oloroso cask # 34 single malt whisky

 Малцовият влак отново спря на нашата спирка, приятели. За разлика от държавните железници, които понякога закъсняват, уиски тренът винаги ни спохожда на време. Спазването на „разписанието“ не дава гаранции, че ще достигнем до спирка „удоволствие от опитаното уиски“, но пред всеки уиски ентусиаст стои задачата да пътешества в света на непознатите благинки. Така направих и аз преди няколко дни, когато отстъпих близо час на продукт на шотландската дестилерията Охинтошън /Auchentoshan/, която с Яна посетихме през 2016г. Тогава не носехме куфар с багаж, в който да си отнесем малцов спомен от „Ъгъла на полето“ /това е преводът на името на производителя/, а в ръчния багаж голяма бутилка не бихме могли да пренесем заради наложените ограничения от въздушните власти. А ми се искаше, тъй като предлаганите като ексклузивни за посетителския център версии на Охинтошън, назовавани като „Distillery cask“ бутилки, блазнеха окото, стаени зад спретнатите витрини на не по-малко чистата и полирана дестилерия. Без значение на това, колко точно исках да си грабна една, се наложи да напуснем крайния квартал на Глазгоу, където се намира Охинтошън, с празни ръце, но с пълна душа и сърце.

 Явно желанието ми да опитам ботлинг от наличните само за дестилерията е било по-силно от заобикалящата ни реалност, тъй като приблизително година по-късно приятелите от бар „Мастърпийс“ отвориха подобна разновидност и споделиха с мен капките зърнена магия. Разбира се, бутилката, с която те разполагаха бе част от друга партида или от друга бъчва, тъй като Охинтошън пълнят само по едно буре за тези си ботлинзи. Не помня какви бяха параметрите на видяното от мен през 2016г., но уискито, което ви представям днес е пълнено от бъчва от шери олоросо с № 34, при 59,9% алкохолно съдържание, което не е било разреждано с вода – с други думи, това е бил градусът на бъчвата и затова уискито се означава като „cask strength“. Благинката не е била студено филтрирана, но може би е с подсилен цвят – добавянето на карамел е150 е присъща за дестилерията практика. Спиртът е дестилиран на 23.01.2008г. и е бил бутилиран на 03.10.2017г., което го определя като 9-годишно уиски. Как ми се стори то?

 Аромат – пикантни сушени подправки, съчетани с намек за тъмни череши, анасон и нотки бонбони с черешов мирис. Долавят се щрихи сладкарска есенция, асоциация с тъмни сушени плодове и слаба спиртност. Напомни ми на сладникаво тъмно грозде, кафе, сладки сушени боровинки или сливи, какао, кола и бонбони с мирис на кола. Усеща се и слаба тревистост. По-късно долових нюанс на крем карамел, ябълки и сопмен за бонбони „кръц-кръц“. В някаква степен мирисът асоциирах и със следи от бърбън или американски дъб. С вода – следи от шери, доза свежест и спиртност, нар, канела, карамфил, тъмно грозде и ягоди. С още вода – бъз, карамфил, анасон и шоколад. Вкус – обилна сладост, следи от шери, пикантност и масленост. Високият градус се усеща интензивно и отприщва слюноотделянето. Долавя се плодов мотив, основно намек за грозде, череши и сгряваща пикантност. С вода – сладост, нотка ацетон, тъмен сушен плод. С още вода – без особена промяна. Финал – къс до среден, приятна дървесност, кафе, сгряваща пикантност, умерена сладост, слабо нагарчащи ядки, костилков плод, кола и намек за тъмна бира. С вода – още кафе и нагарчащи ядки, намек за пипер и младолика спиртна нотка. С още вода – повече танини.

 Оценка: 81-82/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: неизвестна.

 В обобщение: повлияно от виното уиски, което се усеща все още младолико и неспокойно. Повече ми хареса без вода.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram