Whiskeytemple_Vladimir 
Може би ви е попадала някъде друга 30-годишна вариация на бутилката – кръгла, съхранявана в овален тубус. Освен по формата и дизайна си тя се различава от тази, която ви представям, и по по-ниския алкохолен градус на течността. При кръглата версия той е само 40%, докато тук е 43%. Всъщност, вариацията на 30-годишния Гленфидик дебютира на пазара през 2010г., когато за първи път на етикета са посочени номера на бутилката и номера на партидата. Елементарното пресмятане ни отпраща към 1980г., когато можем да приемем, че е дeстилиран алкохолът. Времената тогава са били други, потреблението на уиски също и резонно можем да очакваме нещо по-нетрадиционно. Нетрадиционно от гледна точка на модерната линия от 21-ви век. Не разполагам с категорична информация дали цветът е натуралният /надявам се да е така/. Предполагам обаче, че благинката е студено филтрирана. За създаването на уискито е ползван дестилат отлежавал в шери и бърбън бъчви. Не съм сигурен как точно е процедирано: дали са смесени части, отлежавали всяка в бърбън и шери бъчви в определена пропорция, или дали първоначално стареещият в бърбън бъчви дестилат не е прехвърлен за определен период в такива от шери /т.е. „финиширал“ съзряването си в бъчви от шери/.
И тъкмо в най-интересната част на изложението трябва да ви разочаровам – доколкото съм запознат тази версия вече не се дистрибутира /не само в България, а и на други европейски пазари/. Предполагам причината се корени във все по-намаляващия запас от старо уиски, който се насочва към други издания и за други географски ширини. За щастие, аз успях случайно или не да открия моята доза старост в бар Папа Джак в Сливен. Да, в град с приблизителните размери на Шумен се криеше повече от половин бутилка от ценната красота, която чакаше да я опитам / отлея и впоследствие опитам. Дали още е там? Не знам, това се случи през изминалия октомври и вече може да е пресушена. Ако имате път в тази част на България може сами да научите истината.
Компанията, чието име в превод означава „Долината на елена“, е основана в края на 19-ти век от компанията Уилям Грант и Синове, която е неин собственик и към настоящия момент. Намира се в Дъфтаун / Dufftown/, Спейсайд. Твърди се, че фамилията Грантс сама е издигнала сградата, като единствената помощ, която са получили е от един каменар. В началото дестилерията оперира с оборудването на старата дестилерия Cardow/ известна в наши дни като Cardhu/. Ситуацията вече е друга и Фидик разполага с огромна собствена мощ, способна да произведе 10 млн. литра алкохол, а може би и повече. Освен с триъгълната форма на бутилка /представена през 1957г. и сътворена от Ханс Шлегер/, позната ни и от уискита на Grant`s, марката Фидик е добила популярност и с това, че е една от най-награждаваните, ако не и най-отличаваната марка шотландско уиски. Освен това, именно на Гленфидик дължм популяризирането на едномалцовото уиски, като първия си едномалцов дестилат пускат на пазара през 1963г., а през 1969г. отварят и първият в Шотландия център за посетители туристи. Към днешна дата Гленфидик може да открием в около 180 страни, като уискитата са особено популярни в САЩ /заедно с тези на Балвени/.
Аромат – пикантен, с нотки канела и индийско орехче, мед, дървесност, сладост, форма на свежест, плодове – касис и малини, следи от шери, плодов крем с червени и горски плодове, нотка прах/ земна нотка. След минути споменът за екзотични подправки се засили, като се появи и асоциация с кафе и карамел. Постепенно щрихите шери се засилиха /не говорим за шери гигант – засилиха се в сравнение с първите минути, когато бяха доста плахи/, като се появи и асоциация с печени ябълки, зелени билки, билков чай, банани и с нотки порто /които съм откривал при други дестилати, отлежавали в такива бъчви/. Уискито е старо и се нуждае от време да се доразвие. Споменът за горските плодове, подправките и карамела се засилиха, като разгадах и нотка тропически плод, както и мимолетна асоциация със сладко от круши, може и би много слаба заемка цитрус. В края на дегустацията се в съзнанието ми се появи и асоциация с мириса на препарат за почистване/ полиране на дървени мебели и бананов сладкиш /крем с банани/. С вода /водата не се отразява много добре на старото уиски, затова добавих буквално две капки/ – след нея се засилиха плодовите мотиви. Вкус – пикантен, сладникав, леко суховат, дървесен, без обаче да се доминира от неприятна горчивина и танини, плътен и зрял, носещ спомен за шоколад /представете си нещо средно между тъмен и млечен/. Отприщва слюноотделянето. Разгадах отново нотки прах, ябълки, подправки като канела и по-осезаема горчивина при второто отпиване, отново в границите на приятното за мен. Сухотата също бе тук. Пикантността се засили. С вода /две капки/ – повече какаова горчивина в началото, съчетана със сладост, която се засилва с времето. Финал – траен, малц, пикантност, но не прекомерна, сухота, далечна слаба асоциация с опушеност, ядки, мед, масленост, слаба сладост след време и нотка горчивина като от какаов шоколад. С вода – приятен баланс между сладост и горчивина, съчетани с пиперливост и плодове.
Оценка: 88-89/100. Цена: не се предлага, но в интернет може да откриете стойности от 5-600 евро.
В обобщение: класно уиски. Хареса ми. Не е толкова сладко, колкото да речем 30-годишната Гленгласа, която опитах преди време. Определено не е напитка за всеки ден и ако ви се отдаде случай – опитайте я.
Ако ви харесва това, което правя ще се радвам да се абонирате с имейл за статиите ми, да ме последвате в Instagram или във Фейсбук. 🙂
