Whiskeytemple_Vladimir 
Нека се пренесем във времето на Том Сойер и Хъкълбери Фин. Представете си огромната плавателна река Мисисипи, по която през 19-ти век са преминавали товарни и пътнически кораби, превозващи стоки и човеци към по-далечните и близки земи в САЩ. Пуф-паф, пуф-паф /да приемем, че корабите имат личностно разстройство и си въобразяват, че за парни локомотиви/. А някъде в полето дилижансът догаря след последното нападение на вражеските племена …
Що за начало на уиски представяне?! Имам готово обяснение, не стреляйте по пияниста. Днес представям уиски на Гленфидик /Glenfiddich/, което е вдъхновено от изминалата индустриална ера на 18-ти и 19-ти век, когато нарязаните дървета в САЩ са били транспортирани по вода, а реките Мисисипи и Мисури са играели ролята на сладководна магистрала, захранваща с ресурси развиващата се държава и Ню Орлиънс, в частност. Всичко това си е описано на кутията на самото уиски, която е направена наистина със стил.
В нея е скрито непрозрачното стъкло, което също създава приятно усещане. Не само заради готината комбинация между черно и кремаво, а и поради факта, че не акцентира върху цвета на уискито. Течността е с подсилен цвят, факт, който е отразен и на задния етикет, и ако стъклото бе прозрачно би могло да се повлияе върху възприятията на потенциалния купувач относно качествата на благинката /все още повечето от нас мислят, че по-тъмното уиски винаги е по-добро от светлото, което си е „малцов расизъм“/.
Защо хората от „Уилям Грант и Синове“ /собствениците на Гленфидик/ са привързали историята на уискито си с американските плавателни навици от 19-ти век? По простата причина, че течността прекарва целия период на стареене, 19 години, в бъчви от бърбън, които, както се досещате, се произвеждат в САЩ от американски бял дъб /quercus alba/. Следва да направя едно уточнение. На пазара се предлагат още две подобни тъмни бутилки, също гарнирани с аналогични шарени кутии. Трите, заедно с тази, която ревюирам днес, формират серията „Age of discovery“, всяка от която е посветена на момент на висшо човешко достижение /в блога вече съм представял Madeira cask 19 y.o., който бе вдъхновен от историите за португалските мореплаватели/. Третата вариация, също 19-годишна, финишира стареенето си в бъчви от червени вина от Латинска Америка.
Стана ясно, че уискито е 19-годишно и изцяло старее в бърбън бъчви, което е непозната практика за Гленфидик. Разбрахме, че цветът му е подсилен с карамел Е150. Алкохолното съдържание е на законовия минимум от 40%, като течността е студено филтрирана. Тези му особености не ми се нравят, особено ако отчетем и високата цена на уискито – на запад е над 100 евро, а някъде тук му искат и повече. От гледната точка на ценител бих желал градусът да бе поне 46%, отварата да бъде презентирана в естествения си цвят, без пречистването `и посредством студеното филтриране. Но с това разполагам, това ревюирам.
Аромат – нотки медено-восъчни ябълки, свежи жълти и зелени ябълки, жълти сливи, кайсии, билков чай, екзотичен плод от типа на ананас или манго, сладко от жълти плодове, печени жълти плодове, доза парфюмност, слаба пикантност, щрихи плодови бонбони „жълт плод“, сушени банани, дървесност, спомен за сушени подправки от типа на канелата. Долових и слаба прилика със сладко бяло вино, билки, а след няколко минути в чашата се разви нежен и сладък плодов мирис, нюанс тирамису, млечен шоколад и дори фреш от киви. С вода /добавих една-две капки, но повече ми хареса преди нея/ – зърно, свежа плодова нотка, сок мултивитамин. Вкус – маслен, обилно сладък, малцов, меден, почти нищожно пикантен при първото отпиване, свежо плодов, дървесен, слаби танини /усещане като от трохи/, кюспе, восък, слаби мотиви на нагарчащи ядки или нагарчаща билки. След второто отпиване пикантността се засили, като разкодирах още нотка нектарини и зряло бяло грозде. С вода – без особено развитие, като доминантни останаха свежите плодове. Финал – среден, танини, дървесен, сладостта почти изчезна. Усещане като от шампанизирано вино, което обаче не е много сладко, масленост, цитрусова кора, нотки жълт плод, ябълки и сухота след минути, съчетана с ненатрапчива пикантност. Нагарчащи орехи и слаби праскови във фонов режим. С вода – сгряващо усещане и по-слаби нотки от вече описаното.
Оценка: 85/100 /последвайте червения линк за още подобни статии, а ако желаете можете да се абонирате и за публикациите в блога – изизсква се последващо потвърждение на предоставената от вас електронна поща/. Цена: около и над 200 лв.
В обобщение: сравнително старо уиски, при което мирисът ми хареса повече от останалите му компоненти.
