Whiskeytemple_Vladimir 
Празнична фиеста превзема блога Храм на уискито – поводът е статия № 770. Сега си представете, че тук, в този момент, зазвучават кръшни ритми и Адел запява „Happy Birthday, Mr. president“. Ще се наложи само да си го представим, защото бюджетът за представителни разходи се свежда до едно кафе от вендинг машина и не мога да си позволя пищно тържество. Не мога и да пея, и през ум не ми минава да се записвам как мъча нотите и да ви наказвам с опитите си. Другаде е силата ми – писането на кратки уиски разкази, в които приятелски си разискваме миналото, настоящето и бъдещето на уиски индустрията в нейната цялост и на отделните нейни представители. Днешният материал не е изключение и в него ще се опитам да ви нарисувам словесно /в традиционното рисуване съм по-зле и от пеенето/ портрета на Linkwood 25 y.o. single malt whisky /Лункууд/, бутилиран от компанията „Gordon & MacPhail“ /Гордъни и Макфейл/. Да започваме!
Ясно ми е, че огромният процент от вас не са чували нищо за Линкууд и причината за това се корени в отсъствието му от пазара, а тази му липса се дължи на управленските решения на компанията собственик – алкохолният гигант Диажио /Diageo/. И всичко това на фона на вековната история на Линкууд. Не точно.
Дестилерията понастоящем се намира в района Спейсайд в Шотландия и поне 10 пъти минах покрай табелата, сочеща дистанцията до нея, пътувайки към и от Елгин – административният център на областта. В този района през 1821г. била основана друга дестилерия, считана за предшественик на съвремения Linkwood. Нейният родоначалник бил Питър Браун, който през 1825г. изпълнил въведените законови изисквания и легализирал дейността.
В идните стотина години собствеността върху стария Линкууд се сменила няколко пъти – Браун бил наследен от сина си, който прехвърлил управлението върху дружеството „Linkwood-Glenlivet company“ – по подобие на мнозина други производители от тази част на Шотландия и то добавило името на „Гленливет“ към своето, за да може се идентифицира с утвърдената дестилерия, намираща се на юг от Елгин. Тази практика била често срещана за онези години, впоследствие изоставена, в които дестилерията на Гленливет си била спечелила реномето на класен производител и всеки, образно казано, искал да открадне къс от славата `и.
През новия век предшественика на сегашния Линкууд попаднал в ръцете на „Scottish Malt Distillers“, а те по-късно в „Distillers Company Limited“, които пригодили производствения процес за нуждите на новото време. 60-те и 70-те години обещавали просперитет и идно благоденствие за повечето дестилерии, и водени от желанието си да засилият производството, тогавашните собственици изградили нова дестилерия, останала в историята с името „Linkwood B“ – или просто била означавана по този начин, за да се разграничи от построената през 1821г.
Именно издигнатата от Браун била затворена през 80-те години заради крайно тежката икономическа обстановка във Великобритания, която не подминала и уиски бранша в Шотландия. Вместо нея тежестта на производството било поето от новия Линкууд, комуто се паднала отговорността основно да захранва смесените уискита на „Диажио“, притежаващ дестилерията към днешния слънчев есенен ден. Поради отдаденото първостепенно значение на Linkwood да снабдява с малцово уиски някои от прочутите шотландски блендове, официалната гама от ечемично уиски остава в забвение.
За наша радост Линкууд е добре представен сред компаниите – независими бутилировачи, може би водещо място сред които е отредено на „Gordon & MacPhail“. Някои от наличните ботлинзи са дестилирани дори в старата, вече нефункционираща и разрушена дестилерия, която е добивала и леко опушено уиски. При това уточнение се поражда въпросът в коя от двете дестилерии е произведена благинката, която ревюирам днес? Не мога да съм категоричен, тъй като това е въпрос от „кухнята“ на „Гордън и Макфейл“, но съдейки от завидната възраст на уискито и от леката опушена нотка, която открих при аромата, вкуса и послевкуса на течността, бих предположил, че е замесена старата дестилерия. Но това е само мое предположение.
Вън от предположенията, фактите са следните: уискито е студено филтрирано и е бутилирано при 43% алкохол, които мисля, че стоят добре на напитката. 25-годишният Линкууд отлежава в ползвани бъчви от шери, поне така твърдят източниците в интернет. Изрично на етикета му не е поместен текст, че цветът е натурален, но смело бих предположил, че карамел е150 не е бил ползван. Факт е и че уискито ми хареса – може би няма да допадне на всеки в същата степен, но в моите очи то демонстрира привлекателен характер. Защо?
Аромат – интензивен, пикантен, носещ усещане за восък и солидна дървесност. Напомни ми на портокали, мандарини, дори на безалкохолно с техния мирис. Оставя усещане и за сладко от тъмен плод /ягоди, касис, малини/, съчетано с лека опушена нотка. Нотки сок мултивитамин, нежно шери влияние, сладост, карамел, захарно петле и усещане като от захарен памук, карамелена глазура от торта, карамфил, сок боровинки или есенция с такъв мирис, карамелизирани орехи, слаба асоциация с шоколад, сладко от бели череши, гроздов сок в начален етап на ферментация, компот от кайсии, леко накиселяващ нюанс като от сушени кайсии или ананас, в далечината се разкри мотив на кокос. С вода – още кокос, зелен мотив, нежна опушеност, намек за шери и кокосови сладки. Вкус – обилна сладосст, лека сухота, дървесност, чувство на трохи в устата, намек за восък. Уискито се усеща зряло. Остави и асоциация за портокали и зрели мандарини, съчетани с джинджифил и дори джинджифилова бира с вкус на круши. При второто отпиване са зисили пикантността, напомняйки ми на чили, появиха се и слаби танини и още „трохи“. С вода – повече сладост, дървесност, намек за екзотични сушени плодове и пиперливост. Финал – среден до траен, намек за опушеност, дървесност, сухота и слаба сладост. Пикантност, щрихи бяло грозде, намек за сухо бяло вино, портокалова и лимонена есенция или кора, прилика със сок от тъмен плод във фон. С вода – усещане за свежа тревистост, сладост, сладникав цитрус, слаби танини и пикантност.
Оценка: 89-90/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: неизвестна.
В обобщение: добре балансирано старо уиски.
