Whiskeytemple 
В днешното уиски описание ще се качим отново в Делориана /колата-машина на времето от „Назад в бъдещето“/, за да прелетим до зората на 60-те години на 20-ти век. Да, четете правилно – очакват ни хора със странни прически, чудесна музика, жива комуникация и никакви следи от интернет. В онези години, в които все още никой не е кацнал на луната, гибелта на Джон Кенеди е още прясна /или все още ненастъпила/, а аз, както и огромния процент от читателите на сайта не сме стояли на дневен ред в света на все още младите ни родители.
Ще се върнем в началото, най-късно в средата на 60-те, откогато датира и бутилката, която описвам днес – 12-годишен Грантс, включващ неизвестен брой малцове и зърнени напитки, дестилирани някъде през 50-те години, а навярно и още по-рано. Липсва конкретна дата на бутилиране на уискито, но източниците онлайн ме напътиха да търся истината в интервала между 1960г. и 1970г. „Истината е някъде там“ – казваше Фокс Мълдър. „Да започваме, Мълдър!“ – отвръщам на свой ред аз.
Рядко ми се отдава късмет да се докосна до толкова интересно стъкло. Такова е, не защото е прекалено скъпо или гонено от колекционерите. Това му качество произлиза от историята, която то е проправило. Разпознавате дизайна, нали? Това триъгълно тяло, което и сега е белег на отличителност при Грантс и Гленфидих. Тази форма, която дизайнерът Ханс Шлегер въвежда в края на 50-те години и която тотално обръща представата на индустрията за това какво е отличаваща се визия. Към онези години тази иновация отеква със силата на малка ядрена детонация – светът, конкурентите и потенциалните купувачи се изправят пред едно крайно неочаквано маркетингово решение, а именно да се разчупи стереотипа и да се предложи бутилка, която излиза извън шаблона, но която сама по себе си ще създаде новите рамки за креативен дизайн, които неминуемо и днес вдъхновяват прозорливите компании от сегмента, търсещи по своему разпознаваемост.
Вън от написаното по-горе, в бутилката е заложена течна история, която е съвременник на Войната в Корея, а може и да я предхожда. Имайки предвид възможния отрязък от 60-те години, за който се говори, че е времето на бутилирането на напитката и означената възраст на етикета, то съвсем спокойно можем да обходим интервала от късните години на 40-те, когато Светът все още се съвзема от безумията на няколко ненормалници и да стигнем до средата на 50-те години, като възможен рожден ден на всяко едно от уискитата. Апропо, никъде не се открива достоверна информация колко и кои малцове и зърнени десилати са включени в бленда. На етикета са упоменати дестилериите на Балвини и Гленфидих /основани от Уилям Грант и притежавани от рода му и до ден днешен/, но в купажа със сигурност има и други малцови вариации.
Говорейки за самия етикет, обърнете внимание колко по-различен е от настоящия. Тръгнете от аранжировката му, преминете през означението за количество в бутилката /флуидни унции/, изразени с британската мерна система, актуална за периода, та чак докато стигнете до отразения алкохолен градус. 75 Proof според британскака имперска система или 86 proof според американския ѝ аналог в наши дни се равняват на 43% алкохолно съдържание. Излишно е също да акцентирам върху стила на етикета.
Етикетът обаче не носи информация за вида отлежаване, но долових щедри /на моменти/ шери заемки. Особено при мириса. При вкуса и финала също се долавяха, но там изживяването напомняше на посещение в индустриален цех – профилът на уискито със сигурност не е характерен за настоящето, но ми хареса.
Липсва и категорично описание на естеството на цвета и наличието на студена филтрация. Бих предположил, че тези похвати са били ползвани.
Бутилката е била предназначена за внос в Португалия. По незнайни пътища се бе озовала преди време на аукцион, откъдето я купих за около 50 евро /по спомен/, споделих я с приятели и прибрах останалото количество, за да ви го представя. Интересен път на този зърнен пътешественик. Гърбът на бутилката все още носи името на вносителя.
Аромат – мирис като от стара хартия, стара книга. Следи от шери, които постепенно се засилиха. Ванилия, спомен за ромова есенция, сушено манго или сушен ананас, нотки мента, зелена зарзала. Стои сладникаво. Восък, йогурт с жълти плодове, заквасена сметана. След това шери усещането влезе с „ритник“ – сушени сини сливи, сушени фурми, сушени вишни, сушени готварски подправки, тъмен ром. С вода /капка-две/ – хартия, дървесина, тъмен винен нрав, клечка от кибрит, зряло жълто грозде. Вкус – кюспе, восък, сладост, пикантност, препечено, свеж жълт плод. С вода – сладост, ароматни билки, бинт. Финал – среден, дъхаво жълто грозде, марципан, щедра сладост, мокра почва, ментов бонбон, ментова дъвка. С вода – слаби танини, зелени сливи и зарзали, мента, сладост.
Оценка: 86-87/100. Цена: не мога да съм категоричен.
В обобщение: уиски с профил като от друга епоха. Вкусът му за мен бе слабото звено в изживяването, но мирисът и финалът бяха доста приятни.
