Dark Mode On / Off

The GlenDronach Master Vintage 1993, 25 y.o. single malt whisky

 

 Посрещнах месеца в блога с представяне на уиски на шотландската дестилерия Глендронах /GlenDronach/ и го изпращам по същия начин. Колбичката, която виждате на снимката съхранява 25-годишно уиски, дестилирано през 1993г. и бутилирано през новия век. То също бе едно от онези стъкла, които бяха налични за опитване по време на Уиски шоуто от 2019г., когато си запазих мостра за спокойно опитване. Свикнали сме, когато на етикета на бутилката на Дронах бъде отразена реколта /vintage/, то продуктът да бъде презентиран в селекцията от уискита, пълнени само от по една бъчва /т.нар. „single cask“/. Тук обаче Рейчъл Бари е селектирала неизвестно за мен количество от олоросо и педро хименез шери бурета от 93-та, които са били „оженени“/ хармониризари в големите съдове в дестилерията, преди окончателния етап от производството на малцовия дестилат – бутилирането му. 1993г. е емблематична година за дестилерията, поне така се твърди, без някой да може да даде категоричен отговор защо уискитата от този период биват търсени засилено – дори Стюарт Бюкянън, който е световният посланик на Глендронах/ Бенриах и Гленгласа, не можа да даде някакво резонно обяснение. Факт е обаче, че ако проверите в специализираните групи и форуми по темата, ще попаднете на подобна информация. Може би по тази причина 25-годишното уиски от днешното ревю е представено като „Master Vintage 1993“. Ясно е, че е търсено въздействие върху потребителските нагласи с акцентиране върху годината на дестилация.
 

 

 И този Глендронах преминава през винено отлежаване. Официален ботлинг, съхраняван единствено в бърбън бъчви не мисля, че може да бъде открит – поне не и в по-новите версии. Виното тук е било испанското шери в посочените по-горе разновидности. Именно на него се дължи и естествения цвят на отварата, която не е студено филтрирана. Алкохолното ѝ съдържание е 48.2%. 

 

 

 Аромат – спомен за мириса на дървесина, шоколадови бонбони с ликьор от череши, спомен за самия плод череша, пикантни подправки, сушени малини и ягоди, касис, карамел, шери, сладост, билки, восъчна пита, усеща се интензивно. Ликьор кафе, тирамису, запечени ябълки и круши с масло, карамелизиран банан, тъмна бира, а с течение на времето шери усещането се засилва. С вода – малц, слаба парфюмност, цветен мотив, кола. Вкус – сладост, восък, дървесност, спомен за печени ядки, прилика с профила на Крагелахи 21, дори на Аберфелди 21 и усещане за плод, който не мога да назова конкретно. С вода – сладникаво усещане, споменът за восък и водещото влияние на дървото са основното усещане. Финал – среден, пикантност, билки, слаба сладост, зряло манго, слабо солено усещане, червен плод и нотки препечено. С вода – танини, сухота, но съчетана със сладост. Доминиращи са пикантността и влиянието на дървото.

 
 Оценка: 86-87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: по спомен е около 500 лева.
 

 В обобщение: старо уиски с подчертан шери профил, при което дървесността се усеща водеща при вкуса и финала. Повече ми допадна мириса. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram