„Кралско“ уиски се задава на хоризонта, сторете път! В историята на Шотландия три дестилерии са получавали правото да се обозначават като „кралски“ /royal/ в израз на благоразположението на управляващия монарх, като една от тях е и тази на Гленюри Роял /Glenury Royal/. Малцово уиски от нея ще ви представя в настоящата статия, но за прецизност е редно да отбележа и другите две дестилерии с аналогична управленска благословия – Роял Лохнагар /Royal Lochnagar/ и Роял Бракла /Royal Brackla/. Колкото и величествено да започва днешния малцов преглед, повярвайте ми, вече нищо не е останало от славните „кралски“ дни на Гленюри Роял – поне не и сградата на дестилерията. Но за това ще стане дума след още снимка на бутилката, която съдържа произведеното пред 1984г. и бутилирано през 2012г. от компанията „Гордън и Макфейл“ /Gordon & MacPhail/ уиски.
Дестилерията Гленюри била основана от Робърт Баркли през 1825г., няколко години след Акцизния акт от 1823г., в градчето Стоунхевън, намиращо се на юг от Абръдийн в шотландските Висини. Преди легализирането на производството Баркли оперирал друга дестилерия, която по тогавашните стандарти не съответствала на наложения от Лондон законов ред – тя пострадала от пожар и така се появил законният `и наследник Гленюри.
Едва през 1835г. Баркли, който към онези години бил и депутат в Парламента, успял да извоюва победа – получил правото да преименува дестилерията на Гленюли Роял /Glenury Royal/.
Щастието му не траело дълго и през 1854г. той починал и през 1857г. Гленюри Роял била закупена от фамилията Ричи от Глазгоу, която останала неин собственик до края на 20-те години на 20-ти век.
По-късно дестилерията била продадена още няколко пъти, за да сте стигне до избухването на Втората световна война, когато преустановила работа. През 1953г. била закупена от компанията „DCL“ /Distillers Company Limited – преобразувана по-късно в алкохолния гигант Диажио/. Към онези години Гленюри все още разполагала с помещения за малциране на ечемика, които затворили през 60-те години. Били добавени още два медни казана с оглед завишената нужда от ечемично уиски, от което се нуждаели новите собственици.
Приказката за Гленюри обаче приключила окончателно в разгарана на британската икономическа криза, когато през 1985г. производството било преустановено, а в началото на 90-те години сградите на Гленюри били разрушени, а площта им била заета от жилищни комплекси.
В по-ново време и след разрушаването на дестилерията, актуалните собственици на останалите запаси от уиски и на самата марка – Diageo, пуснали на пазара няколко доста стари уискита. В началото на 21-ви век са представени 36- и 50-годишни малцови уискита, които почти изчерпват наличните официални версии на Glenury Royal. По-разнообразна е гамата сред независимите бутилировачи, но и при тях наличните запаси са изключително изтънели. Именно от такава независима компания е и почти 28-годишната версия на Гленюри, която представям днес – стана дума, пълнена е от „Гордън и Макфейл“ като част от търговската им линия „Rare Old“.
Уискито е било дестилирано на ръба – разбрахме, че дестилерията замлъква окончателно през 1985г., а спиртът в бутилката е добит пред 1984г., за да бъде бутилиран през 2012г. след отлежаване в ползвани вече бъчви от шери, от които са произлезли 430 бутилки. Една от тези красоти открих в бара на Craigellachie hotel и реших, че затварянето на дестилерията/ окончателното `и заличаване от картата е достатъчно основание да я опитам. Абстрахирайки се от възрастта на уискито, не мога да подмина и факта, че то е дестилирано в годината ми на раждане. Имайте предвид, че сантименталността често е движещ мотив в средите на уиски ценителите при избора на бутилка и аз не съм изключение.
При тази версия на Гленюри не съществува основание за съмнение относно произхода на цвета на уискито – изрично задният етикет сочи, че той не е подправен, а течността не е била студено филтрирана. Алкохолното `и съдържание е 46%.
Аромат – интензивен, плодов, носещ асоциация с печени ябълки с канела, доза свежест, пикантност и слабо усещане за прах. Долавят се и нотки сладко от жълти плодове, зърно, лешникова паста, печени лешници и фъстъци. Уискито се усеща свежо и по-младолико от възрастта си. Долових още спомен за сочен пъпеш, карамел и щрихи накиселяващо плодово сладко. С вода – плодовите нотки са тук, като към тях добавям нюанс на смлян пипер, карамел и лакта. Вкус – обилна сладост, пиперливост, джинджифил, слаб солен мотив, цитрус, слаба сухота, дървесност, далечна прилика с кокос, ананас и нотки прах във фонов режим. С вода – сладост, слаба сухота, дървеснот, пикантност, ананас и слабото усещане за прах. Финал – среден до траен, нотки слаба опушеност, сгряващо усещане, сладост, намек за сочни жълти и зелени ябълки, пикантност, тестен сладкиш, намек за бинт и цитрус. С вода – прах и дървесност.
Оценка: 87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: около и над 400 евро.
В обобщение: уиски с игрив нрав, което комбинира свежест, заемки прах и свежи плодове.