Преди години името „Харт“ свързвах единствено с филма „Войната на Харт“, разказващ за заловени от немците американски/ съюзнически войници по време на Втората световна война. Днес не помня много от това филмово заглавие, но в главата ми светва малцова лампа под формата на чашата за уиски Гленкирн /Glencairn/, винаги щом чуя името „Харт“. Причината е, че през 1964г. двама братя /Иън и Доналд/, носещи тази фамилия, започват да смесват уиски за себе си, с което навлизат в шотландската уиски индустрията. В крак с времето и с актуалните тенденции постепенно братята започват да купуват бъчви с малцово /ечемично/ уиски, които бутилират от свое име в удачния според тях момент. Вглеждайки се в горната снимка си давате сметка защо подхванах темата за името – днес ще ви представя едномалцово уиски от емблематичната дестилерия Роузбенк /Rosebank/, което е бутилирано под името „Hart Brothers, Finest Collection“.
Преди всичко искам да внеса още едно уточнение – не знам кога точно, но бизнесът на братята Харт е закупен от компанията „Кемпбъл Майеир и Ко“ /Campbell Meyer & Co/, която бутилира както достъпни блендове /като Highland Chief, представен от мен в блога/, така и серия от малцови уискита, обединени под търговското име „Hart Brothers“. Отделно от това, „Кемпбъл Майер и Ко“ планират изграждането на своя дестилерия в района на Глазгоу – Burnbrae distillery. Тя все още не функционира и друго не можем да си кажем за нея. Не така стои въпросът с Роузбенк.
Дестилерията Rosebank, чието уиски представям днес, се намира във Фолкърк, в близост до Единбург и корените `и се простират до късните години на 18-ти век, когато се счита, че е започнала производство, макар и навярно незаконно. По-късно, в средата на 19-ти век са изградени нови сгради, дело, което се приписва на управлението на Джеймс Ранкин. Същевременно попаднах на информация, че историята на дестилерията се свързва с Джеймс Робъртсън, за който се твърди, че я е основал през 1817г. Споменатият Ранкин закупил и оборудване от намиращата се в близост дестилерия Камелън /Camelon/, което насочил към Роузбенк. Ранкин бил заменен от сина си, който разширил Rosebank и я подготвил за засиленото търсене на уиски от края на 19-ти век.
Разразилата се икономическа криза около фалита на братята Патисън засегнала и дестилерията. Собствеността върху нея вече не се упражнявала от представители на рода Ранкин. Независимо от затрудненото икономическо състоятие Роузбенк /Роузбанк/ просъществувала и прекрачила в новия 20-ти век.
В първите години на 20-ти век дестилерията, заедно с още няколко производители от Низините формирали обединението „Scottish malt distillers“, което не просъществувало дълго и в началото на 20-те години било придобито от предшественика на „Diageo“ – „Distillers Company Ltd.“, под чието управление дестилерията радвала своите почитатели повече от половин век /звучи пресилено, тъй като към този момент културата на консумиране на едномалцово уиски не е била така развита/. Роузбенк функционирала и по време на Втората световна война, за разлика от повечето шотландски производители.
Труден момент за Роузбенк донесли 90-те години на 20-ти век, когато тогавашният `и собственик, предшественик на „Диажио“, счел, че дестилерията следва да бъде затворена. Планираните инвестиции в нея били възприети за неизгодни и вместо светло бъдеще, Роузбенк посрещнала години на забрава и разруха. Част от помещенията на дестилерията били разрушени, а на тяхно място били изградени жилищни комплекси. Твърди се, че медните казани и поддържащите ги системи били откраднати. И всичко би звучало наистина печално, ако в началото на 2018г. новите собственици, притежаващи и дестилериите на Гленгойн /Glengoyne/ и Тамду /Tamdhu/ не обявиха намерението си да въззобновят производствения процес в Роузбенк в идните няколко години. Дотогава ги очаква сериозна възстановителна дейност, в хода на която дестилерията следва да бъде изградена почти от нулата. Какъв ще бъде крайният резултат и дали качеството на добиваното там уиски ще се доближава до това на някогашния Роузбенк никой все още не знае, но за нас, уиски ентусиастите, остава надеждата и удоволствието да се наслаждаваме на малц от старата школа, ако можем да си го позволим, тъй като продуктите с името „Rosebank“ стават все по-желани от колекционерите и спекулантите.
Течността в бутилката е дестилирана само няколко години преди затварянето на дестилерията. Алкохолът е добит през месец юни 1990г., а Роузбенк затваря през 1993г. Закупилите бъчвите с него са го бутилирали през март 2008г., което подсказва, че бутилките от партидата на този 17-годишен Роузбенк са доста редки и навярно изпити или скрити в колекции.
Докато подготвях бутилката за снимките я поразгледах обстойно, но никъде не открих означение за характера на цвета на благинката и дали тя е студено филтрирана. В сайта на Hart Brothers е отразено най-общо, че предлаганото уиски с това търговско име може да бъде разредено единствено с вода преди бутилирането си и че оцветител не е ползван. Склонен съм да вярвам, че това е така, бидейки наясно с политиката на компаниите – независими бутилировачи. На мен златистите краски на уискито ми се струват повече от резонни с оглед възрастта му и предвид ползваните бъчви, които сайтът whiskybase описва като такива, правени от американски дъб – основно от бърбън, но не е изключено в партидата да са инкорпорирани и бурета от американски дъб, в които някога е отлежавало шери. Затова си позволих да направя няколко снимки, които да акцентират именно върху харизмата на цвета, който, както добре знаете, не е определящ за качеството на уискито, тъй като съществуват дестилати с много наситен оттенък /естествен или подправен с карамел е150/, които не са нищо особено, както и доста светли отвари, които са безгранични вкусотии. И за финал на белезите на този 17-годишен малц нека спомена и алкохолното му съдържание – 46%.
Аромат – свеж плодов мирис, носещ усещане за сладост, жълти и зелени плодове, восък, лимони, мед, зелена тревистост, свежи кайсии, грозде, жълти сливи, ананас, сладко от манго, което се добавя към сладоледите, нотки ванилия, крем брюле, крем карамел, ванилов крем, сладко от кайсии. По-късно долових и нюанс на бял шоколад, липов чай с мента, бяла халва, сладко от бели череши и слаб намек за прах. Асоциативното ми мислене откри още печени жълти ябълки и круши, както и смлян пипер. С вода – още повече жълти продове и сладост, ванилия, ванилов крем, спомен за екзотичен плод и жълт пъпеш. Вкус – интензивен, леко суховат. Щрихи джинджифил, пикантност, лимон, но не особено нагарчащ, сладост, но не прекомерна. И тук се долавят нотките жълти и зелени плодове, жълто грозде, ванилия, ананас и восък. С вода – пикантност, приятна дървесност, ванилия, джинджифил, ананас, нектарини. Финал – среден до траен, нюнас на жълти плодове, зелени лешници, тревистост, пикантност, винен мотив като от бяло вино, мента. Разкри се и лека сухота и приятна дървесност. Сладостта не е особено силна. С вода – слаба сладост, жълт плод, билки, сгряващо усещане и нотки зърно.
Оценка: 87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: неизвестна.
В обобщение: добре балансирано „лятно“ уиски с плодово-тревист характер.