Whiskeytemple 
Преди шест месеца за първи път опитах новия 14-годишен Бушмилс с червения етикет, заел вече ценовия клас, който някога бе присъщ на 16-годишната експресия на производителя и който в онзи юнски ден на 2024г. ми направи доста приятно впечатление, като се има предвид, че навън вече бе топло и нагласата ми клонеше повече към другите сезонни напитки. Моята поръчка разпечата бутилката в заведението и именно тези първи 50 мл. от нея се оказаха единствените поръчани от бутилката. До днес, когато повторих поръчката си, за да подготвя и отзивите си от това ирландско уиски.
За мен поне остава загадка защо никой до момента не бе събрал смелост да заложи на този нов малц – Бушмилс е разпознаваем бранд в България, но навярно цената за доза от него в заведение се струват неоправдани за феновете. Или просто никой не бе обърнал внимание на присъствието му в една от кутийките зад бара. Освен мен – аз обръщам внимание, особено щом стане дума за уиски. И то за такова, което още при първия ми контакт с него е успяло да ме изненада. Досещате се вече каква ще е рецензията ми от благинката.
В последните няколко години след смяната на собствеността над Бушмилс в търговската линия на компанията настъпи особено осезаемо раздвижване. Ако до преди това статуквото бе властвало дълго в редиците на този ирландец, напоследък се забелязва широко настъпление на няколко фронта – първо, пуснаха се някои нови експресии, част от които на 25, 30 и дори повече години и второ, дестилерията предложи разновидности с градус без разреждане и с разчупено пълно или частично отлежаване. Към тази втора група спада и 12-годишният Бушмилс с текила влияние, който ревюирах преди малко повече от година. А към първата група спада Bushmills 14 y.o. Malaga cask finish. При него … е, виждате сами – налице е последващ период на доотлежаване в бурета от испанското вино малага. Любопитна и сполучлива според мен концепция. Недостатък при това уиски откривам не в съчетаването на ирландски алкохол с винено влияние, а в друга негова особеност, за която ще разкажа сега.
Както и останалите версии на Бушмилс и това тяхно уиски е тройно дестилирано, което означава, че по естествен начин е „пречистено“ и олекотено след три спускания по медните казани. За мен това е недостатък, а не позитив – знам, че има хора, за които този по-лек стил би бил удачен. Другата отличителна черта, която бих променил е наличието на студена филтрация, която допълнително е редуцирала въздействието на отлежалия вече алкохол върху устните ни рецептори. Не стига това, но малцът е бутилиран и на законовия праг от 40%, което ми се струва недостатъчно. Подозирам, че е ползван и карамел е150 за подсилване на цвета му, но това не е характеристика, която пряко влияе върху представянето на напитката. Отлежаването ѝ преминава в екс-бърбън бъчви, първо и последващо пълнене и завършва с финален период на съхранение в споменатите малага винени бурета. А тяхното влияние е ясно доловимо тук.
Аромат – спомен за зрели жълти, зелени и червени ябълки, жълти круши, щрудел, ванилия, банани, ананас, сок от ананас, зряло грозде, свежест, слаба пикантност, сладост, плодови бонбони, зряло манго. Спомен като от плодова салата. Фреш от ябълки, локум роза. Лек флорален мотив. С вода – кекс, печен блат от торта, свежи зрели плодове, нектарини, праскови, пъпеш и череши. Вкус – слаба пикантност, сладост, масленост, обилно усещане за свежи жълти плодове, крем брюле, зрял ананас, зрели банани и ябълки. Отприщва слюноотделянето. С вода – по-слаба пикантност, сладост, нектарини и още от описаните вече плодови асоциации. Финал – къс до среден, сладост, пикантност, слаби танини, водещи и тук са плодовите нотки. Крем шампанско от десерт и шера. С вода – еволюция към споменатите вече усещания.
Оценка: 86/100. Цена: около и под 100 лева.
В обобщение: плодово, сладко и пикантно уиски, което бих определил като пролетен драм.
