Dark Mode On / Off

Teacher’s 25 y.o. blended whisky

 Ако в предходната статия стана дума за младоликите уискита, то в днешния материал ще ви срещна с едно далеч по-зряло и по-познато като име уиски, част от добре познатата в България марка „Тийчърс“ /Teacher`s/. Преди много седмици и месеци, през пролетта на 2014г., написах първото си ревю на продукт от гамата – добре познатия Teacher`s Highland Cream blended whisky. Повече от четири години по-късно искам да ви разкажа за далеч по-опитния му брат, отлежавал 25 години. И ако на Teacher`s Highland Cream е отредено да приветства с достъпната си цена, то предназначението на Teacher`s 25 y.o. е да изкушава с интересна визия на не до там поносима за всеки стойност, срещу която обаче получаваме далеч повече характер и качество.
 Историята на марката „Тийчърс“ е обвързана с името на Уилям Тийчър, който в началото на 30-те години на 19-ти век се занимал с търговия. Тийчър имал собствена бакалия в Глазгоу и както повечето свои колеги, известни ни днес като основоположници на марки за уиски, решил да продава /не да произвежда/ от вкусната алкохолна отвара, закупувайки малцово и зърнено уиски от шотландските производители и предлагайки ги на своите клиенти.
 Тийчър сключил брак със своята любима, която била състоятелна дама и за кратко успял да отвори два нови обекта, наричани тогава „dram shop“ – магазини, в които се продавало уиски. През 1836г. дори се сдобил с правото да продава бутилирано уиски – практика, която все още не била силно разпространена към онези години. Бизнесът ми потръгнал и броят на търговските му площи се увеличил.
  През 60-те години на 19-ти век била въведена промяна в законовата рамка в Шотландия и собствениците на бакалии получили право сами да смесват закупуваните от тях бъчви с уиски, и така да произвеждат собствени разновидности. Тийчър се възползвал от отдалия му се шанс и в обектите си започнал да предлага смесени от него уискита, съдържащи висок процент на опушено ечемично уиски.
 Делото му открило своите следовници. През 70-те години на века Тийчър починал и бил наследен от синовете си – Уилям и Адъм. Те положили началото на компанията „Уилям Тийчър и Синове“, която продължила и развила търговската дейност.
 В края на века Адам предприел първи стъпки по изграждането на малцова дестилерия на север, която следвало да произвежда необходимото количество малцово уиски с опушен нрав, от което се нуждаели смесените марки уискита на „Уилям Тийчър и Синове“. Основаната дестилерия била кръстена Ардмор /Ardmore/.
 През следващите десетилетия именно добиваното малцово уиски в Ардмор, предлагащо сериозна опушеност при това, било ползвано като основа при производството на блендовете на компанията. Към него компанията добавила и уискито, произвеждано в дестилерията на Глендронак /Glendronach/, която била закупена през 60-те години на 20-ти век.
 70-те и 80-те години били особено силни за марката. Продажбите и печалбите се увеличили значително, което привлякло вниманието на компанията „Allied Breweries“, която закупила „Уилям Тийчър и Синове“, а с тях и двете дестилерии в шотландските Висини. Портфолиото било доразвито и на пазара били пуснати още няколко разновидности на Teacher`s, включително и 25-годишното смесено уиски.
 „Allied Breweries“ /преименувани вече на „Allied Domecq“/ продали дестилерията на Глендронак на „Benriach Distillery company“, а малко след това се разделили с Ардмор и с марката „Тийчърс“, които били придобити от Джим Бийм. През 2014г. Джим Бийм бил закупен от японския алкохолен гигант „Сънтори“, които са настоящия господар на Ardmore и Teacher`s.
 През 2011г. на пазара бил представен и 25-годишният бленд на Тийчърс, който описвам в настоящата статия. Общо 1300 бутилки от него били пуснати в обръщение – за моя радост притежавам една от тях с № 351. Говорейки за възрастта на смесеното уиски в керамичната бутилка, която създава наистина приятно усещане и имайки предвид кога е била представена на пазара, спокойно можем да предположим, че елементите на бленда /зърненото и ечемичното уиски/ са били дестилирани около 1984-1985г. Математическите изчисления не са сложни, но съществува неизвестност колко време малцът и зърното са се хармонизирали в общи бурета, преди да бъдат затворени в керамичните си тела. А този процес е необходим, когато се комбинират различни бъчви, дори и да става дума за малцово уиски само от един производител – всяка бъчва има свой облик, който не винаги е особено привлекателен. Тези своеволия се преодоляват чрез уменията на т.нар. „блендъри“, които са нагърбени с не леката задача по „изглаждане“ на неравностите между отделните бъчви и по унифициране на всяка отделна партида.
 По-горе стана дума, че Тийчърс, поне в малцовата си част, се базира основно на опушено уиски от Ардмор. То не е единственият малцов представител – възможно е в 25-годишния бленд участие да взема и уиски от Глендронак. Шотландското законодателство обаче ограничава възможността съставните части на смесените дестилати да бъдат оповестявани, което създава неяснота кои други дестилерии са замесени в сътворяването на тази вкусотия. Това, което можем да си кажем със сигурност за уискито е неговият алкохолен градус – 46%. Не звучи зле, нали? За нещастие не разполагам с категорична информация дали уискито е студено филтрирано, дали е ползван карамел за подсилването на цвета му /ако е ползван, ми се струва, че той е в незначително количество – първо, защото течността изглежда естествено като нюанс и второ, защото е ползвана непрозрачна бутилка, при която отпада нуждата от поддържане на идентичност на краските на отварата/. Успя ли да сбъдне надеждите ми Teacher`s 25 ?
 Аромат – интензивен, спомен за ядки /бадеми/, доза свежест и прашен полъх. Напомни ми на плодова дъвка, появи се и асоциация с мед, грейпфрут или мандарина. Долових още нотки сладникав жълт плод, пипер от пакетче, нотки препечено, спомен за огнище, приятна дървесност, проявена чрез асоциация с ванилия, ванилов крем, щрихи мента, евкалипт, зърно, нектарини и зелен пъпеш. Разгадах и мотив ацетон и слабо винено усещане като от сладко бяло вино. Бих добавил още асоциация с крем шампанско, ромова есенция, тестен сладкиш с портокалова есенция. В някаква степен ми напомни на ирландско уиски, колкото и странно да ви прозвучи. Доразви се и спомен за кекс с бадеми. С вода – прах, дори нотка пластелин, която избледня бързо, заменена от спомена за свежи и зрели жълти плодове, пипер и слабо винено влияние. Вкус – интензивен, пикантен, богат на заемки от жълти зрели плодове, леко суховат, носещ усещане за сладък цитрус, сладки портокали за фреш, слабо опушено влияние, джинджифил, праскови и асоциация с пикантността на чили, която се засили при втрото отпиване. С вода – сладост, съчетана с по-тиха пикантност и мотив на летен жълт плод. Финал – среден, пикантност, опушеност, но не някак стихнала след дългите години отлежаване, танини, нотки грейпфрут. Остави усещане като от мента и ментов чай с лимон. Прихванах още асоциация за нектарини и слабо нагарчащи ядки. С вода – слаби танини, цитрусова кора, мента и слаба сладост.
 Оценка: 87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: над 250 лв по спомен.
 В обобщение: бленд, който успя да ме спечели и който бих предпочел пред някои малцови уискита на аналогична възраст.           
    

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram