Dark Mode On / Off

Speyburn 15 y.o. single malt whisky

 Преди няколко дни в Шумен акостира нова бутилка. Този път не е моя, а бе заредена от клуб „Zino“. Както сами се досещате, изпитах желание да я поснимам, а после и опитам, тъй като все още не съм е представял в блога Храм на уискито. Тук описвам уиски, но не продавам такова. Не правя и реклама на онлайн магазини. Казвам това, тъй като преди дни отново бях запитан дали продавам показаната тогава от мен бутилка. Аз съм уиски ентусиаст, който споделя впечатленията си, формирани в света на вкусната напитка – споделям факти и личното си мнение, представям ви и личните си фотографски напъни. Тръпката от изнамирането на бутилката обаче остава изцяло за вас.
 В статия № 742 ще ви разкажа с няколко абзаца за 15-годишния Спейбърн /Speyburn 15 y.o. single malt whisky/, който бе и новият малцов алкохол в листата на „Зино“. Сигурен съм, че името на този шотландски производител не ви говори много и ще си позволя да ви дам и бележки за историята на дестилерията. Истината е, че макар и с вековно минало, Спейбърн тепърва се опитва да спечели вниманието на малцовите любители, тъй като пред него за дълги периоди е била поставяна задачата да произвежда ечемично уиски за бленд уискитата, т.е. за „смесените уискита“, в които дестилиран алкохол от ечемик и царевица обединява сили в опит да удовлетвори глобалния глад за скоч.
 
Дестилерията Спейбърн /Speyburn/ се намира в сърцето на Спейсайд /по закон дестилериите от района могат да се определят и като такива от Висините – затова на етикета е посочено, че уискито е от Highland/, в градчето Ротъс /Rothes/ и е основана през 1897г. от Едуард Броутън, притежаващ в предходен момент дестилерията Тобермори от о-в Мул. Компания му правили двамата му братовчеди – Едуард и Джон Хопкин. Дизайнът `и бил дело на известния архитект Чарлз Дойг, който изобретил и т.нар. „пагоди“, през които се отделяла топлината от сушенето на ечемика.
 Идеята на основателите била да отбележат юбилея на кралица Виктория и на всяка цена гонели производство през 1897г. Постигнали го в края на декември, независимо че дестилерията не била завършена напълно.
 В началото на 20-ти век Спейбърн била закупена от „Distillers Company Ltd“. По време на Втората световна война я затворили, за да приюти шотландски военни. Новият полъх дошъл през 1947г., когато била върната повторно към малцов живот. 
 През 1962г. практиката по подгряването на медните казани с въглища била заменена от затопляне с пара, а през 1968г. затварят съоръженията за малциране на ечемик /drum malting/, при което нужното количество вече се набавя от външен индустриален комплекс.

  През 1986г. собствеността била поета от „United Distillers“, които я продали на „Inver House Distillers“, които придобили още дестилериите на Old Pulteney, Knockdhu, Balblair и Balmenach. От своя страна „Inver House“ била закупена през 2001г. от тайландската компания „International beverage holdings“, която обединява алкохолни производители от целия свят.

 Както стана дума по-горе, огромният процент от няколкото милиона литра добиван ечемичен спирт се ползват в смесените уискита. Не само на марките, притежавани от „Inver House“ – в Шотландия е разпространена практиката иначе конкурентни фирми да си разменят или продават бъчви с уиски. Движени от желанието да се намесят по-сериозно в разпределението на пазара на малцовото уиски, „Инвър Хаус“ през 2014г. удвояват капацитета на дестилерията.
 В съзвучие с новите тенденции е и решението за обогатяването на портфолиото на Спейбърн и сдобиването му с модерно изглеждащ външен вид. Представеният преди няколко години 15-годишен ботлинг не прави изключение. Той се отличава не само с характерната за Спейбърн визия на стъклото, но и с по-високия градус на бутилирането му /46%/, натуралния си цвят, отсъствието на студена филтрация и ползваните бъчви от американски и испански дъб.
 Всичко изброено подсказва сериозните намерения на актуалните собственици по отношение на младоликия Спейбърн, за което заслужават поздравления. Ако се вгледаме в гамата на повечето конкуренти от района, ще установим, че не малка част от тях залагат на по-нисък алкохолен градус на бутилиране, разчитат на добавен оцветител карамел е150 и тормозят вкусния спирт с ненужното му прекарване през филтри в опит да угодят на непознатите уиски консуматори – процес, известен като „студена филтрация“, при който мастните съединения от зърното, които се появяват при охлаждане на спирт, бутилиран под 46%, биват премахвани. Картината далеч не е идеална – имам си своето оплакване и то касае сравнително високата цена на уискито, което тук се намира за около 120 лв., а на запад се търгува за над 60 евро. Някои от вас може би ще възразят, че цената му е нормална, но аз помня времето, когато Glendronach 15 Revival, отлежаващ изцяло в по-скъпите шери бъчви, струваше около и под 90 лв. Да не говорим за 15-годишния Лонгморн, който през 2014г. можеше все още да се открие за 60 лв. Успокоение е, че все още Glenfarclas 15 не е надхвърлил 90 лв. Но да оставим спомените в скрина и да се насочим към представянето на самото уиски.
 Аромат – интензивен, явна сладост, печени ябълки с канела, солиден спомен за ябълков щрудел, слаб намек за восък и мед, печена дюла или круша с канела, пикантност и спомен за мента. Долавя се доза свежест, дори лека парфюмност. Мирисът ми се стори дори някак агресивен на моменти. Бих добавил още спомен за стафиди, манго, плодов сладкиш /кейк/ с ябълки и стафиди. Долових и лека накиселяваща плодова нотка, кожа, намек за компот от праскови, ванилия, лимонова кора и карамелизиран плод. С вода – зърно, ванилия, захарно петле, пудра захар, свежест. Вкус – интензивен, пикантен, сладък, но същевременно и носещ усещане за цитрусова кора /лимонена/, предлагаща нагарчащо усещане, напомнящо и на горчиви ядки. Споменът за сладникав жълт плод също е тук, съчетан с асоциация за ябълков сладкиш, асоциация със сладникаво бяло вино, грозде, масленост и мента. С вода – сладост, към която бързо се присъединява и описаната нотка лимонова кора. Финал – среден, сладникав, но не е лишен и от горчиви мотиви. Дървесност, пикантност, какао, мента, мед, нагарчащи ядки, печени ябълки с канела. С вода – танини, какао, дървесност, пикантност и нотки лимон.
 Оценка: 83-84/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: около 120 лв.
 В обобщение: свежо уиски, което бих определил като типичен представител на Спейсайд, доколкото предлага свеж плодов нюанс, но обогатен с по-серизона пикантност и горчивина.
    

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram