Whiskeytemple_Vladimir 
Младостта не е порок, младостта не е и присъда – тя е необходима спирка по пътя. Звучи яко, нали? Сега ми хрумна частта със спирката, но идеята за същността на младините не е мое достижение. Именно те са времето, в което следва да се полагат основите на бъдещата конструкция /в буквален и преносен смисъл/. Това е и периодът, в който човек следва да поема повече рискове, тъй като „играта на сигурно“ не води до съществен резултат. Вземете за пример уиски производителите от ново поколение, като Улфбърн /Wolfburn/, за които ще стане дума днес. Навярно знаете, че в Шотландия все повече и повече нови дестилерии отварят врати в опит да открият мястото си на пазар. Вече навършила 5 години от основаването си е и Улфбърн, основана от Андрю Томпсън в градчето Търсо /Thurso/ и определяна като най-северната дестилерия на големия остров Шотландия. Все още крехката `и възраст ни дава основание да я причислим именно към новата вълна, а отношението на ангажираните в производството експерти дефинира Wolfburn като занаятчийски, бутиков играч на малцовата сцена.
Фактите около „вълчата“ /дестилерията носи името на водоизточника си, „Wolf Burn“ – „Вълчото поточе“/ дестилерия не са в изобилие. Ще попаднете на информация, че в района на актуалния Улфбърн през 19-ти век е функционирал производител със същото име, който обаче е фалирал и до началото на 2013г. Търсо и околностите му са били чужди на уиски индустрията. Именно през 2013г. е изградена и започва дейността си новата дестилерия, финализирайки проекта от 2011г. и сбъдвайки мечтата на Томпсън да стартира собствена дестилация на уиски.
Съществена помощ му оказва мениджърът на дестилерията, Шейн Фрейзър /Shane Fraser/, който до този момент работи в дестилерията на Гленфарклас /Glenfarclas/. Именно с помощта на Фрейзър през февруари 2016г. на пазара се появява първото 3-годишно уиски на Wolfburn, навършило вече изискуемия период на отлежаване.
Позицията ми, че Улфбърн е производител от бутиков тип се засили още повече, след като прегледах сайта им. Освен очакваната доза фактология и реклама, на него е поместена и куп полезна информация по отношение на извършваната дейност – по това Wolfburn ми напомни на друга шотландска дестилерия, отделяща значително внимание на детайла – тази на Килхоман /Kilchoman/.
В една от секциите на сайта открих файл, представящ нагледно предхождащите дестилацията процеси по подготовка на малца, както и самото му добиване чрез двойката медни казани, с които разполага дестилерията – изработени от рода Форсайт в Ротъс, Спейсайд. В този файл може да прочетете процентното съдържание, до което се свежда смленият малц /шлюпки, брашно, сърцевина/, да научите произхода на резервоара за студена вода, някога ползван като ферментационен съд /wash back/ в дестилерията на нефункциониращата вече Капердоник /Caperdonich/, да разберете продължителността на процеса по извличане на захарите от ечемика при накисването му с топла вода и още куп интересна информация, касаеща практикуваната двойна дестилация, която няма да преразказвам в пълния `и вид.
Именно през двата медни казана /wash still + spirit still/ е получен алкохолът, който е отлежавал три години, преди да бъде бутилиран под името „Аврора“ /Wolfburn Aurora/ – на задния етикет е изписана датата на бутилиране на спирта, а именно 06.10.2016г. Елементарната аритметика подсказва възрастта на благинката, която за съжаление не е изписана изрично на самия етикет. Бих се радвал това да бе така, но явно младостта все още плаши потенциалните купувачи /били те консуматори, или клиенти – ценители/. Това, което изрично и изписано обаче е не по-малко важно – без свян хората от Улфбърн са отразили естеството на цвета на уискито си, който не е подправян, а за него отговорност носят ползваните бурета от бърбън и по-малък процент от испанско шери. Сами се убеждавате колко светло е то, но това също не отразява негов недостатък, а се явява закономерно следствие на възрастта му. Много техни конкуренти биха прикрили тази му специфика с изкуствен оцветител е150 или с интензивна винена матурация от прясна бъчва, която щеше да придаде тъмен и изкушаващ нюанс на малцовата амброзия.
В продължение на съжденията си относно бутиковия облик на производството в Wolfburn, ще отбележа и решението уискито да не се „пречиства“ посредством студеното му филтриране, както и да се бутилира при висок градус – 46% алкохолно съдържание. Освен тази външна красота, уискито ме изненада и с характер – стори ми се доста вкусно за годините си.
Аромат – щедри нотки ванилия, свежи кайсии, мед, намек за лимон, пикантност, лимонена кора, зърно, сладост, доза спиртност. Уискито се усеща младолико. Долових слаба метална нотка, не особено богата палитра от свежи плодове, доминирана от сладките жълти и зелени плодове, щрихи парфюмност. С вода – повече зърно и свеж спиртен облик, стои някак агресивно. Вкус – пикантност, солидна зърнена сладост, масленост, свежест, слаб спомен за лимонена кора, но без горчивината, мед, овесени бисквити. С вода – сладост, но спиртът губи от чара си. Финал – къс до среден, спомен за лимон, слабо нагарчане, зърно, сладост, пикантност, мед, восък от восъчна пита, бана, масленост и сладък жълт плод. С вода – още нотки цитрус, масленост и мед.
Оценка: 84/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: около 80-90 лв.
В обобщение: младо уиски, на което му предстои още дълъг път, преди да се превърне в мой фаворит. Въпреки това, за тези си скромни три години, то ми се стори доста интересно и приятно /особено без вода/.
Наздраве, приятели!
