Whiskeytemple_Vladimir 
Всеки производители или марка търси начин да се „набие“ в очите на потенциалния купувач. Спортните стоки и козметиката залагат на известни рекламни лица, а понякога и по-леките алкохолни напитки, като бирата, ползват услугите на популярни образи. Уискито е твърд алкохол и откритата му реклама е ограничена. Затова в структурите на някои компании – уиски производители се създават длъжностите на „уиски посланиците“, чиято задача е да разкажат на възможно повече хора за предлагания продукт по време на специално организирани уиски беседи или дегустационни срещи. Такава роля за Highland Park изпълнява исполинът Мартин Марквардсен – датчанин по произход, който в етап от живота си се е боксирал в датския национален отбор, а сега по-далеч по лежерен начин представя малцовия бранд.
Връзката между Хайленд Парк и викингите и северните религиозни вярвания, за която загатнах преди няколко минути, може да бъде открита и другаде. Тъй като в миналото, 7-800 години назад, остров Оркни е бил част от Датско-норвежкото кралство, населението и културата му са силно повлияни от тази на викингите. Понастоящем Оркни е част от Шотландия, но компанията Едрингтън, която притежава дестилерията, е решила да внедри и засили северната тематика в продуктовата гама на Highland Park и да обвърже почти всеки свой продукт с историята на древните завоеватели. На мнозина този подход не се харесва, но това е политиката на собственика. Противно на тях, поведението на „HP“ намира сериозна подкрепа в северните държави, в които са може би и най-запалените почитатели на творчеството на шотландския бранд. Във Фейсбук дори съществува група на любителите на Хайленд Парк, част от която съм и аз, но съставът `и се доминира от шведи, финландци, норвежци, датчани и немци, които, образно казано, са готови да преместят планини, за да се сдобият с всеки ботлинг, съдържащ споменатото едномалцово уиски.
Навярно си задавате въпроса колко точно са тези търсени бутилки. Е, ако говорим за официалното портфолио на компанията – няколко. Хайленд Парк обаче е представен и в продукцията на независимите бутилировачи, чиито версии не се винаги силнодостъпни. Вън от тях, в последните няколко години самата дестилерия прибягна до друг подход при предлагането на своето уиски – от 2016г. насам на пазара бяха пуснати над 50 различни версии на малцовото уиски, черпени само от по една бъчва. Всяка една бъчва бе таргетирана към отделна държава или пазар. С такъв ботлинг можем да се похвалим и ние в България, за което адмирации заслужават вносителите на марката, успели да издействат нещо по-специално и за нас. Все още не съм описал „нашата“ бутилка, но идеята стои пред мен.
Ако се замислим, 50 или 60 бъчви са прашинка за дестилерията, която притежава хиляди бурета, стареещи в складовете си. Давате си сметка колко „лимитирани“ версии биха могли да бъдат пуснати. А те по-правило са и по-скъпи. Цената се определя не само от факта, че се пълни по една бъчва, а и с оглед на това, че уискито при тези „single cask“ версии се бутилира без да се разрежда с вода – алкохолното съдържание в бутилката е това от бъчвата. Именно този по-нетрадиционен подход превръща тези къси серии в толкова желан обект, особено за състоятелните колеги, обичащи уискито или за сериозните колекционери. Аз не се числя към нито една от двете категории, но все пак успях да открия тъмната вкусотия. Коя бутилка, коя версия описвам аз днес?
Благодарение на съмишленик от Дания до мен достигна уискито, което виждате на снимките и което ни събира днес. То е 13-годишен Хайленд Парк, пълнен за датския пазар /Calle cask № 1/. Течността е част от тази лимитирана серия, за която стана дума преди няколко изречения – „Single cask series“. Докато подготвях статията и се чудех за общото количество на бутилките от нея, попаднах на един доста интересен сайт, предлагащ повече от полезна информация по темата. От „Drampedia“ научих, че най-много бутилки се били пуснати в Европа – над 30 серии, сред които е и тази датска разновидност /сайтът дава информация, че уискито е било насочено за немския пазар и е възможно аз да съм в грешка/. В контраст, за Африка е пусната само една версия, пълнена за южноафриканския магазини „Whisky Brother“.
Без значение за кой пазар е предвиден съответният ботлинг, подходът на дестилерията за всеки от тях остава константен – винаги уискито от тази серия се пълни директно с градуса на бъчвата /cask strength/. Алкохолното съдържание варира, като най-ниско е било то за шведския ботлниг „Viking line batch 2“, 54,7%, а с най-висока стойност може да се похвали бутилката за летищния магазин в Гетуик, 66,4%.
Варира и общият брой на бутилките, произлезли от съответната шери бъчва. Най-малко са били 162 за летищен магазин от Дубай, а най-много, 654 стъкла, за версията, която описвам днес – Calle cask №1, при която алкохолният градус е 59,8%, а бъчвата, от която е пълнено дестилираното през 2003г. уиски е от вида refill butt /ползвана вече шери бъчва с вместимост над 500 литра/, с № 1935. Варира и възрастта – най-младото уиски е на 10 години, а най-старото може да се похвали с 16 лета и зад гърба си. Без оглед на различията, характерна черта за всеки продукт на дестилерията /поне така се твърди/ е, че уискито с името „Highland Park“ се бутилира в натуралния си цвят. Друга допирна точка между отделните вариации е, че за направата на вкусната течност се ползва и леко опушен малц – затова във всеки ботлинг може да се открие по-слабото му или по-силно присъствие, в зависимост от нивото на опушеност на малца и от годините на престой в бъчвата. Ако говорим за серията „Пълнени само от една бъчва“, можем смело да предположим и, че уискито не е студено филтрирано – след като добавих вода то се замъти. Ще използвам споменаването на добавената вода, за да направя преход към дегустационните ми бележки.
Аромат – силен спомен за вишни, череши, черешов ликьор, боровинки, къпини, ликьор от горски плодове, силно карамелизирано сладко от ягоди, сладко от тъмни сливи. Плодовете доминират. Към тях бих добавил нотка мента и евкалипт и сериозен алкохолен мотив, който обаче в никакъв случай не бих определил като неприятен. Тук е слабият спомен за прах и дим, щрихи сос барбекю, след които последва втора вълна тъмни сочни череши, тъмни стафиди, киснати в ром или бренди, карамелизирани портокалови корички, нотки карамфил и коледни подправки. Мирисът ми напомни на сладкиш /кейк/ с тъмни плодове и сушени череши и боровинки, всички напоени с ром или бренди. Красотата се допълни от усещане за шоколадов бонбон с ликьорен пълнеж, нюанс на презрели банани, вишновка и крем карамел. С вода – спомен за мириса на клечка от кибрит, дори гума, а след тях се появиха описаните вече плодови характеристики. Бих споменал и усещане за анасон и лека минералност. Вкус – мощен, интензивен алкохол, който при това е и обилно сладък, силно напомнящ на плодово боле с червени и тъмни плодове. Опушеността и тук е доста сдържана и единствено допълва профила на уискито, без да го окупира. Високото съдържание на алкохола изсмуква влагата от езика, посредством който разгадах приятна дървесност и нотки шоколад. С вода – по-слаба спиртност, сладост, накиселяващ нюанс и малц. Финал – среден по продължителност, носещ усещане за слаба дървесност и слаби танини, дим, сладникав портокал или грейпфрут, пикантност, още червени плодове, тъмен шоколад и последваща опушеност. С вода – слаб солен нюанс, намек за зелена растителност и билки, танини, следвани от сладост, прегорял тъмен плод и какао.
Оценка: 86-87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: уискито се търгува в аукционите за около и над 200 паунда.
В обобщение: шери гигант, доминиран от виненото влияние на шерито, носеща солиден плодов профил и интензивна сладост при аромата.
