Whiskeytemple_Vladimir 
Ще бъда честен – отдавна ми се щеше да опитам по-стар Спрингър /галено от Спрингбанк/, но винаги се събуждах преди първата глътка. Подразбирате, че уискито не се намира толкова лесно, поне не и ниска цена. Всяка година дестилерията пуска определено количество от 21- и 25-годишните си версии, като по-зрялата от двете се предлага в наистина ограничена партида – гравитира около 1000 бутилки годишно. Заради това, а поради статута, с който се ползва производителят от Кемпбълтаун, шишетата се изкупуват почти моментално, без значение, че препоръчителната им цена доближава 500 евро. За мен това е сериозна сума. Затова се надявах да открия стъкло нейде в Шотландия – в България не се намира. И ето че малцовите съзидатели ми протегнаха ръка с чаша по време на отминалото ми посещение там.
Помня, че денят бе доста горещ и изпълнен със забавни посещения на дестилерии. Но като всеки ден и този трябваше да отстъпи пред наближаващата вечер. В късния следобед, когато вече бяхме приключили с поставените задачки, заведох Яна там, където бях отседнал в края на април при посещението ми в новата дестилерия на Macallan /Макалън/. Мястото се нарича хотел „Крагелахи“ /Craigellachie hotel/, намира се в едноименното селце до Дъфтаун, само на няколкостотин метра от дестилерията със същото име, основана преди век и нещо от собственика на хотела. Това прекрасно хотелче предлага чутовно вкусна кулинария и един от най-добрите уиски барове, в които съм бил, определян и за един от водещите в Шотландия, а защо не и в света. Казва се „Куейк бар“ /Quaich bar/, по името на древната чаша quaich.
Ако ви се отвори път в района, не пропускайте да посетите бара – не е предназначен единствено само за гости на хотела. Местните не го посещават и за времето на престоя ни там компания ни правиха американци, немци и англичани. Имайте предвид обаче, че барът не работи в неделя и понеделник, а през другите дни отваря след 17.00 часа. Тъкмо поради това, че беше затворен не успях да го разгледам още през април. Знаех какво съкровище е скрито там, но – уви, възторгът ми трябваше да се забави, за да го споделя неподправено с Яна месец по-късно. Мястото е наистина чудесно и спокойно бих могъл да се преместя да живея в него. Със сигурност ще се върна там. :))
Да се обърна отново към Спрингбанк. Открих го в бара още преди да се озовем в него. Макар и виртуално – на сайта му е качено меню и оттам го набелязах преди отпътуването ни за Шотландия. Бях решил да опитам и други напитки, предварително грабнали ми вниманието, но при пристигането ни те вече бяха изпити – в края на април и началото на май в района се провежда фестиватъл „Spririt of Speyside“, събиращ уиски ентусиасти от целия свят, които също като мен са оценили достойнствата на тези напитки и са им се насладили.
Нямаше място и повод за разочарование, и бързо след настаняването ни започнах да набелязвам потенциалните творби от малцовата школа, плачещи за опитване. Първи по ред бе именно Springbank 25 y.o. В заглавието съм посочил в скоби две години – не получих категорична информация от коя от партидите е, но бях насочен към 2016г. или 2017г., когато евентуално е бил бутилиран. Не открих и текст или лазерен код по бутилката.
Без значение от годината на затварянето му, мога да ви разкажа за технологията на отлежаването на уискито, бутилирано като 25-годишен Спрингбанк. Ползва се малцов дестилат, отлежавал в бъчви от шери и бърбън, който се смесва за финален период от няколко месеца, прекарван в бурета от порто. Чудесно! Уискито след това се бутилира на място в самата дестилерия /повечето конкуренти нямат собствени цехове и пестят разходи, ползвайки големи предприятия/ при 46%, в натурален цвят и в отсъствие на студена филтрация. Дестилерията произвежда три малцови уиски, в зависимост от степента си на опушване и Спрингбанк заема златната среда – Лонгроу е силно опушен дестилат, докато при Хейзълбърн опушени нотки би следвало да отсъстват.
Аромат – пикантност, сладост като от жълт плод, намек за восък, сгряващо усещане, асоциация с тропически плодове, гъсто сладко от круши, пипер от пакетче, грозде, намек за цитрус, крем карамел, крем брюле, ванилия, ром, ромова есенция, жълти сливи, карамелизиран плодов крем. След минути се разви асоциация с тъмни плодове, бял шоколад, мъфин с ягодово сладко и бял шоколад. С вода – жълти и зелени ябълки и круши, тестен сладкиш с лимонена есенция. Вкус – и тук се пренася обилната сладост, пикантността, богатите жълтоплодови заемки, нотките грозде, зрели тропически плодове. Отприщва слюноотделянето, носи спомен за сладък портокал, карамелизирани портокалови корички. С вода – засилва се сладостта, пикантност, дървесност и още повече краски от споменатите жълти плодове. Финал – среден, цитрусова кора, грозде, пушек, сладост, пикантност, джинджифил, слаба масленост, асоциация с лимонен сладкиш с ядки, слаб солен мотив и плодове от жълто-зелената гама. С вода – сухота, дървесност, восък и прах.
Оценка: 90/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: над 500 евро.
В обобщение: да, да, да! Уиски, което намирам за доста вкусно и което предлага свежи тропически мотиви.
