Whiskeytemple 
Днес отново поглеждам към уиски на Highland Park – дестилерия, която има своето подобаващо присъствие в сайта, в което може да се убедите, щракайки върху линка. В поредния уиски разказ ще дам мнението си не за което и да е нейно уиски, а за първата версия, която някога бе бутилирана за България през 2017г.
Живо помня дебюта на тази благинка. Беше по времето на пролетния фестивал в хотел Маринела, когато предизвика лек фурор с появата си, дължаща се на усилията на Милослав Хугасян и на хората от екипа на Кока-Кола, ангажирани с вноса на бранда. За първи път с тази версия видяхме тук и появата на характерните чорапчета, в които се предлагаха разновидностите на HP.
Опитах уискито на щанда на вносителя и грабнах няколко бутилки от него. Две или три по молба на мои приятели и една, която впоследствие размених с ентусиаст от Дания за една от техните експресии на спиртоварната. Тя вече има свое представяне в сайта. Може би ще ви излъжа за цената, но варираше около 180 лева.
Бутилката си отворих няколко години по-късно. Разучих в бегло и я оставих на спокойствие, обвита в защитно фолио. И оттогава нашият пазар приветства навярно десетина други експресии на Highland Park, но вече групирани под „патриотичната серия“ с посочени исторически препратки върху етикетите си. Знаете навярно, че съм описвал почти всяка една от тях, както и че не съм особено почитател на този маркетингов ход.
Този драм съществено се различа от всички, които го последваха. Не само заради оформлението на името на държавата ни върху етикета, а и заради профила на малцовия сок вътре. Не помня някое от останалите уискита да предлага толкова суров и чист профил на алкохола, както тази 12-годишна версия. За мен тя отваря очите на консумиращите, поне що се отнася до характера на младоликия алкохол, носещ ясен спомен за мед и опушеност, съчетан с не толкова силно и обгръщащо влияние на бурето. В следващите партиди цветът и влиянието на дървото, а и на предходното съдържимо в бурето, бяха на друго ниво. Не казвам, че този ход отрежда на този HP12 челно място в класацията ми. Но го намирам за доста интересен.
Уискито произлиза от единична бъчва с номер 2966, пазеща малцовата течност от рождението `и през 2005г. Бъчвата е ползвана вече веднъж и е от типа хогсхед /hogshead/. Не бих познал, че това е шери хогсхед, каквато информация ми попадна. И тук намирам чара на това решение – уискито не е удавено във вино. Дали обаче това е преднамерено решение на вносителя /ако е така, адмирации/ или е просто резултат на решението на компанията – собственик да ни отпусне като за първи опит някаква изтормозена бъчва? Отговорът навярно ще дойде единствено в неформален разговор с компетентните лица.
Детайлите, които са оповестени са следните: възраст, година на дестилация и бутилиране, номер на бъчвата, общ брой бутилки /318/ и алкохолно съдържание /63%/. Макар и да не фигурира текст относно естеството на цвета, аз ще заложа, че е естествен. С четири пъти добавена вода напитката се замъти, от което съдя и че не е студено филтрирана.
Аромат на Highland Park Bulgaria 12 y.o. cask 2966 – свеж меден профил, интензивна пиперлива нотка, зрял лимон, спомен за опушеност, сладки жълти сливи, ябълки, круши и кайсии, препечена филия със сладко от жълт плод. Сладко от манго, карамелена вафла, ванилия, спомен за бяло вино. С вода – по-силен спомен за карамелена вафла, зрели жълти плодове, смлян черен пипер, малц, влажен шкаф. С още вода – лимон, свеж плод и спиртност. С трета вода – свежи зелени ябълки и киви. С четвърто добавяне – сладко от жълти плодове, мента, мед, доза парфюмност.
Вкус – сладост, мед, жълти плодове, захаросан джинджифил, чили, сладък лимон. Ядки, карамелизирани орехи, медена йогуртова торта, слаби танини и опушеност. С вода – сладост, свежи плодове, нюанс на младолик плодов дестилат, чили, солен мотив. С още вода – сладникав лимон, опушеност и мента. С трета и четвърта вода – без революционна промяна. Лимони, мед, опушеност. Пикантността спада драстично и уискито се усеща по-приканващо.
Финал – среден, сгряващ, интензивна пиперливост, опушеност, сухота, навярно дължаща се на високия градус. Кафе, танини, слаба сладост. С вода – хапе. Пикантен профил, отприщващ слюноотделянето. Свежест и грейпфрут. С още вода – далеч по-поносим. Сладникаво-нагарчаща лимонена кора, етерично масло. С трета и четвърта вода – сладост, но допълвана от цитрусово нагарчане.
Оценка: 84/100. Цена: около 180 лева
В обобщение: свежо и „светло уиски“, предлагащо заемки мед, опушеност и цитруси.
Ако намираш съдържанието за полезно и интересно, подкрепи ме с едно кафе през Revolut. Това е линкът: revolut.me/vladimir_georgiev84
