Whiskeytemple_Vladimir 
Август, здравей!
Месецът на отпуските, на студените менти, голите крака в пясъка, вкусните червени дини и чутовните жеги. Същите тези жеги, които хората, почиващи в морските курорти приветстват, сега мъчат нас, останалите в бетонните тела на градовете и се опитват да изцедят и последните ни капки сила. Не съм сигурен доколко ще успеят, но знам със сигурност, че след няколко дни на дегустаторска суша днес аз успях да изцедя и пресуша поредната вкусотия, застанала пред мен.
В изминалите десетина дни ви представих вече няколко дестилата от дестилерията на Хайленд Парк и именно на нейно уиски се пада честта да открие началото на месеца. Забелязвам, че продуктите на Highland Park оставят противоречиви впечатления в мен, тъй като обичам едни, а намирам за по-слаби други нейни течности. Именно заради това оставих това изключително старо уиски, дестилирано през далечната 1973г. на шотландския о-в Оркни, да предопредели резултата от зачестилите ми срещи с представители от гамата островни уискита. Освен със завидната си възраст, която може би е цели 34 години /казвам „може би“, защото на етикета е посочена датата на дестилиране на напитката – 22.06.1973г., но не и датата на бутилиране – вместо това е обозначен месецът на пълнене в стъклото, който също е юни, но вече 2007г./, благинката може да се похвали с това, че произлиза само от една бъчва с № 8395. Алкохолният градус е 43%, а цветът предполагам е натуралният. На бутилката обаче не е посочено дали уискито е студено филтрирано /попаднах на информация в интернет, че продуктите на Маккилопс Чойс не са студено филтрирани/. И за финал: уискито не е бутилирано от самата дестилерия или от неин изпълнител, а от компанията Ангъс Дънди /Angus Dundee/, която освен със смесването и дестилирането на собствено уиски, през 1996г. се е заела и да бутилира чуждо уиски, което преди това е закупила, под името „Mackillop`s Choice“. Името на търговската линия е вдъхновено от Лорн Маккилоп /Lorne Mackillop/, който се занимавал с подбора на бъчвите за линията и бил наследник на клана Маккилоп, попаднал под ударите на английските управници след Якобитското въстание и битката при Калоден.
В изминалите десетина дни ви представих вече няколко дестилата от дестилерията на Хайленд Парк и именно на нейно уиски се пада честта да открие началото на месеца. Забелязвам, че продуктите на Highland Park оставят противоречиви впечатления в мен, тъй като обичам едни, а намирам за по-слаби други нейни течности. Именно заради това оставих това изключително старо уиски, дестилирано през далечната 1973г. на шотландския о-в Оркни, да предопредели резултата от зачестилите ми срещи с представители от гамата островни уискита. Освен със завидната си възраст, която може би е цели 34 години /казвам „може би“, защото на етикета е посочена датата на дестилиране на напитката – 22.06.1973г., но не и датата на бутилиране – вместо това е обозначен месецът на пълнене в стъклото, който също е юни, но вече 2007г./, благинката може да се похвали с това, че произлиза само от една бъчва с № 8395. Алкохолният градус е 43%, а цветът предполагам е натуралният. На бутилката обаче не е посочено дали уискито е студено филтрирано /попаднах на информация в интернет, че продуктите на Маккилопс Чойс не са студено филтрирани/. И за финал: уискито не е бутилирано от самата дестилерия или от неин изпълнител, а от компанията Ангъс Дънди /Angus Dundee/, която освен със смесването и дестилирането на собствено уиски, през 1996г. се е заела и да бутилира чуждо уиски, което преди това е закупила, под името „Mackillop`s Choice“. Името на търговската линия е вдъхновено от Лорн Маккилоп /Lorne Mackillop/, който се занимавал с подбора на бъчвите за линията и бил наследник на клана Маккилоп, попаднал под ударите на английските управници след Якобитското въстание и битката при Калоден.
Дестилерията Highland Park се намира на северния остров Оркни и според мнозина е основана в края на 18-ти век от Дейвид Робъртсън. Дестилерията получава законен лиценз малко по-късно – през 1826г., когато ръководната роля е отредена на Робърт Боруик, като това е и годината на изграждане на сградата на съвременната дестилерия. След смъртта му, Боруик бил наследен от сина си Джордж Боруик, под чието управление дестилерията започнала да запада. Джордж бил заменен от брат си – Джеймс, който бил свещеник и това до голяма степен влияело на поведението и отношението му към семейния бизнес. След него дестилерията престанала да бъде семнейна собственост и преминала в ръцете на Джеймс Грант, който вече имал опит в бизнеса с дестилерията на Glen Grant. Грант изградил два допълнителни казана за дестилиране. В началотона 20-ти век, през 1937г. Highland park станала част от Highland distillers, които били собственост на Edrington group и Grant & Sons. Това управление положило усилия за осъвременяването на продуктовата линия и за поддържането на стандарт на качеството. През новия век едно събитие бележи стремежа за налагане на бранда – през 2008г. е представен 40-год дестилат, позициониран заедно с 30-год Highland park във високия ценови сегмент.
Аромат – дървесен, обилно сладък, свеж и плодов – праскови, банани, жълти сливи, бели череши, пъпеш. Долових нотки свежа зелена билка, спомен за тъмен плод, карамел, приятна пикантност, съчетана с описания нежен плодов летен мирис, асоциация с крем брюле и крем карамел, цитруси, лимон и зрял портокал, чийзкейк с цитрусово присъствие, сладко от портокали кумкуат, зряло жълто грозде, мед, билков чай, локум „роза“, бонбони „цитрусови резенки“, малц, сладкиш с банани, флоралност, пакетче с подправки, а след време се появи и асоцицаия с плодове, киснати в алкохол. След минути се открои и спомен за бяло порто и още карамел. Вкус – плътен, маслен, слабо пикантен, лек опушен, обилно сладък, като отприщва слюноотделянето. Долових лека минералност и спомен за зрели банани /и далечна асоциация с круша/, нотки сладко бяло вино. Сладостта се засили при второто отпиване, като разгадах и щрихи портокалова кора и ананас, восък и лимонада. Финал – траен, слабо опушен, свеж, тревист, сладък, малцов, винен, солиден спомен със сладко бяло вино, цитрус, карамел, масленост, мента.
Оценка: 92-93/100. Цена: неизвестна.
В обобщение: чудесно „лятно“ уиски от Хайленд Парк, което доставя нужното удоволствие при всеки един от компонентите аромат, вкус и финал.
П.С. Благодаря на Стан Недев за снимката и за мострата.
Оценка: 92-93/100. Цена: неизвестна.
В обобщение: чудесно „лятно“ уиски от Хайленд Парк, което доставя нужното удоволствие при всеки един от компонентите аромат, вкус и финал.
П.С. Благодаря на Стан Недев за снимката и за мострата.
