Dark Mode On / Off

Lower East Side blended malt whisky

 Всяко начало е трудно – прозрение, до което предполагам всеки от вас е достигал в етап от живота си. Това правило е особено важимо за новите търговски проекти, сред които бихме могли да причислим и основаването на нова дестилерия. В днешната статия ще стане дума и за такъв нов проект, който за щастие вече видя бял свят и за ново уиски, което тепърва ще трябва да се пребори за вниманието на купувачите. Дестилерията, за която става дума се нарича „The Borders distillery“ /известна и като „Граничната дестилерия“/ и се намира в градчето Хауик в шотландските Низини, само на броени километри от границата с Англия. Уискито, за което загатнах преди малко носи малко тромавото според мен и трудно за запомняне име „Lower East side blended malt whisky“. Знам, че и двете все още са ви напълно непознати, но ще се опитам да ви разкажа максимално ясно за тях в следващите редове.
 Пред всичко считам, че ви дължа пояснение – преди няколко месеца моя онлайн приятелка, живееща в Шотландия, която е ангажирана в уиски бранша, се свърза с мен и ми предложи да ми изпрати три нови за местния, а и за глобалния пазар, бутилки, които да мога да опитам и представя в блога /Наздраве, Виктория!/. Едната от тях вече виждате коя е – смесеното малцово уиски „Lower East Side“. Именно днес ревюирам днес. Останалите две стъкла носят името „Clan Fraser“ /Клан Фрейзър/ – техните представяния все още предстоят. И трите бутилки се предлагат от новооснованата дестилерия The Borders distillery. Виктория опосреди връзката между дестилерията и мен самия, за което `и благодаря. Казано накратко, трите шишета ми бяха изпратени от Великобритания с идеята да ви запозная с тях, тъй като уискито вече се внася и в България. Конкретното ни сътрудничество обаче не засяга безпристрастността ми.
 За мен беше важно да внеса това уточнение. Много мои колеги – блогъри получават подобни предложения и понякога спестяват истината за произхода им, водени навярно от стремежа си да удовлетворят интереса на компанията – производител. Коректността и обективността е движеща сила за блога Храм на уискито и никога не бих си позволил да сипя незаслужени хвалебствия за даден продукт, подвеждайки ви относно достойнствата или липсата на съответното уиски. Но стига толкова по темата, нека поговорим за дестилерията и за предлаганото от нея уиски, което обаче все още не е дестилирано от нея – точно така, хората от „The Borders distillery“ все още не разполагат със собствено отлежало уиски, като вместо това си набавят необходимото количество от компании – бутилировачи.
 
 
 И преди е ставало дума, че 21-ви век отваря широко вратите на уиски индустрията за всеки, достатъчно предприемчив да мине през тях. За последните няколко години се появиха десетки нови дестилерии на световната карта, в това число и в земите на скотите, целейки се в нашето внимание. „Бордърс дистилъри“ е точно такъв млад играч.
 Официалното откриване на дестилерията се случи на 01.05.2018г. в Хауик, Шотландия. На него присъства и Виктория, която ми предостави снимков материал от сърцевината на дестилерията – ще го споделя с вас при последващите статии за Clan Fraser blended whisky в двете му вариации. Именно тогава компанията, притежаваща дестилерията – „Three Stills Company“, успява да финализира проекта за 10 млн. паунда и да положи началото на съвременната дестилация на алкохол за уиски индустрията в граничния район. Казвам „съвременна“, тъй като от средата на 19-ти век там уиски не се произвежда. Или е редно да кажа „не се произвеждаше“ – на 06.03.2018г. потича първия алкохол за „Бордърс дистилъри“.
 
 Дестилерията заема съществуващи вече помещения, в които разполага 5-тонен „mash tun“ /меш тюн – съдът, в който към смляното зърно са добавя топлата вода, която по-късно ще ферментира/, осем 25-тонни ферментационни съда, двете двойки медни казани за производство но уиски /wash still + spirit still/, както и дестилационен съд, известен като „Carter Head still“, чрез който навярно ще се дестилира зърнено уиски или джин – очаква се производството му да стартира на място от лятото на 2018г.
 Началото звучи повече от обещаващо. Имайте предвид, че основателите /Тим Картън, Джон Фордайс, Тони Робъртс и Джордж Тейт/ са придобили професионалния си опит в структурата на „Уилям Грант и Синове“, който понястоящем реализират в ежедневието на „The Borders distillery“. И макар и съвсем млада, дестилерията вече предлага на посетителите си, а и на не малък кръг купувачи „свое“ уиски. Как е възможно това? Преди всичко, трябва да си припомним, че шотландското законодателство въвежда минимален срок на отлежаване пред зърнения спирт, преди изтичането на който той не може да бъде наречен „уиски“. По закон уискито е минимум 3-годишно. Става ясно, че дестилираното през март 2018г. количество спирт все още е далеч от този момент. Затова не то попада в бутилките с Clan Fraser или Lower East Side blended malt. Издадох „тайната“ по-горе – необходимото количество се закупува и бутилира от компанията – независим бутилировач. Затова и на задния етикет изрично е отразено, че уискито е произведено и бутилирано ЗА „The Borders distillery“.
 Кой точно е бутилировачът не мога да ви кажа. Искам, но ме помолиха да го запазя в тайна – колкото и да ми се ще да ви го споделя, ще уважа молбата, тъй като тя засяга договорни отношения между дестилерията и друг субект. Ще спомена само, че е добре известен в бранша и се ползва със завидно реноме. Ако преминем към конкретната бутилка, означена като Lower East Side blended malt whisky, ще забележим две нейни особености: първо, уискито не носи означение на възрастта си, и второ – повдига въпроса за произхода на малцовите дестилати, смесени в едно под формата на гореупоменатата марка. Слуховете подсказват, че уискито е младо. Отново не мога да ви кажа колко точно, тъй като това е производствена тайна. Кои малцове са включени в състава му – признавам, не знам. Конкретната рецепта се пази в тайна от бутилировача и дестилерията.
 Знам обаче следното – уискито е отлежавало в бъчви от американски дъб. Не че не е невъзможно някои от тези бурета да са съхранявали някога испанско шери, но по-логично ми звучи те да произлизат от бърбън индустрията. Течността е бутилирана при 40% алкохолно съдържание, студено филтрирана е и е с подсилен цвят
 Прави ми впечатление, че визията на бутилката е доста закачлива и си мисля, че с нея се търси вниманието на по-младите уиски консуматори, които биха пили уискито в коктейл или с лед, без да му отдават прекалено значение. Неслучайно не ползвам термина „ценители“. Това ми съмнение се подсилва и от съвета на задния етикет /“…с лед … или като част от коктейл“/ – знаете, че единствената форма, под която аз обичам уискито си е в правилната чаша, гарнирано с чаша или две вода. В това отношение аз съм уиски сноб и не съм най-удачният пример. От друга страна модерната миксология все по-често залага на уискито като съставка на коктейлите, което пък спомага за увеличаване на продажбите – ефект, който позволява производителите да развиват дейността си и да глезят с някои по-интересни вариации и нас, заклетите любители. Подобна насоченост на уискито косвено би могла да доведе и до ангажиране на вниманието на все още прохождащия консуматор към самата спирта течност. Може би това е и идеята зад дадените напътствия.
 А как ми се стори уискито?
 Аромат – свеж и игрив младолик нос. Нотки мед, накиселяваща ябълка, зрели круши, обилна сладост, зърно. Мирисът е и спиртен. Носи усещане за прах, за печена ябълка, парфюмност и асоциация със самия wash /ферментиращата течност преди дестилацията/. Напомни ми и на сушен жълт плод. Разгадах още спомен за ванилия, лимонена кора покрита с пудра захар, мента. С вода – засилва се свежата зърнена нотка. Тук е ванилията, както и намекът за жълти ябълки. Усещането за свежест ми напомни и на мириса на зелени домати. Слабата опушеност също се прояви. Вкус – интензивен, маслен, сладък. Впоследствие се разви нюанс на нагарчаща лимонена кора. Нотки зърно, сладки жълти ябълки и круши, които подсилиха впечатлението за младолик спирт. С вода – сладост, но без особено развитие. Финал – къс до среден, носи асоциация с нагарчащи ядки и нагарчащ цитрус, последвани от усещане за мента, плодова сладост. Отново мотив свежи жълти и зелени ябълки. С вода – мента, зърно, ферментиращ плод и доза спиртност.
 Оценка: 79-80/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: все още не ми е известна стойността му тук.
 В обобщение: уискито ми се стори прекалено свежо и младолико за моите предпочитания.
   

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram