Whiskeytemple_Vladimir 
Малцов бряг на хоризонта! Пригответе за уиски ревю! Ту-ту, пуф-паф и т.н. Добра среща, приятели! Подразбирате, че отново дойде време да запретна ръкави и да ви запозная с красивата течност, наричана от някои „вода на живота“, а над други известна само като уиски. Днес ще стане дума за едномалцово /произведено от покълнал ечемик/ уиски, носещо гордо означение на възрастта си, което при това е отлежавало изцяло в бурета от испанското вино шери олоросо. И за да не забравя – уискито не е шотландско, а произлиза от европейска дестилерия. Ready. steady, cheers!
Може би някъде в България съществува друг подобен на мен екземпляр, който така силно да симпатизира на разнообразието в уиски бранша. Ако е така, ще ми е приятно да се запознаем. До момента обаче не съм го срещал и ще си позволя да си припиша заслугите да съм единствения малцов изследовател тук, който да подхожда с еднакво очакване и уважение към всеки дестилат, без оглед на произхода му. Познавам вече не малко уиски ентусиасти и почти всички от тях си имат фаворит сред познатите ни уиски стилове – някои лудо обичат силно опушените уискита от шотландския остров Айла, други по-гостоприемния профил на ирландските им колеги или богатите плодови образи на красотите от Спейсайд, трети пък фаворизират американската школа. Мисля си, че животът ни е прекалено кратък, за да гравитираме единствено около зоната ни на комфорт и с най-голямо удоволствие се гмуркам в непознатите зърнени води, без оглед дали „извират“ в далечните територии на екзотичния изток, или в недрата на по-познатия ни и близък запад. Именно на запад е родено и уискито, което ни наблюдава от горните две снимки. То се нарича „Милстън“ /Millstone/ и произхожда от дестилерията Зюдам /Zuidam/ в Холандия. И тъй като съм сигурен, че мнозина от вас вече са готови с преждевременните си изводи за качествата му /или за липсата на такива/, единствено основани на мястото на рождението му, ще ви помоля да дочакате края на статията. Имам какво да споделя. Но нека преди това ви представя историята на Зюдам.
Zuidam Distillers е основана през 1975г. от Fred van Zuidam /Фред ван Зюдам/, по настоящем заменен от синовете си – Патрик и Жилберт. Замисълът му бил да бъде изградена малка, бутикова дестилерия, като за целта била оборудвана с един меден казан. През 1989г. производственият обем бил увеличен, като гравитира около 250 хиляди литра алкохол годишно. Именно синовете на основателя добавили още 4 медни казана, благодарение на които дестилерията разполага с около 1000 бъчви уиски в запас, очакващи правилния момент да бъдат насочени към пазарната ниша. Само преди няколко месеца Зюдам получи и нови медни казани, произведени от рода Форсайт в Спейсайд /от градчето Ротъс/. Именно тази фамилия обслужва и шотландските дестилерии и ги снабдява с необходимото.
Особено внимание се отделя на маята, като се ползва и белгийска пивоварна мая, която твърдят, че способствала за по-плодов краен продукт. Освен уиски /в т.ч. и ръжено/, Зюдам произвеждат ликьори и ром.
Историята на марката може и да е сравнително кратка /тя се пише в момента/, но от личен опит знам, че хората от дестилерията знаят как да представят продуктите си. Преди това ревю бях опитвал и описвал в блога още два техни ботлинга, всеки от които ми хареса. Впечатленията ми за тях се намират тук и може да ги откриете чрез етика „Millstone“, който е наличен под статията. Точно заради оставените позитивни впечатления от предходните срещи бях решил да пристъпя към трети опит. И планът ми получи шанс за реализация по време на отминалия пролетен уиски фест „Whisky, rum & wine 2018“, когато получих покана от организаторите да проведа уиски дегустация. Днешното уиски бе едно от петте, които успяхме да изследваме по време на сбирката, когато се срещах и с част от вас, приятели. Уиски сборът бе повече от чудесен, настроението гонеше височината на Еверест, а 12-годишният Милстън ни отнесе. За всеобщо изумление, именно той се оформи като лидер на вечерта. Защо се получи така?
Преди всичко, нека споделя, че в училищните си години не бях от най-изрядните и примерни ученици, когато ставаше дума за домашни. Противно на това, стане ли дума за уиски, особено за представянето му пред публика, винаги си подготвям урока. В случая с Милстън, отправих няколко въпроса към Патрик Зюдам, собственикът на дестилерията, който потвърди една моя надежда – цветът на уискито не е подправян с карамел е150 и се дължи единствено на ползваните винени бъчви от шери олоросо /бутилката носи номер 1199 и съдя, че са ползвани няколко бурета от типа шери бът – „sherry butt“/. Алкохолът е дестилиран на 02.02.2001г., в зората на новия век и е запечатан в стъклото на 08.03.2014г. Разликата между тези години, съотнесени към обявената възраст на етикета /12 години/, ми дава основания да предположа, че количеството от бъчвите е било прелято в по-голям съд /навярно над 700 литра, престоят в който не се счита за отлежаване/ за известен период, за да се балансира общото количество. Но това е моя догадка. Патрик ми сподели, че не Зюдам не пречиства повечето от продуктите си чрез технологията на студената филтрация. Когато добавих вода на този Милстън, той се замъти, което индикира, че не е студено филтриран. За мен това също е сериозен плюс. Още по-интересно бе алкохолното съдържание от 46%. Не знам за вас, но за мен тези особености говорят много – в момента не се сещам за много други шотландски марки, които представят аналогичните си версии в подобна светлина. Случва се така, че далеч по-реномирани и лъскави дестилерии ни предлагат далеч по-скромни откъм градус едномалцови разновидности, които при това не рядко са с подправен цвят. А как се представи уискито в чашата?
Аромат – явно влияние на виното, нотки какао, тъмен шоколад, сушени фурми, сушени боровинки, сушени сини сливи, асоциация с мириса на станиолчето от кутия с цигари, зряло тъмно грозде, карамел, сушени подправки, нотки кафе, десертче флапджак /flapjack/ с какао и овесени ядки, сладко от круши, карамфил. Долових и свежа спиртна нотка, слаба сладост, спомен за кожа, бренди или тъмен ром, слаба асоциация с прашен под и тъмни череши. С вода – запазват се описаните вече асоциации, като към тях бих добавил и усещане като от прясно обелен орех и мокра почва /петрикор/. Вкус – интензивен, обилно сладък, пикантен, маслен, повлиян от виното. Носи спомен за тъмни плодове, какао, плодово десертче с боровинки и череши, шоколад, прах, асоциация с екзотичен плод /зряло манго/, кафе. С вода – пиперлива пикантност и спомен за желирани бонбони. Финал – среден, пикантен, прилика със зрели червени ябълки, белгийска тъмна сладка бира, винени мотиви, слаби танини, сушени червени и тъмни плодове, мед. С вода – дървесност, слаба сухота и още винени щрихи.
Оценка: 88/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: купих го отвън за около 70 евро.
В обобщение: богато младо уиски, шери гигант, което все още носи доза спиртна свежест.
