Whiskeytemple_Vladimir 
Към написаното по-горе относно качеството на спирта в непрозрачното стъкло бих добавил още, че хората от управляваната от компанията Едрингтън дестилерия се гордеят с факта, че не ползват карамел /е150/ за манипулиране цвета на уискито си, макар и без да го отразяват на етикета. Друг повод за гордост е наличието на функциониращо съоръжение „malting floor“ /помещение, в която се разстила част от необходимия на дестилерията ечемик, за да бъде обръщан на ръка преди сушенето му в килна/ – в Шотландия преимуществено малцът производителите си набавят от индустриални комплекси, като причините за това са изцяло икономически и са продиктувани от нарастващата нужда от все по-големи количества зърно. Говорейки за малца не мога да не спомена, че част от него е опушен и това се отразява и на спирта, придавайки му типичните леко димни полутонове. И точно преди да прескоча към личните си впечатления от уискито, ще си позволя за пореден път да ви разкажа за миналото на Highland Park, непосредствено след което ще изложа и бележките си.
Намира се на северния остров Оркни и според мнозина е основана в края на 18-ти век от Дейвид Робъртсън. Дестилерията получава законен лиценз малко по-късно – през 1826г., когато ръководната роля е отредена на Робърт Боруик, като това е и годината на изграждане на сградата на съвременната дестилерия. След смъртта му, Боруик бил наследен от сина си Джордж Боруик, под чието управление дестилерията започнала да запада.
Джордж бил заменен от брат си – Джеймс, който бил свещеник и това до голяма степен влияело на поведението и отношението му към семейния бизнес. След него дестилерията престанала да бъде семнейна собственост и преминала в ръцете на Джеймс Грант, който вече имал опит в бизнеса с дестилерията на Glen Grant. Грант поставил два допълнителни казана за дестилиране.
В началото на 20-ти век, през 1937г. Highland park станала част от „Highland distillers“, които по-късно били придобити от „Edrington group“ и „William Grant & Sons“. Това управление положило усилия за осъвременяването на продуктовата линия и за поддържането на стандарт на качеството. През новия век едно събитие бележи стремежа за налагане на бранда – през 2008г. е представен 40-годишен дестилат, позициониран заедно с 30-годишния Highland Park във високия ценови сегмент, а малко след светът станал свидетел и на дебюта на 50-годишния Хайленд Парк. Като част от новата фирмена политика можем да отбележим и бутилирането на къси серии от по една бъчва за определени страни или търговци /single cask/, с каквато може да се похвали вече и България /да, имаме си Хайленд Парк бутилиран за нас/.
Редно е да спомена и по-пикантната и леко митологизирана история на марката. Говори се, че на мястото на дестилерията е функционирала друга, незаконна такава, управлявана от Магнъс Юнсън /ако името ви звучи някак скандинавско, то това не е случайно – остров Оркни някога е бил управляван от северните народи, които са оставили културното си наследство почти върху всеки предмет/.
Та, този Магнъс се занимавал с редица дейности, приоритет сред които била тази на контрабандист и нелегален производител на уиски. Дестилирал го на хълм, носещ името „High park“, където сега е разположена дестилерията на Highland Park. Някои сочат, че сър Юнсън бил свещеник и често криел, уискито под олтара на църквата. Веднъж данъчните решили да я проверят. Поради това той преместил бъчвите с уиски в дома си, подредил ги в специфична форма, покрил ги и поставил върху тях ковчег. Съседите били също привикани за заблуда на органите, като трябвало да оплакват мнимия мъртвец. Така и направили. Данъчните открили множеството, около ковчега, като им било казано, че покойният е починал от шарка. После с месеци никой не видял други проверяващи.
Аромат – интензивен сгряващо усещане в носа. Намек за прах, восък, екзотични плодове /манго, папая/, ванилия, мандарини, мента, сладост, интензивен мирис, който ми напомни на кожа и кожени обувки/ чанти. Долових и свежест, нотка плодова дъвка, жълти сливи, кайсии, гума, ванилов крем с кайсии или праскови, кисело мляко /йогурт/ с манго или кайсии, асоциация с прегоряло сладко от кайсии или праскови, крем брюле, десерт с ромова есенция, кокосово десертче. Разгадах и мирис, сходен с този на старата хартия, щрихи пъпеш, пъпешов сладолед, марля и бинт. С вода – мокра амбалажна хартия, дървесина, мляко с плодове, зърно и спомен за опушеност. Вкус – прах, интензивна пикантност и спомен за чили, сладост, пикантност, нюанс цитрус, кайсии, манго, свежи билки. Отприщва слюноотделянето. Нотки восък, нектарини, бинт и спомен за амарето. С вода – сухота и чувство на трохи, прах, сгряваща джинджифилова пхикантност, жълт екзотичен плод. Финал – среден, слаби опушени тонове, прегоряло, едвам разпознаваема сладост, цитрусова кора, кафе, танини, горчиви бадеми и кайсиеви ядки, дървесност и форма на свежест. Нотки костилков плод /нектарини/. С вода – горчиви ядки, дървесност, сгряваща пикантност и слаба опушеност.
Оценка: 87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: около 500 евро.
В обобщение: уиски с разностранен характер. По-плодов нос, който контрастира на интензивния вкусов профил, издаващ явното дървесно влияние.
