Whiskeytemple_Vladimir 
Вчера имах възможност да се убедя в правотата на констатацията, че ценните дарове често се крият в малки опаковки. Ставало е дума вече, че Шотландия е дом на дестилерии от различен калибър – от индустриалните зърнени комплекси, снабдяващи пазара с така нужния зърнен / царевичен дестилат за блендовете, през по-големите малцови производители, та чак до малките играчи, в които се добива почти нищожно на останалия фон количество спирт. Едрадауър /някои произнасят Edradour и като „Едрадур“/ е именно такъв бутиков бранд, който все оща залага на качеството на продукцията си, пред нейното количество и безумните рекламни послания. Няколкото чифта човешки ръце, ангажирани в производството на уиски, са отговорни за не големия обем от уиски, което се дестилира/ бутилира там. Малко по обем, но с огромен потенциал и стил. Днес отново искам да концентрирам вниманието ви към дестилат, носещ същото име.
Не симпатизирам на изкуствените кухи фрази, с които уиски индустрията понякога се рекламира, но за Едрадауър в пълна сила важи даденото `и описание – „малкият скъпоценен камък на Шотландия“. До скоро дестилерията се славеше като най-малката в родината на килта и тартана, но е възможно някой нововъзникнал конкурент да `и е отнел тази титла. Това е без значение. Дори и да е така това не отнема от чара `и. А в него за пореден път се убедихме вчера с Яна, опитвайки „шери чудовището“, което виждате по-горе и което възнамерявам да презентирам със снимков материал. Уискито е поднесено в масивен и красив декантер, заимстван навярно от практиката на компанията – собственик /Signatory/, предлагаща част бутилираното от нея уиски в аналогични масивни стъкла.
И преди съм ви представял шери отлежали малцови уискита на Едрадауър, но това е първият сред многото, който ползва тази изящна форма. Идеята е повече от ясна – да съответства на по-специалната течност, която в случая е 14-годишна. Обърнете внимание, че подобна информация е чужда на изчистения дизайн на бутилката. Етикетът е сведен до няколко думи и стилизирано изображение на дестилерията, при което акцентът трябва да попадне върху наситения естествен цвят на благинката. Полезната информация не е отразена и на кутията на уискито, която пропуснах да щракна. Всичко необходимо обаче е изписано на малкото листче, закрепено към гърлото на шишето.
Посочен е уиски районът, където е разположена дестилерията – Висините, известни и като „Highlands“, реколката на уискито /2002г./, конкретната дата на дестилирането му /28.08.2002г./ и на бутилирането му /29.11.2016г./, номера на бъчвата /№ 1427/ и общия брой бутилки /673 – предполагам, че е била шери бът/. Алкохолното съдържание е 57,2%, а макар и да не е отразено, мога да споделя, че уискито не е студено филтрирано, тъй като се замъти след като му добавих вода. Трябва ли ни друга информация, освен посочената? На мен не и тази форма на презентиране на ботлинга ми се понрави силно. Без излишни рекламни послания, без истории за крале, девици, битки, папи, най-добри бъчви, рецепти за ястия и седмични хороскопи. Декантерът /нарича се Ибиско – Ibiscо/ е оставен да диша на свобода и да убеждава с визията си. Амин!
Ако и преди сте попадали в блога, навярно знаете моето отношение към грубата реклама в бранша. Уиски вселената не е това, което беше и все повече компании, особено големите, залагат на солидни словесни хвалебствия, които често не покриват качествата на малцовия сок в бутилката. Засега Едрадауър стои далеч от подобен подход и с това печели симпатиите ми.
Дестилерията на Едрадауър е основана през 1825 г., въпреки че някои сочат и 1837г. като момента на рождението `и. Жизненият си път започва под името Glenforres. В началото дестилатът се използва за премиум бленд уискита, като основен пазар за продуктите на дестилерията в идните години се оформят САЩ, където продуктите трупат популярност, независимо от малкото производство от няколко стотин хиляди литра годишно. Стига се до там, че с „дистрибутирането“ на бранда се ангажира известният гангстер от Ню Йорк Франк Кастело, който по време на „Сухия режим“ движи голяма част от подземния алкохолен бизнес в САЩ. Към онези години дестилерията е американска собственост, а малцът `и се изпива под формата на бленд уиски в американските клубове. Кастело, който впоследствие ще оглави рода Дженовезе и е близък до Лъки Лучиано, няма проблем с „маркетинга“. Стабилно изградената му система от контакти с управляващи и политици, на които заделя по някой друг долар му гарантират доза комфорт, а за конкурентите винаги има заделен пълнител.
В следващите години и с легализирането на алкохола мафиотският `и оттенък намалява, а след войната започва период на просперитет. През 1947г. дестилерията е електрифицирана. През 1982г. е закупена от „Campbell Distillers“, които впоследствие се трансформират в „Перно Рикар“ и едва през 1986г. дестилерията с най-малките дестилатори пуска на пазара свое малцово уиски. През 2002г. е придобита от „Signatory“ /независим бутилировач на уиски от Единбург/, като компанията полага невероятни усилия, за да наложи бранда, използвайки различни винени бъчви, в които уискито отлежава частично или изцяло.
Преди да пристъпя към бележките си за уискито, ще си позволя да ви споделя мнението си за него. Изпреварвам събитията, но простете. Още при отварянето му, което се случи през декември, забелязах, колко интензивно, дори агресивно стоеше то. Не в лош смисъл. Знаейки, че Едрадауър ползва изключително малки казани бях наясно, че тогава уискито не би било докрай гостоприемно за сетивата ми и че би спечелило, ако го оставя да подиша. Знаете, след отварянето на бутилката въздухът прониква бавно в нея и омилостивява божествата на спирта. Това правило намирам за особено важимо за гамата на дестилерията. Уискито си позволих да опиша като „шери гигант“ /силно повлияно от виното шери/, но в началните мигове алкохолът бе доста напорист. Затова оставих шишока в шкафчето за няколко месеца и едва вчера се реших да го изведа на разходка. Благинката бе развила по-богат нрав, но отново ми направи впечатление колко сурова може да изглежда на пръв „нос“ и „език“. По мое мнение това уиски изисква не само търпение, но и опит от страна на консумиращия го. В противен случай неопитните сетива бързо могат да се загубят в него. Това е приятелски съвет – колкото и привлекателно да изглежда, уискито в случая си иска своето. А сега да се насочим към дегустирането му.
Аромат – интензивен, мощен, спиртен в началото. По-късно демонстрира своята пикантност, нотки канела, карамфил, какао, индийско орехче, шоколад, карамелизиран плод, загоряло плодово сладко, сушени фурми, шоколадов бонбон с пълнеж от кайсии или крем „ром“. Усеща се сгряващо. Долових и асоциация с леко накиселяващ плод, сладко от портокали, карамелизирани портокалови корички с канела, торта Гараш, шамфъстък, спомен за баклава с шамфъстък, кекс, какаов крем и сушени сини сливи. С вода /добавях я на два пъти – уискито я понася добре/ – кафе, шоколад, нотки ацетон, винен мотив, анасон. Вкус – интензивен, изсмуква влагата. Носи накиселяващ спомен за плод, слаба сладост, подправки, чили, шоколад, жълти ябълки и зърнен нюанс. С вода – сериозна сладост, сухота, шоколад, сушени тъмни плодове, боровинки, къпини, слаби танини. Финал – среден до траен, нотки канела, сгряващ, спомен за череши, нотки кафе, слаба масленост, свежо плодов мотив, какаов крем, прегоряла захар, бананов сплит, презрял банан. С вода – пикантност, екзотичен плод, интензивен, спомен за сладникав цитрус.
Оценка: 88/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: около 160 лв. по спомен.
В обобщение: уиски с характер за напреднали. Ако не му добавите вода, рискувате да загубите чара му.
