Whiskeytemple_Vladimir 
След всеки дъжд природата се възражда, особено ако водата е заменила доскорошната жега. Така бе вчера в Шумен, когато ранните часове донесоха очаквания от от мен хлад и дъжд, който малко по-късно отстъпи пред синеещото небе. В тази далеч по-приятна атмосфера с Яна поехме към шуменското плато, върху което е разположен и паметникът – гигант, известен като „Паметник създатели на българската държава“. До него водят цели 1300 стъпала и маршрутът е удобна безплатна алтернатива на пътеките в залите за тренировка, особено в чудесното хладно време. По този път поехме не само, защото обичаме да го превземаме /за 20 дни го качихме 15 пъти/, но и защото излелият се дъжд и средата на делничния ден бяха предпоставка, че разположените на платото заслони ще бъдат празни. Намират се в непосредствена близост до гората и просто си плачат за снимки на уиски. Издадох се – с нас качихме и шишок с малц, който реших днес да ви представя. Течността произлиза от дестилерията на Бенромах в шотландския район Спейсайд и скоро ще получи заслужения си внос тук. Както писах в предходната статия, ще дебютира в България на тазгодишния уиски фест.
През май това бе първата дестилерия, която посетихме в Шотландия. Първата за 2017г. Намира се на около 40 минути път с автобус от Инвърнес – най-големият шотландски град на север, в подножието на високите и красиви местности, роден дом на гордите хайлендъри. Бенромах се намира в малкото градче Форес, в което може да откриете и нефункциониращата дестилерия Далас Ду /Dallas Dhu/. В момента тя е превърната в музей, но не разполагахме с време да я разгледаме. За сметка на това, концентрирахме уисилията си към Benromach. Чрез етикета „distillery tour“ под тази статия може да откриете бележките ми за визитата ни там, а и за другите производители, в които до момента се озова нашия крак. Да речем, че силно ви я препоръчвам, ако имате път в тази посока.
Снимките наистина се получиха вкусни, нали? Не крия, че ги харесах. Също с толкова позитивна емоция мога да се изкажа и за продуктите на дестилерията, които до сега съм опитвал. А те не са много. В блога е налично представянето на чудесния 15-годишен ботлинг, а в идните седмици /за няколко дни ще отскоча до любимия Созопол/ заслужено ревю ще получи и 57-градусовия 10-годишен Бенромах. Днес обаче ви представям друга вариация на 10-годишното уиски, която е бутилирана при далеч по-ниските алкохолни единици от 43%. Това е разликата между тях.
Дестилерията, произвеждаща тази малцова магия, получи отношението, което заслужава чрез собствениците си от Гордън и Макфейл /Gordon & MacPhail/ – компания с над 100 години опит в уиски бранша, разполагаща с достъп до огромен набор от бъчви, които е закупила назад в годините и които сега пуска на пазара от свое име. Гордън и Макфейл се ползва с високо реноме сред конкурентите си от уиски индустрията, предлагайки разнообразие от младо и старо уиски на доста добри цени /вече техни ботлинзи се намират и тук, а предполагам и се надявам да си имат щанд на феста – от Шотландия домъкнах един чудесен 21-годишен Mortlach/. Като казвам „старо“, имайте предвид, че имено те пуснаха на пазара преди няколко години серия от няколко 70-годишни уискита, а запасите им от стари шери отлежали бъчви на Glen Grant и Strathisla /Стратайла/ са епични /тепърва ще насоча вниманието си към тях/. Другото, което радва ценителите като мен /не бъркайте ценител и клиент с консуматор/ е, че бутилират уискитата си без добавяне на оцветител карамел Е150. Това им решение е въведено и спрямо продуктите на Бенромах.
Ако ползвам инструментариума на конкретиката, трябва да уточня, че моята 0,2 л бутилка е запечатана на 10.05.2013г. и визията на сегашните `и роднини е по-различна. Прозрачно стъкло, изписано с ръкописен шрифт и практични кутии. И двете концепции обаче залагат на естествен цвят, неподправян с карамел. Течността на ревюираната от мен благинка носи 43% алкохолно съдържание и е студено филтрирана. При добавяне на водата обаче се замъти леко, което индикира, че процесът не е бил чак толкова агресивен и са останали запаси от мастни ечемични съединения. Уискито представлява смес от два вида 10-годишен Бенромах. 80% от от течността идва от бърбън бъчви, а 20% от шери бъчви. След като са били смесени заедно, общото количество е било разпределено към бъчви от шери, първо пълнене, за допълнителен едногодишен период на стареене, допринесъл за характера и цвета му. Не стига това, но покълналият ечемик /малц/ е сушен над огнище, захранвано с торфени буци, което е резултирало и в леката опушеност на уискито. Шери, бърбън, лека опушеност – звучи обещаващо.
Аромат – нежна опушеност, зелена билка, дори намек за горчица, следи от шери, но много сдържани, восък, сладост, но не прекомерна, ябълки, мед, слаба пикантност под формата на спомен за канела, свеж екзотичен плод като ананас или сладко от ананас, намек за сушен жълт плод, сушени кайсии, пипер, препечена плодова коричка, печена тиква, смлени орехи, карамелизирана захар. С вода – още карамел и карачелизирани плодове, слаба опушеност, винени щрихи, които обаче не превземат изцяло младия спирт. Вкус – сладост, свежест, ябълки, зърно, мед, слабата опушеност също се проявява тук, джинджифил. Отприщва слюноотделянето. Фин шери профил, лека масленост, мармалад от портокали, но без горчивината. С вода – сладост, сладък жълт плод, лека солена нотка под формата на асоциация със солена лакта. Финал – среден, пикантност, мента, слаба сладост, цитрусова кора и цутрусово масло, но без горчивина, малц, слаба препечена нотка. С вода – опушеност, билки, малц, зелени ябълки.
Оценка: 88/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: моята бутилка не е купувана тук и все още не знам стойността `и в България.
В обобщение: богато младо уиски, при което спирт, дърво и предходно съдържимо изграждат солиден профил.
